Р Е Ш Е Н И Е № 310 гр. София, 12.11.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Велинова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 955 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на защитниците на подсъдимите С. П. Г. и А. Б. Т. против присъда № 41 от 27.01.2014 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 2552/2013 г. В жалбата на защитника на подсъдимия Г. са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1-3 НПК. Твърди се неточен и едностранчив анализ на свидетелските показания; фактически констатации, които не почиват върху събраните по делото доказателства; несъставомерност на деянието; незаконосъобразното му квалифициране по чл. 325, ал. 2 НК; явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. В жалбата на защитника на подсъдимия Т. са релевирани касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 3 НПК. Въведените касационни основания, очертаващи и пределите на касационната жалба, са доразвити с допълнителни писмени съображения за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна и за неправилно възприето квалифициращо обстоятелство (изключителна дързост) по чл. 325, ал. 2 НК. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание защитникът (адв. П.) на подсъдимия Г. и защитникът (адв. М.) на подсъдимия Т. поддържат жалбите по изложените съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбите са неоснователни и присъдата следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 41 от 27.01.2014 г. по в. н. о. х. д. № 2552/2013г. Софийският градски съд е отменил присъдата от 20.11.2012 г. на Софийския районен съд по н. о. х. д. № 11284/2009 г. в осъдителната й част, като е признал подсъдимите С. П. Г. и А. Б. Т. за виновни в това, на 9.05.2009 г. в гр.С. да са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е извършено с изключителна дързост, поради което и на основание чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 54 НК на всеки от подсъдимите е наложено наказание от една година лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. В останалата част присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Защитникът на подсъдимия Г. излага съображенията, че фактическите констатации за нанесени удари на пострадалия от подсъдимите не кореспондират на събраните по делото доказателства. Съдът ги е приел за установени въз основа на показанията на св. Б., пропускайки да отчете както липсата на медицинско свидетелство, удостоверяващо телесно увреждане, така и показанията на полицейските служители – св. И. и св. С., които са възпроизвеждали свои наблюдения единствено за развитието на скандал след приближаването на подсъдимите пред сградата на паспортната служба на полицейското управление. Доводът, че фактическите констатации са били направени в резултат на неточен и едностранчив анализ на доказателствените материали, е неоснователен. В съгласие с процесуалните си задължения Софийският градски съд е извършил собствен анализ и преценка на целия обем от доказателствени източници, прецизно е обсъдил отново противоречията между гласните доказателствени средства и надлежно е изложил ясни, подробни и логични съображения кои и защо счита за достоверни и кои и защо намира, че са недостоверни. Доверил се е на показанията на пострадалия, след като е е открил за тях убедителна подкрепа от други достоверни доказателствени източници, в т. ч. от показанията на полицейските служители, които е обсъдил внимателно, детайлно и достатъчно задълбочено. Не е пренебрегнал и обясненията на подсъдимите, в които те са отричали нанасянето на удари с юмруци и с бухалка по тялото на пострадалия и действия, увреждащи автомобила. Приел е, че в тази част обясненията са решително опровергани от показанията на св. Б., св. С., св. В., депозирани от тях в съдебно заседание, от надлежно инкорпорираните показания на св. И. от досъдебното производство, от данните в протокола за оглед и от вещественото доказателство (бухалка). Софийският градски съд е отделил внимание и на възражението на защитниците за липсата на несъмнени доказателства, че подсъдимите да са удряли пострадалия предвид отсъствието на медицинско удостоверение за обективно причинени му телесни увреждания. В мотивите изрично е подчертал, че изгражда фактическите си констатации за нанесени от подсъдимите на пострадалия множество удари с юмруци и с помощта на бухалка по друг доказателствен път – посредством оценените като достоверни свидетелски показания. Ето защо съдът не може да бъде упрекнат, че в нарушение на чл. 303 НПК липсата на медицински документ е била заместена от недопустими предположения. Основните доводи на двамата защитници са насочени да обосноват присъствието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Защитникът на подсъдимия Г. застъпва тезата, че действията са били изцяло подчинени на лични взаимоотношения по повод настъпилия пътен инцидент и не се характеризират нито с изключителна дързост, нито с пренебрежително отношение към установени ред в обществото. Според защитника на подсъдимия Т. деянието не съставлява престъпление по основния състав на престъплението хулиганство, тъй като липсвало поведение, с което грубо да е нарушен обществения ред и да се изразява във висока степен неуважение към обществото. Твърди, че приетите за установени от съда факти не позволяват да се изведе умисъла на подсъдимия и покриват съдържанието на квалифициращото обстоятелство по ал. 2 на чл. 325 НК. Оплакванията са неоснователни. Те са развити по сходен начин от защитниците, поради което съображенията се отнасят и до двамата жалбоподатели. В рамките на възприетите фактически положения Софийският градски съд законосъобразно е приел, че цялостното поведение на подсъдимите след пътния инцидент, изразило се в продължителното преследване на св. Б. по софийските улици, ритането и удрянето с метален предмет по предното ляво стъкло и счупването на задните стъкла на автомобила, дръзкото държане на двамата подсъдими пред сградата на полицейското управление чрез нанасяне на удари с юмруци и с бухалка по различни части от тялото на пострадалия в присъствието на полицейските служители, представляват непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, които се отличават с изключителна дързост. Изложените мотиви, че деянието съдържа всички признаци на престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК почиват на обективната интерпретация на доказателствата, правилното приложение на закона и съдебната практика (Постановление № 2/74 г. на Пл.ВС на РБ). Не се оправдава и касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 НПК. Наказанието на подсъдимия Г. и на подсъдимия Т. не разкрива явна несправедливост - очевидно несъответствие между обществената опасност на деянието и дееца, което да налага неговото намаляване. То адекватно държи сметка за цялото своеобразие на конкретно разглеждания случай и при неговата индивидуализация са били отчетени всички доказани и релевантни обстоятелства. Лишаване от свобода за срок от една година с отложено изпълнение за минималния изпитателен срок от три години по чл. 66, ал. 1 НК в достатъчна степен може да постигне целите по чл. 36 НК. Жалбите са неоснователни и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 41 от 27.01.2014 г. на Софийския градски съд по в. н. о. х. д. № 2552/2013 г. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: