1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 222 София, 07.05.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година в състав: Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4919 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 288 от 05.08.2019 г. по в. гр. д. № 784/2018 г. на Софийския окръжен съд е отменено решение № 201 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 311/2018 г. на Ботевградския районен съд и са отхвърлени предявените от „Хенди-тел“ ЕООД срещу Х. М. Х. искове по чл.26, ал.2, пр.1, вр. чл.44 ЗЗД за обявяване нищожност на извършения на 11.09.2017 г. от Х. М. Х. отказ от наследството на починалия на 30.03.1993 г. М. Х. Х., вписан в книгата за откази от наследство на РС Ботевград на 11.09.17 г. под № ..., стр...., поради приемане на наследството преди извършването на отказа, както и евентуалният иск по чл.56, ал.1 ЗН за унищожаване в полза на ищеца на извършения отказ от наследство. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с влязло в сила на 27.03.2017 г. решение по гр. д. № 2038/2012 г. на Ботевградския районен съд Х. Х. е осъден да заплати на „Хенди-Тел“ ЕООД сумата от 44984,09 лв. По това решение е издаден изпълнителен лист, образувано е изпълнително дело, възбранен е имот на длъжника в [населено място], [улица] е насочено изпълнение върху този имот. В изпълнителното производство длъжникът Х. Х. е възразил, че имотът е несеквестируем, тъй като е единствено негово жилище. Съдебният изпълнител е отказал да преустанови изпълнението, като се е позовал на обстоятелството, че длъжникът притежава 1/6 ид. част от жилищен имот на [улица] 1/12 ид. част от жилищен имот на [улица]. След този отказ на съдебния изпълнител длъжникът е представил по изпълнителното дело вписан в особената книга на съда отказ от наследството на баща си М. Х. Х.. По искане на взискателя изпълнителното дело е спряно на основание чл.432, ал.1, т.2 ГПК до приключване на производството по настоящото дело. Прието е, че с две декларации от 19.06.2017 г. ответникът Х. Х. е декларирал данни по чл.14 ЗМДТ – собственост върху жилището на [улица] върху 1/6 ид. част от жилище на [улица], а с декларация от 27.06.2014 г. е декларирал собственост на 1/12 ид. част от жилището на [улица]. Първото жилище на [улица]е закупено от него с нотариален акт № ..., т...., дело .../2012 г., а идеалните части от двете жилища на [улица]той е придобил по наследство от своя дядо Х. В. Х., починал през 1999 г., след своя син и баща на ответника – М. Х. Х., починал през 1993 г. При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че предявените искове са неоснователни. Наследникът, който е призован към наследяване, може да се откаже от наследството, само ако не го е приел, поради което отказът, извършен след като е прието наследството, е нищожен поради невъзможен предмет. В случая не е налице мълчаливо приемане на наследството по смисъла на чл.49, ал.2 ЗН. Мълчаливо приемане е налице, когато наследникът извърши такива действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник. Според трайната съдебна практика подаването на декларация за облагане с данък, както и заплащането на данъка, сами по себе си не могат да обусловят извод за мълчаливо приемане на наследството, ако не са извършени и други фактически и правни действия или волеизявления, които преценени във връзка с първите, да могат да обусловят извод за безусловно негово намерение да приеме наследството на своя наследодател. Декларирането на имотите е публичноправно задължение, за неизпълнението на което са предвидени санкции, поради което само от него не може да се направи извод за приемане на наследството. Прието е също, че идеалните части от имоти на [улица] № ... са придобити от ответника по наследство от неговия дядо Х. В. Х., починал през 1999 г., а не по наследство от неговия баща М. Х. Х., починал през 1993 г. Ответникът е наследил своя дядо по право на заместване. Разпоредбата на чл.10, ал.4 ЗН допуска наследяване по заместване и в полза на лице, което се е отказало от наследството на наследодателя, когото замества. Затова представените декларации по чл.14 ЗМДТ, с които ответникът е декларирал имоти, получени по наследство от неговия дядо Х. В. Х., не могат да се приемат като аргумент за мълчаливо приемане на наследството на неговия баща М. Х. Х.. Освен това, само за пълнота на изложението, въззивният съд е посочил, че нито една от декларациите за придобитите по наследство идеални части от имоти не е подадена лично от ответника. Една от декларациите е подадена от Б. Х., сънаследник на ответника Х. Х., и в нея имотите са декларирани като получени от всички наследници на Х. В. Х., като тя ползва и останалите съсобственици – чл.14, ал.6 ЗМДТ, а другата е подадена от съсобственика Б. В. Х., отнася се за същия имот, но с настъпилите промени в съсобствеността. Съдът е приел за неоснователен и евентуалния иск по чл.56, ал.1 ЗЗД. Този иск е предоставен на всеки кредитор, който не може да се удовлетвори от имуществото на своя длъжник. Кредиторът има право да иска от съда да унищожи отказа от наследство, тъй като с него се препятства възможността в патримониума на длъжника да постъпи имущество, което да послужи за удовлетворяване на неговото вземане. В настоящия случай обаче отказът на Х. Х. от наследството на неговия баща М. Х. с нищо не накърнява правата на кредитора „Хенди-тел“ ЕООД, тъй като няма пречка той да насочи изпълнение върху наследственото имущество, което ответникът е получил от своя дядо Х. В. Х. и което не се засяга от направения отказ от наследството на бащата М. Х. Х.. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от „Хенди-тел“ ЕООД. След справка в търговския регистър се установява, че дружеството е в несъстоятелност. Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда, че не е налице мълчаливо приемане на наследството на М. Х. от страна на неговия син – ответникът Х. Х.. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 ГПК по следните въпроси: 1.Допустимо ли е, веднъж приел наследството /изрично или мълчаливо/, впоследствие наследникът да се откаже от него, и то когато разбере, че има кредитори; 2. Ако това е допустимо и с отказа си наследникът предотвратява удовлетворяване на кредиторите си, не представлява ли това злоупотреба с право. Ответникът в производството Х. М. Х. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането ѝ до разглеждане по същество. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, но не са налице поддържаните от жалбоподателя основания по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставените въпроси не са свързани с данните по делото и с решаващите изводи на съда, затова не са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС и по тях не може да се допусне касационно обжалване. Въззивният съд не е излагал мотив, че след приемане на наследството е допустимо да се извърши отказ от него. Напротив – решаващият мотив на въззивния съд е, че в случая няма приемане с конклудентни действия на наследството на М. Х. Х., затова не е недействителен направеният впоследствие отказ от това наследство. Първият от аргументите на въззивния съд съответства на практиката на ВС и ВКС, че само от факта на деклариране на едно наследствено имущество не може да се направи извод за мълчаливо приемане на наследството. Това становище е изрично изразено в решение № 54 от 3.V.1961 г. по гр. д. № 36/61 г., ОСГК на ВС. В мотивите на ППВС № 4/1964 г. се прави известно отстъпление от това разбиране, но само за да се даде възможност на съда да прецени свободно всички обстоятелства по делото във връзка със спора дали наследството е прието мълчаливо. В настоящия случай въззивният съд е игнорирал факта на подаване на декларациите пред данъчните органи поради обстоятелството, че те са свързани с наследството на дядото на ответника, а не с наследството на неговия баща, спрямо което има вписан отказ от наследство. Обсъдено е и обстоятелството, че самият ответник не е подавал декларации пред данъчните органи, а фигурира в тях в качеството на съсобственик. Дори да се приеме, че първият въпрос е свързан с питането кога може да се приеме, че отказът от наследство е недействителен поради предходно мълчаливо приемане на наследството, не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като има богата практика на ВС и ВКС по този въпрос. Вторият въпрос също не отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като предпоставя наличието на отговор, какъвто въззивният съд не е давал. Освен това – чл.56 ЗН предвижда път за защита на кредиторите на лице, което се е отказало от наследство. Налице е ясна разпоредба и непротиворечива съдебна практика по нея, което изключва възможността да се допусне касационно обжалване по втория въпрос на претендираното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, дори ако отказът от наследство представлява злоупотреба с права от страна на длъжника. Обжалваното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Очевидно неправилно е това съдебно решение, от което при пръв прочит, без обсъждане на доказателствата по делото, може да се констатира видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, при който законът е приложен в неговия противоположен смисъл или когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Тези условия в случая не са налице, затова не е налице и условието на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касационното обжалване обаче следва да се допусне служебно поради възникнало съмнение за допустимостта на въззивното решение в частта по главния иск, доколкото е необходимо да се извърши преценка дали е допустимо кредитор да предяви иск за нищожност на извършен от длъжника отказ от наследство. Възможността за служебно допускане на касационно обжалване при вероятна недопустимост на въззивното решение е предвидена изрично в чл.280, ал.2 ГПК и в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 288 от 05.08.2019 г. по в. гр. д. № 784/2018 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от „Хенди-тел“ ЕООД срещу Х. М. Х. иск по чл.26, ал.2, пр.1, вр. чл.44 ЗЗД за обявяване нищожност на извършения на 11.09.2017 г. от Х. М. Х. отказ от наследството на починалия на 30.03.1993 г. М. Х. Х.. Указва на жалбоподателя да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 40 лв. и в същия срок да представи доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната. Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на таксата. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 288 от 05.08.2019 г. по в. гр. д. № 784/2010 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от „Хенди-тел“ ЕООД срещу Х. М. Х. евентуалният иск по чл.56, ал.1 ЗН за унищожаване в полза на ищеца на извършения отказ от наследство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: