Ключови фрази
Делба * задължения на въззивния съд * указания на съда * доклад по делото


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 209

София, 04.11.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Стоев
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова

при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1539 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Г. В. и С. С. П. срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 02.12.2015г. по в.гр.д.№250/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което на основание чл.30, ал.1 ЗН е намалено дарение, извършено от наследодателя Д. В. П., починал на 19.04.2013г., обективирано в н.а.№2, том I, рег.№70, дело №2 от 2013г. на нотариус Л. С. с район на действие РС-Д., направено в полза на З. Г. В. и С. С. П., с 26/96 идеални части; възстановена е запазената част на Г. Д. П. от наследството на Д. В. П. в размер на 13/96 идеални части и запазената част на И. Д. П. от наследството на Д. В. П. в размер на 13/96 идеални части; допуснато е извършване на съдебна делба между М. Г. Д., Т. П. П., А. М. П., З. Г. В., Г. Д. П., И. Д. П. и С. С. П. на ПИ с идентификатор 68789.311.20, находящ се в [населено място], област К. по КК на [населено място], одобрена със заповед №300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, изменена със заповед № КД-14-100373/18.10.2012г. на началника на С., [населено място], в местност „Б. рид“, с площ по КК 933кв.м., с трайно предназначение „земеделска“-лозе, при права 12/96 идеални части за Т. П. П., 12/96 идеални части за А. М. П., 20/96 идеални части за М. Г. Д., 13/96 идеални части за З. Г. В., 13/96 за Г. Д. П., 13/96 идеални части за И. Д. П. и 13/96 идеални части за С. С. П..
С определение №298/11.05.2016г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса при неправилно разпределена доказателствена тежест от първоинстанционния съд и направено изрично позоваване на това във въззивната жалба, въззивният съд следва ли да разпредели наново доказателствената тежест и да извърши нов доклад и неизвършването на тези действия води ли до процесуално нарушение и до необходимост да бъдат приети и обсъдени и представените пред въззивния съд доказателства за установяване на релевантните за спора факти, за установяването на които от първоинстанционния съд не са били давани указания.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото и неправилно приложение на материалния закон, както и необосновано – неправилно въззивният съд е приел, че с имота, допуснат до делба, се изчерпва цялото наследство, останало от Д. В. П., като не е взел предвид сградите, намиращи се в допуснатия до делба имот, които обаче не са предмет на делбеното производство; неправилно съдът е приел, че е настъпила преклузия за доказателствата, представени с въззивната жалба, след като при разпределяне на доказателствената тежест само на ищците по иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН са дадени указания, че следва да установят размера на наследствената маса, докато на касаторите /ответници по така предявения иск/ подобни указания не са давани; неправилното разпределяне на доказателствената тежест обосновава извод и за неправилен доклад по делото, което е довело до постановяване на неправилно решение. Поддържат, че ако им бяха дадени указания от първоинстанционния съд за представяне на доказателства за установяване на наследствената маса, своевременно щяха да представят такива доказателства. Навеждат довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в приемане само на част от представените пред въззивния съд доказателства и отказ останалите да бъдат приети при неправилно извършен доклад и неправилно разпределена доказателствена тежест. Молят въззивното решение да бъде отменено като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба М. Г. Д. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
М. Г. Д. е предявила иск за делба на поземлен имот, представляващ ПИ с идентификатор 68789.311.20 по КККР на [населено място]. Съделителите Г. Д. П. и И. Д. П. са предявили при условията на обективно съединяване иск за възстановяване на запазената си част от наследството на Д. В. П. чрез намаляване на извършеното от наследодателя в полза на съделителите З. Г. В. и С. С. П. дарение на идеални части от процесния имот.
С обжалваното решение, чрез извършване на препращане към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл.272 ГПК, е прието, че са налице предпоставките за възстановяване на запазената част на Г. Д. П. и И. Д. П. от наследството на Д. В. П., тъй като предявилите този иск лица са наследници по закон на Д. П. с право на запазена част от наследството /синове на наследодателя/; касае се за дарение на цялото имущество, притежавано от наследодателя, поради което не следва да се формира маса на наследството и запазената част следва да се определи и възстанови на наследниците с право на такава като съответна дроб от наследството по чл.29, ал.1 ЗН, а не като стойност. Прието е, че твърдението на предявилите иска по чл.30 ЗН лица, че наследството се изчерпва с разпоредения чрез дарение имот не е оспорено в хода на производството от страна на надарените лица, от което следва, че е налице разпореждане с цялото собствено на наследодателя имущество, при което разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН не намира приложение, доколкото надареният С. П. не е наследник по закон на дарителя. С оглед на това са определени и делбените права на съделителите Г. Д. П., И. Д. П., З. Г. В. и С. С. П..
Прието е, че представените пред въззивния съд доказателства за установяване размера на имуществото, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт, не следва да бъдат взети предвид, тъй като жалбоподателите З. Г. В. и С. С. П. не са се позовали на такива факти в отговора на исковата молба, а твърдението за процесуално нарушение поради недадени указания за доказването е несъстоятелно.
Становището на въззивния съд за настъпила процесуална преклузия по отношение на възможността ответниците по предявен по реда на чл.30 ЗН иск да представят пред въззивния съд доказателства за притежаваното от наследодателя към момента на смъртта му имущество в хипотеза, при която указания за представянето на такива доказателства не са им давани от първоинстанционния съд, противоречи на тълкуването, касаещо правомощията на въззивната инстанция при непълен и неточен доклад на първоинстанционния съд, дадено в т.2 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Според ОСГТК на ВКС в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинистанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
В подобна хипотеза правото на страната, която носи доказателствената тежест за установяване на определен релевантен за спора факт, да представи доказателства в производството пред въззивния съд, не се преклудира. Установената в разпоредбата на чл.266, ал.1 ГПК забрана за посочване на нови факти и доказателства във въззивното производство се преодолява от изрично предвиденото в чл.266, ал.3 ГПК изключение.
В случая при разпределяне на доказателствената тежест в доклада по делото първоинстанционният съд е указал на предявилите иск за възстановяване на запазената си част от наследството лица /И. Д. П. и Г. Д. П./, че тяхна е доказателствената тежест да установят размера на наследствената маса, а на ответниците по така предявения иск /З. В. и С. П./ - да докажат възраженията, от които черпят изгодни за себе си правни последици. Така дадените указания са неточни и непълни. На първо място по причина, че при предявен иск за възстановяване на запазена част от наследството по реда на чл.30 ЗН, съдът е длъжен да даде указания и на двете спорещи страни за необходимостта от формиране на наследствена маса по чл.31 ЗН с всички нейни елементи / имотите, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му; задълженията на наследството; увеличението на наследството по чл.12, ал.2 ЗН; извършените от наследодателя дарения/, да определи срок за становища, след което да разпредели доказателствената тежест по правилата на чл.154, ал.1 ГПК като даде на страните ясни, точни и конкретни указания за обстоятелствата, които следва да докажат. Дадените от първоинстанционния съд указания до ответниците по претенцията в случая са непълни, поради което следва да се приеме за неправилно становището на въззивния съд за несъстоятелност на съдържащото се във въззивната жалба оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила.
Така допуснатото от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като именно становището на въззивния съд за несъстоятелност на твърдението за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при изготвяне на доклада по делото е обусловило отказа му да приеме и цени представените с въззивната жалба писмени доказателства, касаещи наследствената маса по чл.30 ЗН. Поради това по реда на чл.293, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като при новото разглеждане съдът следва да даде на страните указания за посочване на всички елементи на наследствената маса по чл.30 ЗН и с оглед изразеното от тях становище да разпредели доказателствената тежест по правилата на чл.154 ГПК, след което да извърши и необходимите съдопроизводствени действия по събиране на доказателства за формиране на тази маса и нейното остойностяване.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 02.12.2015г. по в.гр.д.№ 250/2015г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Кюстендилския окръжен съд.
Решението е окончателно.


Председател:

Членове: