Р Е Ш Е Н И Е № 89 гр. София, 11.05.2018 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор АНТОНИ ЛАКОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 250/2018 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба на подсъдимия Е. В. А. чрез защитника му - адв.А. А. срещу решение № 20 от 01.02.2018 година по ВНОХД № 250/2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд (ПАС), първи наказателен състав. В касационната жалба на подсъдимия А. е релевирано касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като към ВКС е отправено искане за изменение на въззивното решение, намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и отлагането му на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от една година. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият Е. А. се явява, редовно призован. Не се явява упълномощеният му защитник – адв.А., който депозира молба за замяната му със служебен защитник, тъй като няма потвърдени пълномощия от родител или настойник на непълнолетния подсъдим. Явява се адв.Н. Р. от САК, който със съгласието на подсъдимия А. е назначен в качеството на служебен защитник. Адвокат Р. и подсъдимият А. поддържат депозираната чрез адв.А. жалба по съображенията, изложени в нея и отправят същите искания. Представителят на ВКП намира жалбата на подсъдимия за неоснователна, а решението на ПАС за законосъобразно и справедливо, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 85 от 09.10.2017 г., постановена по НОХД № 1671/2017 г. Пловдивският окръжен съд (ПОС) е признал подсъдимия Е. В. А. за виновен в това, че на 05.03.2017 г. в [населено място], като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е направил опит да отнеме чужди движими вещи – дамска чанта, портмоне, мобилен телефон и пари в размер на 13 лв. – всичко на обща стойност 63.00 лв. от владението на А. К. М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е придружено със средна телесна повреда – трайно затруднение движението на горен ляв крайник, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.3 пр.2 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.18 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.2 и чл.58а ал.1 от НК го осъдил на 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ” режим в поправителен дом съобразно разпоредбата на чл.65 ал.1 от НК. На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият А. бил задържан по настоящото дело. ПОС се произнесъл и по разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия А.. По жалба от подсъдимия Е. А., депозирана чрез защитника му – адв.А. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 597/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, който с решение № 20 от 01.02.2018 г. на основание чл.338 от НПК потвърдил присъдата на ОС–гр. Пловдив. Касационната жалба от подсъдимия А., депозирана чрез защитника му е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба на подсъдимия Е. А. е неоснователна. Основните възражения, поддържани от служебно назначения защитник на подсъдимия А. – адв.Р. са както срещу размера на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, което е преценено като несъразмерно тежко и явно несправедливо, така и срещу неговото ефективно изтърпяване. Защитникът твърди, че за да постигне целите по чл.36 от НК, наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК, което след редукцията по чл.63 ал.1 т.2 от НК позволява замяна на наказанието „лишаване от свобода” с друго по-леко по вид. Алтернативно се предлага дори при потвърждаване на определеното по вид и размер наказание на подсъдимия А. – „лишаване от свобода” в размер на 1 година и 4 месеца, то изтърпяването му да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК. За да прецени основателността на това оплакване, настоящият съдебен състав внимателно обсъди аргументите на Пловдивския апелативен съд, отнасящи се към индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия. Осъществявайки касационната проверка на атакувания съдебен акт в тази му част, ВКС намери, че въззивната инстанция е направила задълбочено изследване на всички обстоятелства, имащи отношение към определянето на законосъобразно и справедливо наказание на жалбоподателя и е стигнала до верния извод за това, че същото следва да бъде при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства в размер, близък до минималния, съобразен с редукцията по чл.63 ал.1 т.2 от НК. В решението си ПАС изчерпателно и коректно е изследвал смекчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимия А. – младата му възраст извън законовото й зачитане по правилата на чл.63 от НК и липсата на родителски грижи. Съобразил е и отегчаващите я такива – високата степен на обществена опасност на деянието предвид конкретиката на извършването му, данните за извършени други противообществени прояви от подсъдимия и тези за личността му, очертаващи невъзможност за въздействие от екипа на Центъра за настаняване към Комплекс за социални услуги за деца и семейства при [община] (където подсъдимият А. бил настанен) в посока коригиране на противоправното му поведение. При анализа на обстоятелствата, смекчаващи наказателната отговорност на касатора, ПАС обосновано е приел, че те нямат тази относителна тежест, която се претендира от защитата. Признанието на фактите по обвинителния акт, което подсъдимият А. е направил, е свързано с прилагане на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК и очаквания по-благоприятен изход на делото за него съобразно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК. Основното смекчаващо отговорността му обстоятелство в допълнение към признанието на фактите е младата му възраст, при това повторно отчетена наред с редукцията на наказанието по силата на закона. От друга страна въззивният съд е констатирал и наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства на този подсъдим, свързани с лошите характеристични данни за личността му и информацията за осъществени множество противоправни действия в Центъра за настаняване, по отношение на които екипът не е успял да въздейства възпиращо – белег за липса на поправителен ефект от възпитателни мерки, както и високата степен на обществена опасност на процесното деяние, отличаващо се с дръзкото си посегателство спрямо възрастен беззащитен човек. Въз основа на прецизната оценка на съвкупността от обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия А., въззивната инстанция е потвърдила наложеното от ПОС наказание „лишаване от свобода” в размер на 2 /две/ години, което по силата на редукцията по чл.58а ал.1 от НК е определено на 1 /една/ години и 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода“. След индивидуализиране на наказанието на подсъдимия А. по вид и размер, ПАС е обсъдил задълбочено и начина на изтърпяването му, като е стигнал до извода, че независимо от наличие на законовите предпоставки по чл.66 ал.1 от НК, с прилагане на института на условното осъждане не би се постигнал необходимия поправително – превъзпитателен и превантивно – възпиращ ефект спрямо него. Като доказателство за това е отчетена липсата на родителска грижа от една страна, както и липсата на поправителен ефект от грижите, полагани от екипа на Центъра за настаняване към Комплекс за социални услуги за деца и семейства при [община], където подсъдимият А. бил настанен. Наред с това като допълнителен аргумент в подкрепа на необходимостта от ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, въззивният съд е отчел високата степен на обществена опасност на престъплението, насочено към собствеността, но засягащо и личността, очертаващо го като личност с висока степен на обществена опасност. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че законосъобразно и в съответствие с процедурата, по която се е развило наказателното производство (Глава XXVII от НПК), наказанието спрямо подсъдимия А. е определено по правилата на чл.58а ал.1 от НК. То е в размер, близък до минималния на предвиденото в санкционната част на НК наказание след редукцията по чл.63 ал.1 т.2 от НК, поради което допълнително намаляване на същото не би допринесло за постигане целите на наказанията по чл.36 от НК. В този смисъл касационната инстанция намира, че определеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание 1 /една/ години и 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода“ ефективно не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 и т.2 от НПК, поради което жалбата на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20 от 01.02.2018 г., постановено по ВНОХД № 597/2017 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.