Р Е Ш Е Н И Е № 545 гр. София, 21 декември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 7 декември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 2649/2011 година. Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите: В. В. А. от гр. Монтана и на подс. Б. З. А. от гр. Монтана, чрез неговия защитник – адвокат М. М., против въззивно решение на С. апелативен съд, постановена по внохд № 151/2011 г. Сочи се в двете жалби, че са допуснати нарушения на закона, съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание явно несправедливо. Направени са алтернативни искания: за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, за оправдаване на подсъдимите, както и за намаляване на определеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че не са допуснати сочените нарушения, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивно решение № 226/11.07.2011 г., Софийският апелативен съд, наказателна колегия, 7-ми състав, е изменил присъда от 19.01.2011 г., постановена по нохд № 144/2010 г., на Монтанския окръжен съд, наказателна колегия, като е преквалифицирал извършеното от подс. Б. З. А. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК, оправдал го е по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 11 НК и е намалил наложеното му наказание на шестнадесет години лишаване от свобода. Преквалифицирал е и извършеното деяние от подс. В. В. А. по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, оправдал го е по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и т. 11 НК и е намалил размера на наложеното наказание, на десен години лишаване от свобода. Произнесъл се е по направените разноски и пред двете инстанции. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По довода в двете жалби за допуснати нарушения на закона: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията във връзка с този довод, се свеждат по същество от една страна до твърденията, че не е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, тъй като не са били обсъдени обективно, всестранно и пълно събраните доказателства и е последвал незаконосъобразен извод за виновността на подсъдимите в извършване на посоченото престъпление, а от друга за неправилна квалификация по отношение деянието на подс. Б. А.. При приетите за установени от въззивният съд фактически обстоятелства, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон от тази инстанция е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. По своята същност, възраженията на подсъдимите и тяхната защита в жалбите, се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционното решение, във връзка с приетата фактическа обстановка, на основата на събраните и преценени данни от доказателствените средства. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова, процесуалният закон не предвижда необосноваността като касационно основание. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата от този съд, е спазен регламентирания процесуален ред. При това въззивната инстанция при установяване на правнорелевантните факти, след провеждане и на собствено съдебно следствие за събиране на доказателства, чрез разпит на множество свидетели и нова съдебно – медицинска експертиза, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на двамата подсъдими, в осъществяване от обективна и субективна страна на съставите, на посочените от второинстанционният съд престъпления, са подкрепени изцяло от показанията на св. А. М. – непосредствен очевидец и участник в инцидента, на които с основание е дадена пълна вяра, на Д. Е., А. Е., Л. – в посочената част, Г., М. и М., подкрепящи неговите показания, от експертните заключения /СМЕ пред въз. съд, в посочените части/, от данните по приложените писмени доказателства. Следователно, вътрешното й убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен, задълбочен, самостоятелен, подробен и прецизен анализ на събраните доказателства, подробно изложен в мотивите. Установените данни от преките доказателствени източници, подкрепени и допълнени от останалите свидетелски показания, експертни заключения и приложените писмени доказателства, правилно оценени от въззивната инстанция, при спазване процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че са осъществени от подсъдимите, именно съставите на посочените престъпления. Твърдяните противоречията между данните в гласните доказателствени средства, са били обсъдени съобразно предписанията на чл. 339, ал. 2 НПК, като действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно и точно е посочено на кои от тях се дава вяра в коя част, на кои не и защо, и на кои се гради направените изводи за авторството на деянията, правната им квалификация и виновността на подсъдимите – стр. 6 – 13 от мотивите. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото им на защита, няма никакво основание за контролиране по касационен ред, на вътрешното убеждение, на въззивния съд, при вземане на решения от съществото на делото. В случая, то е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване, на всички обстоятелства, като противоречивите данни от доказателствените средства са били подложени на сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимната обвързаност и съпоставяне помежду си. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, относими към предмета на доказване изводите, че се касае за умишлено умъртвяване на лице при посочената квалификация за всеки един, са напълно законосъобразни. Въззивният съд в мотивите си внимателно е обсъдил показанията на св. А. М., съпоставил ги е с тези на останалите свидетели и обясненията на двамата подсъдими и след това правилно им е дал пълна вяра, тъй като същите са категорични, еднозначно описват действително протеклите събития, лишени са от вътрешни противоречия и показват трайно съхранен спомен за възприетите събития и конкретно поведение на всеки от тях, твърдо са отстоявани в разпитите му, включително и при проведена очна ставка със св. Я.. Поради това и изводите му са не противоречащи на посочените свидетелските показания, експертните заключения и приложените писмени доказателства. В мотивите си, въз основа и на допълнително събраните данни от доказателствените средства точно е приел, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна съставите на престъпленията, законосъобразно квалифицирани по посочените по – горе текстове от НК. Налице е причинна връзка между извършените деяния и престъпния резултат. В тази връзка, относно авторството им, което се оспорва пред настоящата инстанция, правилно са били преценени показанията на посочените свидетели, в които се съдържат преки данни, че именно подсъдимите са нанесли побоя върху пострадалия Б. М. с посоченото конкретно участие на всеки. Следва да се отбележи, че тези показания се подкрепят от данните в другите гласни доказателствени средства, на които е дадена вяра, от експертните заключения и приложените писмени доказателства. Изложените в тази връзка мотиви са подробни, основаващи се на установените и приети данни по делото, въз основа на събраните доказателства, споделят се и от настоящата инстанция и не се нуждаят от подробно преповтаряне. Законосъобразно предходната инстанция е приела, че в конкретния случай, с оглед на конкретните фактически обстоятелства – за нанисане на ударите в жизненоважни части на човешкото тяло, неконтролируемия удар със счупване на черепни кости, задружните им усилия към съвместно и едновременно нападение, както и повторното им завръщане за продължаване на побоя, представят възможността във представната им сфера за настъпване на летален изход. Както правилно е посочено, налице е съизвършителство и общност на умисъла, когато съучастниците нанасят побой заедно – едновременно или поотделно при което видът на пострадалия, ясно е показвал какво му е сторено до този момент. Налице е общ евентуален умисъл за убийство, ако съизвършителите съзнават от побой да настъпи смъртта на пострадалия, какъвто е настоящият случай. Налице е квалифициращият признак на деянието по отношение на подс. Б. А. – извършването му с особена жестокост. Поради това и деянията на двамата подсъдими са правилно квалифицирани по посочените от въззивната инстанция текстове от НК. Неоснователно е и искането за преквалификация на деянието на подс. Б. А., в престъпление по чл. 124 НК. Същото е било предмет на внимание от въззивната инстанция, по повод на подадена жалба. В мотивите си – стр. 11 – 12, е било обсъдено подробно и правилна е прието, че се явява неоснователно. Умисълът на дееца се извежда от начина на осъществяване на деянието. Съди се по използваните средства, силата и насоката на ударите, разстоянието от което се посяга, мястото на нараняването и други обстоятелства. В случая, деянието е извършено със задружни действия, неколкократно демонстрирани спрямо пострадалия, разнообразни по вид и сила удари в различни части на тялото. Поради това е законосъобразен извода, че е налице евентуален умисъл за убийство, а не пряк за причиняване на телесна повреда. Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на въззивният съд, относно приложението на материалния закон. Счита, че мотивите към съдебния акт, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието при направената корекция в квалификацията на деянията, че е установено по несъмнен начин, че всеки един от подсъдимите е извършил престъпление по посочения текст от НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационните жалби, за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимите. По довода в жалбите за допуснати съществени процесуални нарушения: И второто касационно основание по тези жалби - по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е неподкрепено от данните по делото и е неоснователно. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на двамата касатори. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Софийският апелативен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, допуснати са искани доказателства, осигурена е възможност за устно изложение по направените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимите. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Същите са имали възможност да се защитават пред две съдебни инстанции, ползвайки адвокатска защита, да дават обяснения и правят искания. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. Този съд, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всетранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това, не е възприел превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпросите, извършено ли е или не и какво престъпление от всеки един от двамата подсъдими, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, които са кредитирани, експертните заключения, приложените писмени доказателства, чрез които е установил точно поведението и действията им през инкриминирания период. След като е приел по несъмнен начин, че подсъдимите са осъществили съставите на престъпленията, правилно е потвърдил осъдителната присъда със съответното изменение в правната квалификация на деянията. Възприемайки констатациите и правните изводи на първоинстанционният съд в тази им част, при посочената корекция, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Неоснователни са твърденията в жалбите, че не са били обсъдени точно всички свидетелски показания и наличието на противоречия в тях /според защитата/ и че фактическата обстановка не съответства на същите. В мотивите си, Апелативният съд изрично е посочил, че дава изцяло вяра на показанията, на св. А. М., обосновавайки по какви съображения и те са били обсъдени подробно, поотделно и в съвкупност с останалите данни от гласните доказателствени средства, експертни заключения и писмени доказателства, като точно е посочено на кои се дава вяра, в коя част и защо. Изрично е отбелязано, че приетата фактическа обстановка е въз основа и на показанията на останалите кредитирани свидетели, експертни заключения, данните от писмените доказателства, като им е направен самостоятелен и подробен разбор. Поради това и е неоснователно оплакването в този смисъл. Отказът на съда да кредитира безусловно обясненията на подсъдимите по това обвинение, не представлява нарушение на процесуалния закон. Версията им е била обсъдена обстойно и с основание отхвърлени, като опровергани от другите посочени по – горе доказателства. Техните обяснения са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което упражняват по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, имат право да дават такива обяснения, каквито намерят за нужно, т. е. законодателят ги е освободил от задължението да говорят истината. За това достоверността им относно фактите от предмета на доказване, се оценява на общо основание в съвкупност с всички други доказателства и доказателствени средства и второинстанционният съд е сторил точно това. Същият е направил в мотивите си вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно подсъдимите като извършители на престъпното деяние, при съответната правна квалификация. Ето защо, касационната жалба и в тази си част се явява изцяло неоснователна. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Неоснователно е и това неконкретизирано възражение, и по направения довод – за явна несправедливост на наложеното наказание в двете жалби. При определяне на размерите му за двамата подсъдими, апелативният съд е подложил на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дейците – стр. 13 – 14 от мотивите, като наказанията са наложени при условията на чл. 54 НК, в близост до долния и в долния предвиден в закона размер. Ето защо, решението и в тази му част се явява законосъобразно, а определените по размер наказания, за извършеното престъпление – справедливи. В този вид и размер, в най-пълна степен ще осъществят целите му посочени в чл. 36 НК. Те са напълно съответни, на тежестта на извършеното деяние и данните за личността на дейците. По-нататъшното им намаляване, няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, задачите на индивидуалната и генерална превенции. Ето защо, касационните жалби се явяват неоснователни и в тази си част. С оглед на всичко изложено, за неоснователността на касационните жалби, въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 226/11.07.2011 г., постановено по внохд № 151/2011 г., на С. апелативен съд, наказателна колегия, 7-ми състав. Председател: Членове: