Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е      № 356   гр. София, 25 юни 2010г.     В   ИМЕТО   НА   НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети  юни,  две хиляди и десета година,  в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :   САША  РАДАНОВА        ЧЛЕНОВЕ :   КЕТИ  МАРКОВА                                                                           ПАВЛИНА  ПАНОВА     при  участието на секретаря  ИВАНКА  ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора  СТЕФКА  БУМБАЛОВА изслуша докладваното от съдията  КЕТИ   МАРКОВА н. д. №  317/ 2010г.   Производството е по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на Главния прокурор на Република България, за възобновяване на НЧД № 6383/ 2009г., по описа на Варненския районен съд, отменяване на постановеното същото дело определение от 15. 01. 2010г., и връщане на делото за ново разглеждане, на основание чл. чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения. Осъденият Е. А. Ч. не взема становище по основателността на искането на Главния прокурор. Моли ВКС за постановяване на справедливо решение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и провери атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на Главния прокурор на Република България е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежен орган, по смисъла на чл. 420, ал. 1 НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, искането е основателно. С определение № 120 от 15. 01. 2010г., постановено по НЧД № 6383/ 2009г., Варненският районен съд, 32 състав, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, е групирал, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, наказанията, наложени на осъдения Е. А. Ч., от гр. В., като му е определил едно общо наказание между тези, наложени му по НОХД №№ 323/ 2009г. и 4536/ 2009г., двете на РС- гр. В., в размер на най- тежкото, а именно- пробация, при следните пробационни мерки: -на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК- задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от осем месеца, с периодичност три пъти седмично; -на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК- задължителни срещи с пробационен служител, за срок от осем месеца; -на основание чл. 42а, ал. 2, т. 6 НК- безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа, за срок от една календарна година. На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изцяло изтърпяната част на наказанията по посочените присъди. Определението не е обжалвано и протестирано, влязло е в сила, и не е било проверено по касационен ред. Настоящата инстанция намира за изцяло основателен доводът, релевиран в искането на Главния прокурор, че проверяваното определение е постановено при съществено нарушение на материалния закон, обуславящо неговата отмяна по реда на възобновяването. Даннните по делото сочат, че при определянето на общото наказание по съвкупност, районният съд е нарушил правилата, установени с нормите на чл. 25 и чл. 23 НК. Макар принципно вярно да е заключил, че престъпленията, предмет на цитираните дела, са в отношение на съвкупност помежду си, тъй като са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, неправилно е определил размера на общото наказание пробация, с приетите конкретни пробационни мерки. Изцяло погрешен е изводът, че най- тежко във формираната съвкупност, се явява наказанието по НОХД № 4536/ 2009г. В конкретния случай вярно е обратното- т.е. наказанието по НОХД № 323/ 2009г. Това е така, защото и по двете цитирани дела, на осъдения Ч. са наложени наказания пробация, включващи по три идентични по вид пробационни мерки, но с различен срок и периодичност. Разглеждането им в сравнителен план им показва, че ако и по двете дела пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 6 НК- безвъзмезден труд в полза на обществото, са определени на по 200 часа, за срок от по една календарна година, е налице разлика в задължителните- по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК, изразяваща се в следното: Задължителната регистрация по настоящ адрес, по НОХД № 323/ 2009г. е за срок от шест месеца, но с периодичност три пъти седмично, докато по НОХД № 4536/ 2009г., тя е определена на осем месеца, с периодичност два пъти седмично. Съпоставката им сочи, че макар и с по- голяма продължителност, обсъжданата пробационна мярка по НОХД № 4536/ 2009г. е с по- малка периодичност и обуславя задължение за осъденото лице за явяване, с общо 64 регистрации, докато по НОХД № 323/ 2009г., това задължение включва общо 72 явявания, съобразно постановените по него срок и периодичност. Като се отчете и обстоятелството, че и втората задължителна мярка- по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК- задължителни срещи с пробационен служител, по НОХД № 323/ 2009г., е определена за една година, докато по НОХД № 4536/ 2009г. е със срок от осем месеца, очевидно е, че най- тежкото, и следователно водещо във формираната съвкупност наказание, се оказва това по НОХД № 323/ 2009г. Напълно погрешен и правно недопустим е подходът на решаващия съд при определянето на общото наказание да кумулира отделни елементи на различните пробационни мерки, без да съобрази, че въпреки своята специфика, като съвкупност от мерки за контрол и въздействие, наказанието пробация остава единно и неделимо. Следователно, при решаването на въпроса кое наказание е най- тежкото между определените по отделните присъди в съответната съвкупност, всяко от които- пробация, съдът следва да прецени кое от тях създава най- тежки ограничения за осъденото лице, съобразно срока и интензитета на въведените за него задължения, предвид конкретиката на всеки отделен случай. Предвид горните съображения, като констатира допуснатото от компетентния съд съществено нарушение на материалния закон, релевирано в искането на Главния прокурор на Р България, ВКС в настоящия си състав прие, че следва да възобнови производството по НЧД № 6383/ 2009г., по описа на РС- гр. В., 32 състав, да отмени влязлото в сила определение № 120 от 15. 01. 2010г., постановено по същото дело, и върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния районен съд, от стадия на съдебното заседание- за законосъобразното произнасяне по искането за групиране на наказанията на осъдения Е. А. Ч., в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. При новото разглеждане на делото, следва да се отстрани допуснатото нарушение на материалния закон, като се съобразят задължителните указания на касационната инстанция по приложението му, съгласно чл. 426 вр. чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ВЪЗОБНОВЯВА НЧД № 6383/ 2009г., по описа на Районен съд- гр. В., 32 състав, ОТМЕНЯВА влязлото в сила ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 120 от 15. 01. 2010г., постановено по същото дело, с което са групирани наказанията на осъдения Е. А. Ч., от гр. В., и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ- на Районен съд- гр. В., от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: