О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №  454   София,  18.12.2008 година   Върховният касационен съд на Република България,   второ отделение, в закрито заседание на  година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ           ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                  МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ч.т.дело № 486 /2008  година Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по частната жалба на ТД”Ч” АД, гр. С. против въззивното определение на Благоевградския окръжен съд № 1* от 17.10.2008 год., постановено по ч.гр.д. № 909/ 2008 год., с което е оставено в сила определение № 3902/08.08.2008 год. на Благоевградския районен съд по ч.гр.д. № 1169/2008 год. за обезсилване на заповед № 3360/10.07.2008 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена в полза на настоящия частен жалбоподател срещу б.ж. на гр. Б. с ЕГН: **********, починал на 09.11.2003 год. и е прекратено производството по делото. С частната жалба е въведено оплакване за неправилност, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и съществените съдопроизводствени правила-касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че доколкото в заповедното производство съдът не е задължен да проверява правосубектността на длъжника към дата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то не е налице процесуална пречка при последваща служебна констатация за отсъствието и, както е в разглеждания случай да се предостави възможност на кредитора да отстрани съществуващата нередовност на заявлението му, като са развити и допълнителни съображения за субсидиарно приложение на общите правила на исковото производство, аргументирани с нормата на чл.410, ал.2 ГПК и за характера на сключения договор за доставка на електрическа енергия, който не е „intuito personea”, обуславящи правна възможност за изпълнение на задълженията и от трето лице. В изпълнение на императивното изискване на чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване по см. на чл.280, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.2 ГПК с наличието на противоречива съдебна практика по см. на чл.280, ал.1, т.2 ГПК относно съществените за делото процесуалноправни въпроси, по които въззивният съд се произнесъл- за процесуалната легитимация на страните в гражданския процес и в частност в заповедното производство, за допустимостта на процесуално правоприемство по отношение наследниците на починал преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, длъжник, както и за процесуалната възможност съдът, издал заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК впоследствие, поради констатирано отсъствие на изискуемата се пасивна процесуалноправна легитимация на една от страните, сам да обезсили същата и да прекрати образуваното производство. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираното оплакване, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.288 ГПК във вр. с чл. 278, ал.4 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ, по разпореждане от чл.274, ал.3, т.1 ГПК, на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Основателно се явява и съдържащото се в същата искане за допускане касационното и разглеждане относно основателността на поддържаното оплакване. Обстоятелството, че по съществените за заповедното производство процесуални въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл с обжалвания съдебен акт- за допустимостта на заповедното производство при починал, към датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК, длъжник, за наличието на процесуално правоприемство по отношение наследниците на последния длъжник, чиято смърт е настъпила преди подаване на заявление на кредитора за издаване на заповед за изпълнение, както и за процесуалната възможност съдът, издал заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, впоследствие, поради констатирано отсъствие на изискуемата се пасивна процесуалноправна легитимация, сам да обезсили същата и да прекрати образуваното производство, съществува противоречива съдебна практика, обективирана в приложените с частната жалба съдебни актове: определение № 269/2008 год. по в.гр.д. № 557/2008 год. на Пернишкия окръжен съд; определение на Кюстендилския окръжен съд от 18.06.2008 год. по гр.д. № 336/2008 год.; определения на Софийски окръжен съд от 01.09.2008 год. по ч.гр.д. № 776/2008 год. и по ч.гр.д. № 781/2008 год., обосновава правен извод, че в случая е налице сочения от частния жалбоподател селективен критерий за допускане касационно обжалване, въведен с чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Разгледана по същество,обаче, частната жалба е неоснователна. За да потвърди постановеното от Благоевградския районен съд определение по ч..гр.д. № 1169/2008 год., с което е обезсилена издадената в полза на настоящия частен жалбоподател заповед № 3360 / 10.07.2008 год. за изпълнение на парично задължение срещу М. Ефтимов С. - б.ж. на гр. Б., починал на 09.11.2003 год., въззивната инстанция е счела, че доколкото към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК длъжникът не е съществувал като правен субект, факт съобщен с върнатото в цяло съобщение, адресирано до последния и удостоверен с издадения от община Б. препис - извлечение от акт за смърт № 630/10.11.2003 год., то отсъства валидно възникнало процесуално правоотношение между страните, което е процесуална пречка от категорията на абсолютните, претендираното спрямо починалия вземане да бъде реализирано по предприетия от кредитора ред. Определението е правилно. Законосъобразно е разбирането на въззивния съд, че е недопустимо провеждането на заповедно производство при първоначална липса на правен субект, какъвто е разглежданият случай, в който смъртта на длъжника- б.ж. на гр. Благоевград - М. Ефтимов С. , предхожда заявлението на кредитора- ТД ”Ч” АД, гр. С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Доколкото процесуалната правоспособност - способността на дадено лице да бъде субект на процесуално правоотношение, съответства на понятието правоспособност в гражданското право – възможността последното да бъде носител на права и задължения, съществува за ФЛ извън изрично предвиденото от законодателя изключение/ ЗН/, само в границите на неговия живот - от момента на раждане до физическата смърт, то отсъствието на физически съществуващ към момента на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК длъжник- ФЛ, изключва валидното възникване на процесуално правоотношение и настъпване на целените от кредитора правни последици. От своя страна отсъствието на валидно възникнало процесуално правоотношение между страните изключва и наличието на процесуална възможност за процесуално правоприемство на наследниците на починалия длъжник и като е съобразил горното Благоевградският окръжен съд правилно е приложил процесуалния закон- чл.414 и сл. ГПК, във вр. с чл.410 ГПК. Обстоятелството, че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните , означава, че в служебните задължения на съда се включва задължението сам да следи за наличието и във всяко положение на делото. Следователно съобразявайки това вменено от процесуалния закон задължение и правомощията на съда в заповедното производство правилно Благоевградският окръжен съд е счел, че предприето от първата инстанция обезсилване на издадената заповед,обуславящо и прекратяване на делото, поради недопустимост на образуваното производство е съобразено със закона- по арг. на по- силното основание, черпен от чл.415, ал.2 ГПК . Водим от горното, настоящият състав на второ отделение на ВКС, търговска колегия О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1297 от 29.10.2008 год., по ч.в.гр.д. № 909/2008 год. на Благоевградския окръжен съд. ОСТАВЯ в сила въззивното определение на Благоевградския окръжен съд №1297 от 29.10.2008 год., по ч.в.гр.д. № 909/2008 год., по описа на с.с.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: