О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 237 гр. София, 20.04.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА EВГЕНИЙ СТАЙКОВ изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1106 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. М. Д. от [населено място], общ. Кубрат, срещу решение № 179 от 10.11.2020 г., постановено по в. т. д. № 434/2020 г. на Апелативен съд - Варна. С посоченото решение е отменено решение № 18 от 26.02.2020 г. по т. д. № № 34/2019 г. на Окръжен съд - Разград и е отхвърлен предявеният от Ф. М. Д. против „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД иск за заплащане на сумата 100 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, от настъпилата при ПТП на 24.02.2017 г. смърт на Ф. М. А. - баба на ищеца, и са присъдени разноски на ответника - застраховател в размер на 7 826 лв. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на иска в пълен размер. Касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд за недоказаност на предпоставките за присъждане на обезщетение за претърпените по повод смъртта на баба му неимуществени вреди. Навежда оплаквания, че въззивният съд не е взел предвид установените по делото житейски обстоятелства, сочещи на създадена още в ранната му детска възраст особена близост с неговата баба и на претърпени по повод на смъртта й значителни морални болки и страдания. Поддържа, че като е отрекъл активната му материалноправна легитимация да получи претендираното с иска обезщетение, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по сходни случаи. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касация „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД със седалище в [населено място] е депозирал отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното : Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - Варна е приел, че по отношение на ищеца Ф. М. Д. не е установено наличие на хипотезата, при която според Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е допустимо да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт в полза на лице, което не попада в ограничения от ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. родствен и семеен кръг. Въззивният съд е формирал решаващите си изводи за неоснователност на предявения иск след обсъждане на показанията на единствения ангажиран от ищеца свидетел - Р. М. И.. Според показанията на свидетелката И. преди инцидента ищецът бил много близък със своята баба Ф. А., живеел в една къща с нея и дори двамата спели в една стая; Бабата често споделяла, че от петимата внуци, които има, ищецът е „нейното момче“; Когато бабата излизала навън, ищецът я придружавал; След смъртта на баба си ищецът спрял да излиза, защото нямал много приятели, затворил се в себе си и изживял тежко загубата на близкия човек; Преди около година ищецът заминал да работи в Белгия и когато се връщал в България, отивал на гроба на баба си. Преценявайки свидетелските показания, въззивният съд е приел, че макар да са обективни и безпристрастни, показанията не установяват нито наличието на изключително близка духовна и емоционална връзка между ищеца и неговата баба, нито изключителност на понесените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, по повод смъртта на баба му. В мотивите към решението си съдът е изложил съображения, че разкритите от свидетелката отношения между ищеца и неговата баба и обстоятелството, че при завръщането си от чужбина ищецът посещава гроба на баба си, не обуславят изключителност на връзката и на понесените неимуществени вреди; че създадената връзка и претърпените вреди не се отклоняват от нормалната привързаност и от нормалното проявление на неимуществени вреди от смърт в отношенията баба - внук; че не се твърди и няма доказателства за възникнали житейски ситуации, които да са станали причина между починалата и нейния внук да се е породила особена близост, която надхвърля по интензитет нормално присъщата за подобни родствени отношения близост. В зависимост от извършената самостоятелна преценка на доказателствата и на релевантните за спора факти въззивният съд не е възприел крайния извод на първоинстанционния съд за наличие на твърдяната от ищеца активна материалноправна легитимация по смисъла на Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и след отмяна на обжалваното решение е отхвърлил иска с правно основание чл.432 КЗ. Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Варна въззивно решение. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в решението си по значимите за изхода на делото въпроси „Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение, и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя; Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, предвид наличието на събрани по делото доказателства, обосноваващи изградената между ищеца и починалото лице особено близка връзка и с оглед действително претърпените от него вреди“ в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, решение № 26/04.06.2019 г. по т. д. № 1505/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 372/14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 70/03.06.2019 г. по т. д. № 755/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 310/06.02.2019 г. по т. д. № 2429/2017 г. на ВКС, II т. о., решение № 5/28.02.2019 г. по т. д. № 1404/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 20/30.06.2020 г. по т. д. № 367/2018 г. на ВКС, І т. о. Поставените в изложението въпроси са относими към предмета на разрешения с обжалваното решение правен спор, но по отношение на тях не е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК - да са от значение за изхода на делото в смисъла, изяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Първият от въпросите е зададен общо, без връзка с конкретен решаващ извод на въззивния съд, обусловил отхвърлянето на предявения пряк иск с правно основание чл.432 КЗ. Вторият въпрос съдържа твърдение за наличие на събрани по делото доказателства, установяващи особено близка привързаност между ищеца (сега касатор) и починалата при ПТП негова баба и неимуществени вреди над нормално присъщите, което твърдение не кореспондира с преценката на въззивния съд, че по делото не са събрани доказателства за изградена особено близка връзка между ищеца и починалата и за претърпени неимуществени вреди с интензитет и продължителност, надхвърлящи обичайните за подобен вид родствени отношения. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Даденото от въззивния съд разрешение на спора за правото на касатора да получи обезщетение за неимуществени вреди по повод причинената при деликт смърт на неговата баба не противоречи на задължителната практика на ВКС, формирана с Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Според т.1 от тълкувателното решение, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска само като изключение - за случаи, в които житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и претендиращия обезщетение да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка. Относно активната материалноправна легитимация на внуците, съответно на бабите и дядовците, е посочено, че макар в традиционните за българското общество семейни отношения те да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, присъждането на обезщетение в тяхна полза е възможно само по изключение - ако докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността им с починалия е станала толкова силна, че те търпят от смъртта му морални болки и страдания над обичайните /нормално присъщите/ за съответната родствена връзка и от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи само на най-близките на починалия. Въпреки, че в тълкувателното решение не са дадени дефиниции на понятията „особена близост“ и „трайна и дълбока емоционална връзка“ (което e невъзможно, предвид разнообразието на житейските отношения), от разясненията в мотивите по несъмнен начин следва извод, че за да породи право на обезщетение в полза на претендиращия родственик, връзката трябва да е изключителна, изпълнена с особено силен емоционален и духовен заряд, а не да е типична за традиционните за българското общество отношения между баби/дядовци и внуци, обичайно характеризиращи се с взаимна обич, привързаност и подкрепа. Обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика, формирана с тълкувателното решение на ОСНГТК на ВКС. Отхвърлянето на предявения пряк иск по чл.432 КЗ е обусловено от преценката на въззивния съд, че житейската връзка между касатора и починалата при ПТП негова баба, както и продължителността и интензитета на понесените морални болки и страдания, не удовлетворяват изведеното в тълкувателното решение изискване за изключителност, доколкото отношенията са били обичайни, т. е. характерни за родствената връзка между баба и внук, и понесените болки и страдания по повод смъртта на бабата не надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка болки и страдания - тези, които обичайно се понасят в случай на смърт на баба, с която претендиращият обезщетение е бил в близки отношения. След като решението на въззивния съд съответства на относимата към спора задължителна практика на ВКС, няма основание да бъде допускано до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Неоснователни са доводите на касатора за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в цитираните в изложението решения по чл.290 ГПК. Произнасянето във всяко едно от решенията е обусловено от специфични за конкретното дело факти, които в своята съвкупност са мотивирали съда са приеме, че са налице предвидените в тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС предпоставки за признаване на активна материалноправна легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди от лица, които не попадат в най-близкия родствен и семеен кръг /по смисъла на ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г./ на починалия. Разликата във фактите по делата изключва твърдяното от касатора противоречие, релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения решението по в. т. д. № 434/2020 г. на Апелативен съд - Варна не следва да се допуска до касационно обжалване. Поради недопускане на касационното обжалване касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 1 000 лв. - адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, уговорено в договор за правна защита и съдействие от 23.04.2022 г. и заплатено в брой към момента на сключване на договора. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 179 от 10.11.2020 г., постановено по в. т. д. № 434/2020 г. на Апелативен съд - Варна. ОСЪЖДА Ф. М. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ. Кубрат, да заплати на „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], пл. „Позитано“ № 5, сумата 1 000 (хиляда) лв. - разноски по делото. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :