Ключови фрази
Делба * съсобственост * договор за делба * доказателства * правомощия на въззивната инстанция


Р Е Ш Е Н И Е

№ 215

София, 30.09.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2157 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К., Д. Ч., М. С., Д. Ч., Г. Д., Д. Г. Д., Ю. Д., Д. Й. Д., М. Д., Д. С., М. Т. и В. Ч. срещу решение №397 от 31.10.12г. по гр.д.№654/10г. на Добричкия окръжен съд. С обжалваното решение е отхвърлен иск за делба на недвижими имоти по съображение, че в хода на процеса страните са постигнали доброволна делба, която прекратява съсобствеността им.
Жалбоподателите поддържат, че решението е неправилно, тъй като без доказателства, че страните са уредили извънсъдебно спора, съдът не е имал основание да приема за установен този факт и да отхвърля иска за делба. Освен това – ако действително преди влизане в сила на първоинстанционното решение е била извършена доброволна делба на процесните имоти, съдът е следвало да обезсили решението и да прекрати производството по делото, а не да отхвърля предявения иск за делба.
Ответниците в производството не вземат становище по жалбата.
С определение №260/20.05.13г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпросите: допустимо ли е съдът, без да е представен писмен документ, установяващ доброволно уреждане на спора, да отхвърли иск за делба поради липса на съсобственост и какъв следва да бъде актът на въззивния съд, ако се приеме, че страните са постигнали договор за доброволна делба в хода на въззивното производство.
По поставените въпроси и по съществото на касационната жалба настоящият състав приема следното:
Съгласно чл.235 , ал.2 ГПК, съдът постановява решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а съгласно чл.153 ГПК, на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Не подлежат на доказване само общоизвестните и служебно известни на съда факти – чл.155 ГПК. Съдът обезсилва постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят делото да се прекрати – чл.249 ГПК. Настоящият състав намира, че съдебната практика, основана на тези текстове, е правилна и следва да бъде приложена в настоящия случай.
По съществото на касационната жалба.
Настоящото дело е за делба. С първоинстанционното решение искът е уважен за част от спорните имоти, а за друга част е отхвърлен. Подадени са въззивни жалби и срещу двете части на това решение. Във въззивното производство страните са заявили, че са в процес на спогодба и са поискали спиране на делото. Това искане е уважено с определение №707/24.11.11г. Впоследствие производството е възобновено. В съдебно заседание на 10.09.12г. пълномощниците на жалбоподателите са заявили, че е оформен договор за делба, който обаче се намира в друг адвокат и не може да бъде представен по делото, затова поддържат въззивните жалби на доверителите си. Делото е отложено за друга дата, за да се представят доказателства за извършената делба, за което съдът е издал съдебни удостоверения. В следващото съдебно заседание не са представени никакви нови доказателства, а пълномощникът на част от въззивниците и на единия ответник са пледирали по съществото на своите жалби и възражения.
При това положение съдът не е имал основание да приеме, че съсобствеността е прекратена от страните и да отхвърли иска за делба. По делото няма доказателства, че в хода на процеса е извършена доброволна делба на спорните имоти. Ако пък такава делба е извършена и се представят необходимите документи за това, въззивният съд следва да обезсили първоинстанционното решение на основание чл.249 ГПК и да прекрати производството по предявения иск, а не да го отхвърля като неоснователен. Като е отхвърлил иска за делба въз основа на обстоятелства, които не са доказани по делото и в нарушение на чл.249 ГПК, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №397 от 31.10.12г. по гр.д.№654/10г. на Добричкия окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: