Р Е Ш Е Н И Е № 393 София, 03 февруари 2015 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1263/2014 година. Производството е образувано по жалби от защитниците на подсъдимите Р. Ц. И., Г. К. П. и П. П. Х. срещу решение № 87 от 22.05.2014год. по внохд № 14/2014год. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 87 от 10.10.2013год. постановена по нохд № 124/2013год. на ОС-Силистра. В трите касационни жалби се излагат основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т.т.1-3 от НПК, като доводите в тяхна подкрепа са със сходен характер, а именно: Съдът не е изпълнил задължението си да провери и съпостави всички събрани по делото доказателства така, както изисква разпоредбата на чл. 107, ал. 3 НПК, поради което вътрешното му убеждение е изградено в нарушение на разпоредбата на чл. 14 НПК. Изложени са оплаквания за допуснати съществени нарушения в съдебната фаза на процеса, като липсват мотиви в присъдата по отношение на механизма на извършване на престъплението и с какво всеки от подсъдимите е допринесъл за настъпването на вредоносните общественоопасни последици. Не са събрани безспорни и категорични доказателства за общ умисъл на подсъдимите към умишлено умъртвяване на пострадалите и не са опровергани обясненията им, че те искали само да «понатупат» обитаващите неизползваната по предназначение сграда на «Детско отделение» в [населено място] бездомници, което сочи за друга по-лека квалификация на деянието-тази по чл. 124, ал. 1 от НК. Липсата на пълен, всестранен и обективен анализ на доказателствената съвкупност представлява съществено процесуално нарушение, с което правото на защита на касаторите е било ограничено, а от друга страна е довело до неправилно изградено вътрешно убеждение на решаващия съд за виновността на подсъдимите по предявеното им обвинение и до неправилно приложение на закона, което се отразило и при определянето на явно несправедливи наказания. Съобразно оплакванията в жалбите от името на подсъдимите се правят алтернативни искания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане; за преквалифициране на деянието по чл. 124, ал. 1 от НК, за намаляване на наложените наказания, а в жалбата на Г. П. и за цялостно оправдаване. Пред касационния състав защитниците на подсъдимите поддържат касационните жалби по изложените в тях основания и доводи. Прокурорът даде заключение, че не са допуснати визираните от касаторите нарушения и предлага обжалвания съдебен акт да се остави в сила. За да се произнесе, Върховния касационен съд съобрази следното: С присъда № 87 от 10.10.2013год. по нохд № 124/2013год. на Силистренския окръжен съд подсъдимите Р. Ц. И., Г. К. П. и П. П. Х. са признати за виновни в това, че на 19.10.2010год. в [населено място], в съучастие като съизвършители умишлено са умъртвили повече от едно лице, а именно: Н. Х. Н., С. А. С. и М. Р. Я./смъртта на последния е настъпила на 21.12.2010год./, като убитите са се намирали в безпомощно състояние, деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитите, с особена жестокост и по хулигански подбуди, поради което на основание чл. 116, ал. 1, т.т. 4, 5, 6 и 11, във вр. чл. 115, във вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК, са осъдени както следва: -Р. И.-на двадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затвор; -Г. П.-на шестнадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначелен „Строг” режим в затвор; -П. П. Х.-на двадесет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затвор. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е привел в изпълнение наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Р. И. по споразумение № 306/19.05.2010год. по нохд № 348/2010год. по описа на РС-Силистра и постановил отделното му изтърпяване при първоначален „Строг” режим в затвор. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал от определеното на подсъдимия Х. наказание времето, през което е бил с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 23.10.2010год. до влизане на присъдата в сила. По реда на чл. 301, ал. 1, т.т. 11 и 12 от НПК, съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото, които присъдил в тежест на подсъдимите. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в очертаните от чл. 347, ал. 1 от НПК рамки, намира жалбите на касаторите за неоснователни. Доводът за нарушения по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК относно правната квалификация на инкриминираното деяние и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не се подкрепят от данните по делото. Решаващите съображения и в трите жалби относно авторството на деянието и мотивите за неговото извършване са развити въз основа на претендирана фактическа необоснованост на постановеното решение- нарушение, което не е изведено като самостоятелно отменително основание в разпоредбата на чл. 348 НПК, поради което в тази част по повод на жалбите решението не подлежи на касационна проверка. Необходимо е да се отбележи, че на всички възражения за необоснованост на присъдата са дадени с решението изчерпателни отговори, основани на съответна доказателствена основа. Оплакванията за допуснати от първоинстанционния съд нарушения по чл.чл. 13, 14, 107, ал. 3 и 5 НПК са неоснователни, защото са били събрани и проверени необходимите доказателствени източници за установяване на фактите, включени в предмета на доказване по настоящото дело. Това е сторено, както по отношение на инкриминираното деяние, така и по отношение на авторството на подсъдимите, като негови извършители. Въз основа на събраната доказателствена съвкупност по несъмнен начин, съдът е възприел установени фактически положения и в хронологична последователност е проследил поведението на подсъдимите по вземане на решението за саморазправа с бездомниците, обитаващи сградата на „Детско отделение” в [населено място]; за действията на всеки един от тях в изпълнение на взетото решение и за постигане на общата цел-умъртвяването на жертвите чрез нанасянето на интензивен и жесток побой с причиняване на телесни увреждания несъвместими с живота, както и за последващото връщане на подсъдимите И. и Х. в сградата и нанасянето на нови удари на пострадалите с дървени летви, въпреки че съобразно причинените увреждания за постигането на желаната от тримата обща цел, това вече не е било необходимо. Изяснен е и механизмът на причиняване на съставомерните последици от касаторите, а именно-в резултат на нанесени от тях в съучастие многобройни удари с ритници в областта на тялото и главата, на пострадалите са били причинени несъвместими с живота телесни увреждания. На основата на съвкупна оценка на доказателствените източници, сред които с решаващо значение е заключението на СМЕ, първата съдебна инстанция обосновано е приела, че в резултат на нанесения му от тримата подсъдими побой, Я. е получил черепно-мозъчна травма с изява на общомозъчна и огнищна неврологична симптоматика, която представлява постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. Причинени му били и увреждания в гръдния кош с двустранно счупване на ребра 5,6,7,8 десни и 3, 4 леви, представляващо трайно затруднение движенията на снагата. Според депозираното и прието категорично заключение на вещото лице е налице причинно-следствена връзка между причинените вследствие нанесения на Я. побой, увреждания и настъпилата смърт на 21.12.2010г. На следващо място, тройната съдебномедицинска експертиза е установила при пострадалия Н. Х. Н. черепномозъчна травма, гръдна травма и генерализиран подкожен емфизем. Според експертите причината за смъртта е комбинацията от контузия на мозъка и генерализиран подкожен емфизем, който се явява тежко усложнение на гръдната травма, като и двете състояния, с които се свързва смъртта /ЧМТ и гръдната травма/ са в пряка причинна връзка с травматичните увреждания, установени по тялото. По отношение на пострадалия С. А. С. тройната експертиза е установила, че смъртта му се дължи на контузия на мозъка, довела до остра дихателна и сърдечносъдова недостатъчност от централен произход, която е и непосредствен механизъм за настъпването й. Според изразената от вещите лица пред съда позиция е налице причинно-следствена връзка между получените от него увреждания и настъпилата смърт. Като цяло, защитата и на тримата подсъдими не оспорва установените от съда фактически положения за времето, мястото и авторството на подсъдимите в деянието, предмет на обвинението, а се прави възражение по правната му квалификация. Двете решаващи по фактите съдилища правилно са приели, че подсъдимите са действали при общ пряк умисъл, тъй като всеки един от тях е съзнавал, че с действията си участва в изпълнението на престъплението заедно с другите съучастници и е искал, от така съчетаната дейност, да бъдат осъществени всички обективни признаци на престъплението и настъпването на общественоопасните последици. Съдържанието на умисъла за убийството и квалификацията му като такова по чл. 116, ал. 1, т.т. 4, 5, 6 и 11 от НК, двете предишни инстанции са извлекли от съществуващите обективни факти свързани с интензивността на посегателството върху телесната неприкосновеност на пострадалите, с множеството удари с юмруци и ритници в жизненоважни области от тялото на жертвите, от съзнаването, че побоят се нанася на спящи хора, които в това си състояние са безпомощни да окажат каквато и да било съпротива на нападателите и по хулигански подбуди, тъй като нападателите не са имали някакъв съществен личен мотив за убийството на пострадалите, а действията им са били съпроводени единствено с мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и човешката личност. Начинът на умъртвяване, вследствие на нанесените многобройни наранявания на всеки от пострадалите сочи, че деянието е извършено с особена жестокост. Броят и интензивността на ударите и тяхната посока налагат извода, че подсъдимите са проявили голяма ярост, свирепост и отмъстителност, надхвърлящи случаите на убийство по чл. 115 от НК, което ги характеризира като жестоки хора, а извършеното от тях деяние-като извършено с особена жестокост. Касационният състав не констатира да е налице процесуално нарушение във връзка с изготвяне на мотивите към въззивното решение, което да отговаря на критерия за съществено такова. Изводите на втората инстанция са обосновани и се основават на комплексна оценка на събрания доказателствен материал. Въз основа на това въззивният съд е приел, че приложената от първата инстанция правна квалификация е правилна, като на всички поставени във въззивната жалба доводи-включително по претендираната от защитата и неприета от съда квалификация на деянието по чл. 124, ал. 1 от НК, е отговорено със съображения, изложени на стр. 5 и сл. в мотивите на решението. По същество се твърди, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК, като не е отговорил на наведените от страна на защитата доводи за допуснати нарушения на закона и на процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд. Напротив, по делото се установява, че Апелативният съд е отговорил мотивирано на направените възражения, като преди това е изложил съображения защо споделя, както фактическата обстановка, така и анализа на доказателствата, направен от първоинстанционния съд. Решението на въззивния съд, с което е потвърдена присъдата по отношение на авторството на деянието, предмет на обвинението, правната му квалификация и вината на подсъдимите, е постановено при спазване на материалния закон и процесуалните правила. Ето защо, настоящият състав приема, че решаващите мотиви на въззивната инстанция в тази част, изготвени по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, са обосновани и законосъобразни, поради което не е налице претендираното с жалбите нарушение, което да налага отмяна на въззивното решение. Основанието за явна несправедливост на наказанието е развито като функция от довода за неправилното приложение на закона. С оглед на отговорите по останалите основания за касационна проверка, дадени в настоящото решение /включително и за незаконосъобразност/, оплакването е неоснователно. Наказанието на всеки от тримата подсъдими е определено по първата от трите санкционни алтернативи на чл. 116 от НК в размер на двадесет години лишаване от свобода-за И. и Х. и шестнадесет години лишаване от свобода-за П., при отчитане на подбудите за извършването на деянието, ролята и степента на участие на всеки от тях и на наличните отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. В определения размер наложените наказания не са явно несправедливи, а съответстват на обществената опасност на конкретното деяние и на личността на дейците. Направените изводи от съдилищата по отношение на наказанията са законосъобразни и се споделят изцяло от касационната инстанция, която намира, че с тези наказания ще се постигнат визираните в чл. 36 от НК цели на специалната и генералната превенции. По изложените съображения жалбите на касаторите се явяват неоснователни, защото не са налице основанията за отмяна или изменяване на обжалваното въззивно решение в желаната от тях насока. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 87 от 22.05.2014год. по внохд № 14/2014год. на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: