10 Р Е Ш Е Н И Е № 55 Гр. София, 13.05.2024г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА БАЕВА ЧЛЕНОВЕ : ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА при участието на секретаря СОФИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдия Кацарска т.д. № 355 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Е. Г. срещу решение № 761/26.05.2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4-ти граждански състав, постановено по въззивно гражданско дело №1316 по описа за 2021 г., с което е потвърдено решение № 261947 от 21.12.2020 г. на Софийски градски съд, ГО, I-12 състав, постановено по гр.д. № 13449/2019 г., с което са отхвърлени предявените от касатора искове за установяване съществуването на вземане по запис на заповед от 22.01.2018г. в размер 31 800 евро - главница; мораторна лихва за периода от 21.05.2018г. до 27.12.2018г. в размер 1 956, 07 евро и законна лихва върху посочената главница за периода след 27.12.2018г. до окончателното изплащане, за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от СРС по гр.д. № 81041/2018г. на 173 състав. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, неправилно, необосновано, незаконосъобразно като постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Изтъква, че въззивният съд нееднократно и напълно погрешно е изложил в мотивите си, че именно ищецът Г. Г. е следвало да привлече лично нови клиенти за „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ – ТЪРГОВИЩЕ“ ЕООД, като поради тази причина се е позовал на прекратения трудов договор на ищеца, както и на обстоятелството, че в процесния период той не е бил в пределите на страната и поради това не е могъл да изпълни поетите от него задължения, и е приел, че е налице неизпълнение по каузалното правоотношение. Поддържа, че в декларацията е посочено, че задължението е за 1060 приподписали абонати на „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ – ТЪРГОВИЩЕ“ ЕООД“, а от приложените по делото договори, се установявало, че те са сключени от П. Е. Гроздева-А., която е била управител на дружеството в периода 10.11.2017 до 10.07.2018 г., включващ и процесния. Счита, че прекратяването на трудовия му договор е без значение, тъй като той е бил скрит съдружник в „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ – ТЪРГОВИЩЕ“ ЕООД, а ответникът - негов скрит пълномощник, а доказателство за което е декларацията – обратно писмо от 22.01.2018г. от ответника Д. Б. А.. Поддържа, че съдът в нарушение на процесуалните правила, не е приел като доказателства по делото представените 964 броя договора, сключени между абонати и „Глобъл Комюникейшън Нет –Търговище“ ЕООД, представени във второто съдебно заседание поради това, че вещото лице не е успяло да изготви и отговори на въпроси, поставени на експертизата. Предвид изложеното претендира отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове. В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание поддържа доводите си чрез процесуалния си представител – адв. Л. П. като претендира уважаване на жалбата, отмяна на атакуванато решение и присъждане на направените разноски по списък. Ответникът по касационната жалба - Д. Б. А. оспорва същата чрез процесуалните си пълномощници - адв. Н. и адв. Д. по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 05.10.2022г. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция поддържа оспорването чрез процесуалния си представител – адв. Д., като претендира отхвърлянето на жалбата, потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски по приложен списък по чл. 80 от ГПК. С определение № 2 от 03.01.2024г. по т. д. № 355/2023 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следните въпроси: 1. „Преклудирано ли е искане за събиране на писмени доказателства заявено пред въззивния съд, когато е обусловено от изявление на вещото лице по допуснатата експертиза, че е в невъзможност да изготви заключение, тъй като не му е осигурен достъп до документацията, необходима за проверка, част от която се твърди, че са тези доказателства?“ 2. „Длъжен ли е съдът да проведе тълкуване на волеизявленията на страните по договорното правоотношение с оглед изясняване на волята им?“ Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният от Г. Е. Г. против Д. Б. А. иск с правно основание чл. 422 ГПК с петитум да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 31 800 евро по запис на заповед от 22.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от 27.12.2018г. до окончателното плащане, както и сумата 1 956,07 евро -законна лихва за периода от 21.05.2018г. до 27.12.2018г., за които суми е издадена в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 81041/2018г. на СРС, 173 състав, е процесуално допустим. След като е установил, че е основателно оплакването на въззивника, че първоинстанционният съд не е направил доклад по делото по чл. 146 ГПК, с определение №1410/01.06.2021г. въззивният съд е приел представените с жалбата писмени доказателства и е допуснал поисканата от въззивника – настоящ касатор, съдебно-икономическа експертиза. В насроченото заседание пред въззивния съд, вещото лице е посочило, че не е изготвило заключение, защото не му е предоставен достъп до документите от дружеството. Същото е заявило и в следващото съдебно заседание, въпреки че вече му е било издадено съдебно удостоверение за снабдяване с документацията. В това второ съдебно заседание, въззивникът е представил 964 договора, които първоначално въззивният съд е приложил по делото с оглед работата на експерта, а с последващо протоколно определение ги е изключил от доказателствата по делото поради настъпила преклузия. В решаващите мотиви на акта си САС е приел, че е издаден запис на заповед с описаните реквизити, както и че е налице каузално правоотношение във връзка с ценната книга, като от неоспорената декларация от 22.01.2018г. се установявало, че по повод издадения от Д. А. в полза на Г. запис на заповед от 22.01.2018г., сумата 31 800 евро е формирана на база 20% от общата стойност на предполагаеми 1060 приподписали абонати на „Глобъл Комюникейшън Нет-Търговище” ЕООД с цена на абонат 150 евро, а претенцията на Г. ще се сведе до 20% от стойността на приподписалите абонати по 150 евро, ако не бъде достигната общата бройка приподписали 1060. Приел е, че се установява, че на 07.11.2017г. е проведено заседание на Съвета на директорите на „Глобъл Комюникейшън Нет” АД, на което е взето решение да се учреди дружество с наименование „Глобъл Комюникейшън Нет-Търговище” ЕООД с едноличен собственик на капитала акционерното дружество, което ново дружество се представлява и управлява от П. Е. Гроздева-А. и Г. Д. Г. само заедно. Приел е, че страните не спорят, че считано от 24.07.2013г. ищецът Г. Е. Г. е работил на длъжност регионален мениджър в „Глобъл Комюникейшън Нет” АД, като със заповед № 66 от 01.02.2018г. на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, трудовото му правоотношение е прекратено, както и че според удостоверение №328200-3728 от 28.02.2020г. на МВР-Главна дирекция „Гранична полиция” в автоматизирания информационен фонд АИС „Граничен контрол” са налице данни, че в периода от 01.01.2018г. до 30.06.2018г. Г. Е. Г. е преминавал ГКПП на РБ, както следва: на 11.01.2018г. е излязъл през ГКПП-К.; на 22.01.2018г. е влязъл през ГКПП- Аерогара Варна; на 24.01.2018г. е излязъл през ГКПП- Аерогара София, а на 17.05.2018г. е влязъл през ГКПП - Аерогара Варна. Посочил е, че съгласно представено обратно писмо от 22.01.2018г., подписано от Д. Б. А., действителното положение при регистрацията на „Глобъл Комюникейшън Нет - Търговище” ЕООД е, че новорегистрираното дружество е ООД със съдружници Г. Е. Г., притежаващ 20 дяла от капитала на дружеството, и Д. А., притежаващ 80 дяла. С оглед горното САС е приел, че е налице безспорно установена връзка между записа на заповед от 22.01.2018г. и каузално правоотношение между страните от същата дата, съгласно което ищецът е поел задължение в качеството му на служител по трудов договор в „Глобъл Комюникейшън Нет” АД до 20.05.2018г. (падежа на процесния запис на заповед) да привлече клиенти - абонати към новоучреденото дружество „Глобъл Комюникейшън Нет-Търговище” ЕООД, за което да получи възнаграждение – 20% от сумата 150 евро за всеки абонат. Приел е, че по делото не се установява ищецът Г. да е изпълнил задълженията си по каузалното правоотношение, още повече, че в голяма част от периода е бил извън страната. Приел е, че независимо от това дали се приемат представените договори или не, ищецът не е съдействал при сключването им, тъй като трудовото му правоотношение е прекратено и е бил извън страната. С оглед горното е направил извод, че вземането на Г. по каузалното правоотношение не е възникнало и не е налице и подлежащо на изпълнение вземане по записа на заповед от 22.01.2018г. за сумата 31 800 евро, поради което е потвърдил отхвърлянето на исковете от СГС. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, съдът намира следното: По първия процесуален въпрос е налице непротиворечива практика на ВКС, която изцяло се споделя от настоящия състав. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл. 147 ГПК предвижда, че до приключване на съдебното дирене страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, както и да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях. Предвид концентрационното начало в исковия процес, страните не могат да поправят пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност са допуснали в първоинстанционното производство, но преклузията настъпва след доклада на съда по чл. 146 от ГПК. Съгласно приетото в т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС, ако въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по 146 ГПК, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат поради отсъствие на доклад и дадени с него указания. В т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС и служебно известните на настоящия състав решения, а именно решение №174/12.01.2011г. по т.д.№ 36/2010г. на ВКС, 1 т.о. и др., се приема, че преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК не може да настъпи, когато пропускът за установяване на действителните отношения между спорещите страни чрез попълване на делото с доказателства, се дължи на допуснато от съда / първоинстанционен или въззивен/ нарушение на процесуални правила. В решение №160/03.12.2020г. по т.д. № 2634/2019г. на ВКС, 2 т.о., изрично се посочва, че когато представените писмени доказателства са свързани с оспорване заключението на вещото лице, недопускането им е нарушение на процесуалното задължение на въззивния съд да съдейства на страните за изясняване на фактите по делото. С оглед горецитираната практика, която се споделя от настоящия съдебен състав, отговорът на първия поставен въпрос е, че не е настъпила преклузия на искането за събиране на писмени доказателства, заявено пред въззивния съд, когато то е обусловено от изявлението на вещото лице по допуснатата експертиза, че е в невъзможност да изготви заключение, тъй като не му е осигурен достъп до документацията, необходима за проверка, ако представяните писмени доказателства са именно част от документите, до които не е осигурен достъп на вещото лице, за да изпълни задачите си. По втория въпрос също е налице константна практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав. Съгласно постановените от ВКС решение № 89/17.07.2009 г. по т. д. № 523/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, І т. о., решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 151/05.10.2010 г. по т. д. № 1035/2009 г. на ВКС, ТК, и мн.др., критериите за тълкуване на договорите са законово установени и следва отделните договорни уговорки да не се тълкуват изолирано, а във връзка едни с други; всяка една уговорка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор; всички клаузи да се тълкуват с оглед целта на конкретния договор, обичаите в практиката и добросъвестността, и че при всяко тълкуване съдът е задължен да изясни само изявената воля на страните, а не предполагаемата воля и не може да подменя нейното съдържание, като съобрази всички обстоятелства при постигане на уговорката. Съгласно решение № 546/23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2009 г., IV г.о. решение № 89 от 17.17.2009 г. по т.д. № 523/2008 г., II т.о., решение № 81/07.07.2009 г. по т.д. № 761/2008 г., I т.о. и други, при тълкуване на договора по конкретен казус, за да изясни каква е действителната воля на страните, съдът следва да зачете обстоятелствата, при които е сключен договора и поведението на страните; доколко отделна уговорка може да бъде тълкувана по аргумент за противното или за по-силното основание; каква е обичайно възприетата практика в отношенията между страните по договора и други обстоятелства, имащи значение за точното прилагане на критериите по чл.20 ЗЗД. В решение №81/07.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 761/2008 на І т.о. и решение №89 от 17.07.2009 г. на ВКС по т.д. №523/2008г. на ІІ т.о., се дава еднозначно положителен отговор на допуснатия въпрос, т.е. съдът е длъжен да приложи правилата за тълкуване на договорите съгласно чл. 20 от ЗЗД, за да достигне до действителната обща воля на страните, с оглед на което и това е отговорът, който настоящият състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. дава на обуславящия въпрос. Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната съдебна практика по правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По същество на касационната жалба: Касационната жалба е основателна. Обжалваното решение не е съобразено с практиката на ВКС по горепосочените въпроси. По делото не е направен доклад от първоинстанционният съд по реда на чл. 146 от ГПК и липсата му е изтъкната като довод във въззивната жалба, с оглед на което е допусната експертиза, със задачи вещото лице след проверка на документацията при посоченото дружество, като се прегледат сключените договори с абонати, да даде заключение на поставените въпроси. Изпълнението на задачите на допусната експертиза е предпоставено от представянето на вещото лице на достъп до документацията, т.е. до всички сключени договори с абонати за процесния период, като е безспорно установено от обясненията на експерта, че нито му е осигурен достъп до информацията, нито са му предоставени документите от дружеството – трето лице, поради което не е бил в състояние да изпълни задачата, за което е информирал съда с нарочна молба. С оглед на изявлението на вещото лице, ищецът е представил документи, с които е твърдял, че се е сдобил след изявлението на вещото лице, че не са му предоставени, и се сочи, че тези доказателства са въпросните договори. Те са представени именно и с оглед изпълнение на задачите на експертизата. При това положение не може да се приеме, че искането за приобщаването им към доказателствения материал по делото е преклудирано, тъй като то е обусловено от неосигуряването на достъп на вещото лице до документите, въз основа на които да изпълни задачите на допуснатата, а впоследствие заличена експертиза. С оглед горното САС е действал в противоречие с горецитираната практика на ВКС по отношение попълване на делото с доказателства, когато такива са необходими за изпълнение на задачите на допусната експертиза, но непредоставени на вещото лице. Представените договори следва да бъдат приобщени от въззивния съд към доказателствения материал по делото и да се даде възможност на експертизата да изпълни задачите си. Софийски апелативен съд се е произнесъл в противоречие и с практиката на ВКС по чл. 20 от ЗЗД при тълкуване на волята на страните. С отговора на исковата молба ответникът е въвел каузално правоотношение по записа на заповед, като се е позовал и е представил декларация от 22.01.2018г., че се дължимата сума се формира на базата 20% от общата стойност на предполагаеми 1060 приподписали абоната на „Глобъл комюникейшън нет – Търговище“ ЕООД с цена 150 евро на абонат, като претенцията ще се сведе до 20% от стойността на приподписалите, ако не бъде достигната бройката от 1060. Обвързаността на записа на заповед с тази декларация е прието за безспорно между страните, а спорният момент е дали тези приподписали абонати следва да са нови и дали за постигане на бройката се изисква лично участие на ищеца при осигуряването им. Тълкуването на декларацията, по която е задължението на ищеца Г. по каузалното правоотношение, направено от САС, не е в съответствие с всички събрани по делото доказателства и конкретно с приетото във въззивното производство обратното писмо от 22.01.2018г. и разменената между страните електронна кореспонденция. На първо място никъде в декларацията не е посочено, че въпросните абонати следва да бъдат осигурени чрез лични действия на Г.. От съдържанието на обратното писмо се установява, че Д. Б. А. и Г. Е. Г. са скрити съдружници при учредяването на „Глобъл Комюникейшън нет – Търговище“, като Д. А. действа като скрит пълномощник на ищеца. От горното следва, че Г. Г. не е бил единствено и само служител на „Глобъл Комюникейшън Нет” АД, а скрит съдружник в новоучреденото дружество, като именно във връзка със същото на една и съща дата с издаването на въпросното обратно писмо /22.01.2018г./ от Д. А., е издаден и процесният запис на заповед, като на същата дата е подписана и представената от ответника декларация. От разменената от страните електронна кореспонденция се установява, че в имейл от 08.02.2021г. А. признава дължимост на сумата, но сочи, че ще бъде заплатена след сделка за финансиране с банката. Обвързването на каузалното правоотношение с трудовото правоотношение на Г. с дружеството „Глобъл Комюникейшън Нет” АД, което е извел апелативният съд и съответно възприетото от него, че за привличането на абонатите е необходимо лично и пряко участие на Г. Г. като служител по трудов договор, и то е неосъществено с оглед прекратяване на трудовото му правоотношение и излизанията му в чужбина в сочения период, не е в съответствие с волята на страните, изразена в представените и приети писмени доказателства. В тази връзка следва да се приеме, че уговорката по каузалното правоотношение, обусловило издаването на записа на заповед, касае участието на ищеца в търговското дружество и правоотношенията между страните като скрити съдружници, а не трудовото правоотношение, което е прекратено. Предвид горното при тълкуване на декларацията, обратното писмо и разменената кореспонденция между страните може да се заключи, че уговорената сума съставлява плащане във връзка с дейността на новоучреденото дружество, което е дължимо на ищеца с оглед качеството му на скрит съдружник в дружеството, а не с оглед прекратеното му трудово правоотношение и като такова не е обусловено от личното му участие в набирането на абонати, респ. обвързано с отсъствието му от страната. Предвид горното след приемане на новите доказателства и с оглед горното тълкуване, от възззивният съд при новото разглеждане на делото следва да се прецени набрани ли са абонати, какъв е техния брой, съответно да се възложи на експертизата изчисляването на размер на евентуално дължимата сума. Допуснатите процесуални нарушения са съществени и са довели до необоснованост на въззивното решение, с оглед на което налагат отмяна на решението на основание чл. 281, т. 3 от ГПК вр. с чл. 293, ал. 2 от ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и е необосновано, като следва да бъде отменено изцяло. Налага се извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да приобщи представените писмени доказателства – 964 броя договори, чието ангажиране е в пряка връзка с работата на вещото лице по експертизата, да допусне отново такава, като даде възможност за изготвяне и изслушване на заключение от експерта, и с оглед събраните доказателства и при тълкуване на волята на страните с оглед всички установени по делото обстоятелства да постанови решение по съществото на спора. При постановяване на въззивното решение при новото разглеждане на делото, съдът следва да изложи мотиви дали кредитира или не събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като съобрази горепосоченото относно тълкуването на волята на страните при съблюдаване на правилото на чл. 20 от ЗЗД. Предвид връщане на делото за ново разглеждане касационната инстанция не се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, които следва да бъдат съобразени от въззивния съд с оглед крайния изход на спора – чл. 294, ал. 2 във връзка с чл. 78 ГПК. Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ т.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 761/26.05.2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 4-ти граждански състав, постановено по въззивно гражданско дело № 1316 по описа за 2021 г. ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.