3 Р Е Ш Е Н И Е № 183 гр. София, 27.11.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Красимира Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1695 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], срещу решение № 991/ 18.06.2012г. по т.д. № 2397/2009г. на Апелативен съд - София, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение № 114/ 10.02.2009г. по т.д. № 1695/2008г. на Софийски градски съд, ТО, за обявяване за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършените на 23.02.2006г. и 28.02.2006г. от длъжника [фирма] на [фирма] плащания в размер на 250 150,66 лева, съответно на 227 854,20 лева, както и за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] сумата 478 004,86 лева по обусловения иск по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД, ведно със законна лихва, от 17.07.2008г. до окончателното плащане на главницата. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решения е неправилно, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени атакуваното решение и се отхвърлят исковете по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ /редакция до изм. с ДВ бр.20/1213г./, както и обусловения иск по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД. Ответниците по жалбата, синдикът Р. Т. и [фирма], не заявяват становище по нея. С определение № 568/ 25.06.2014г. по т.д. № 1695/ 2013г. ВКС, ТК, състав на I ТО е допуснал касационно обжалване по т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, поради евентуална недопустимост на въззивното решение, с оглед приложението на основание пар.14, ал.1 от ПЗР от ЗИД на ТЗ /ДВ бр.20/ 28.02.2013г./ спрямо заварените искови производства по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ /редакция ДВ бр.70/1998г/ за прогласяване на нищожност на изпълнение на парично задължение по отношение на кредиторите на несъстоятелността на новата редакция на разпоредбата /пар.8 от ПЗР на ЗИДТЗ, обн. ДВ бр.20/2013г./, според която извършеното от длъжника изпълнение на парично задължение след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: За да потвърди първоинстанционния акт, с който са уважени пасивно субективно съединените искове по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ /стара редакция/ и обусловения от тях осъдителен иск, въззивният съд е приел, че плащанията, предмет на исковата молба, са извършени в периода между началната дата на неплатежоспособността и датата на решението по чл.630, ал.1 ТЗ, като без значение за нищожността им по отношение на кредиторите на несъстоятелността е дали те са извършени на годно правно основание и дали увреждат масата на несъстоятелността, каквото условие законът не поставя. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че производството по исковете е недопустимо. С изменението на чл.646, ал.2, т.1 ТЗ с пар.8 от ПЗР на ЗИДТЗ / обн. ДВ бр.20/ 28.02.2013г./ е променен, както фактическия състав на иска чрез включване на нови елементи, така и неговия вид – от установителен в конститутивен, като съгласно пар.14, ал.1 на ПЗР от цитирания ЗИДТЗ, изменението има действие и спрямо заварените искови производства по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ /стара редакция/ за попълване на масата на несъстоятелността, каквото е настоящото производство. Исковете по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ са разгледани от двете долни инстанции като установителни, съобразно действащата към този момент старата редакция на закона. С посочената по-горе законодателна промяна обаче защитата на масата на несъстоятелността по чл.646, ал.2, ал.1 и ал.3 ТЗ /стара редакция/ се осъществява, вкл. и по неприключилите съдебни производства, не чрез установителен иск за прогласяване нищожност на действия и сделки спрямо кредиторите на несъстоятелността, а посредством упражняване на потестативно материално право за обявяване недействителност на действия и сделки по отношение на кредиторите на несъстоятелността по съдебен ред чрез конститутивен иск. Същевременно, по висящи съдебни производства, вкл. първоинстанционни, изменение на вида на иска от установителен в конститутивен, с оглед разпоредбата на чл.214, ал.1, изр.2 ГПК, е недопустимо. Процесуалният закон не допуска и едновременно изменение на основанието и петитума на иск, до което би се стигнало при опит същите да бъдат съотнесени към новата характеристика и съставни елементи на иска. Ето защо, при постановена от закона защита на масата на несъстоятелността чрез конститутивен иск и осъществена такава чрез установителен иск и невъзможност по висящото производство да се премине към разглеждане на новия фактически състав на иска чрез промяна на вида на защитата, съответно чрез едновременна промяна на обстоятелствената част и петитума на иска, разгледаните от съдилищата искове по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ /стара редакция/ са недопустими, като постановените по тях решения следва да бъдат обезсилени, а производството по исковете - прекратено. При недопустимост на обуславящите искове по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ /стара редакция/, обусловените осъдителни искове също са недопустими с оглед липсата на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането им, поради което постановените по тях решения също подлежат на обезсилване, а производството по исковете - на прекратяване. Предвид изхода на делото, на основание чл.649, ал.6, изр.2-ро ТЗ, [фирма] следва да заплати държавна такса за касационната инстанция по сметката на ВКС в размер на 19 120,19 лева по обуславящите и обусловените искове. Водим от горното, на основание чл.293, ал.4, вр. чл.270, ал.3, изр.1-во ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решение № 991/ 18.06.2012г. по т.д. № 2397/2009г. на Апелативен съд - София, Търговско отделение, 6 състав и потвърденото с него решение № 114/ 10.02.2009г. по т.д. № 1695/2008г. на Софийски градски съд, ТО. ПРЕКРАТЯВА производството по исковете с правно основание чл.646, ал.2, т. 1 ТЗ /редакция ДВ бр.70/ 1998г./ за обявяване за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на извършените на 23.02.2006г. и 28.02.2006г. от длъжника [фирма] на [фирма] плащания в размер на 250 150,66 лева, съответно на 227 854,20 лева, както и за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] сумата 478 004,86 лева по обусловения иск по чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД, ведно със законна лихва от 17.07.2008г. до окончателното плащане на главницата. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 19 120,19 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.