Р Е Ш Е Н И Е   № 138   София, 19.11.2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о.,  в съдебно заседание на  26 октомври две хиляди и девета  година,  в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     Никола Хитров                                ЧЛЕНОВЕ:     Елеонора Чаначева                                                           Емил Марков                                                                                при участието на секретаря  Н. Такева и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от  съдията Никола Хитров т. дело № 367/ 2009 година Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на. М. х. груп АД-София против решение от 22.12.2008 г. по гр.д. № 3470/2007 г. на СГС, с което се оставя в сила решение от 13.08.2007 г. по гр.д. № 15493/2006 г. на СРС, с което се отхвърля иска по чл.399-отм. ТЗ във вр. със застрахователна полица и договор за лизинг с Н. В. , предявен от касатора срещу ЗА. Армеец АД-София за сумата 2 616 щ.д. ведно със законната лихва и разноски. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач Н. В. от Д. Ответникът по касационната жалба е подал писмен отговор, че същата е неоснователна и моли да се остави без уважение, като претендира юрисконсултско възнаграждение. Третото лице-помагач не е изразило становище. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Между страните по делото е сключен договор за застраховане на лизингодател срещу неплащане на лизингови вноски-полица от 28.04.2004 г., с който договор застрахователят е поел задължението да обезщети застрахования съгласно условията на полицата за покритията в нея във връзка с всички продажби на МПС при условията на лизинг, собственост на застрахования, на трети лица. С този договор страните са уговорили, че при сключване на договор за лизинг от застрахования с трето лице, ще бъде сключван договор за застраховка за неплащане на лизингови вноски за всеки конкретен случай, с отделна застрахователна полица, при условията посочени в полицата от 28.04.2004 г. Следователно, полицата от 28.04.2004 г. е рамков договор, а същински застрахователен договор се сключва с подписване на добавъка по т.3 към полицата от 28.04.2004 г., като договора има действие след плащане на застрахователната премия. Съгласно договор за лизинг от 16.06.2005 г. ищецът и сега касатор. М. х. груп А. – лизингодател е предоставило на третото лице-помагач Н. В. – лизингополучател лек автомобил марка БМВ, за което е подписана полица-добавък от 24.06.2005 г. Формулираният от касатора материалноправен въпрос: прекратяването на рамковата полица от 28.04.2004 г. води ли до прекратяване и на действието на сключените въз основа на нея добавъци, е решаван противоречиво от съдилищата. Затова с определение от 17.06.2009 г. е допуснато касационно обжалване. С представеното влязло в сила решение от 28.10.2008 г. по гр.д. № 3273/2007 г. на СГС е прието, че след като с писмо от 9.08.2005 г. ЗА. Армеец е упражнило правото си да прекрати едностранно договора от 28.04.2004 г., след това с нот.покана връчена на ищеца на 8.12.2005 г., са прекратени и конкретните застрахователни полици, но сред изброените не е добавъка от 17.06.2005 г. и затова той има самостоятелно действие. По обжалваното решение добавъка е от 24.06.2005 г. и е прието, че полицата от 28.04.2004 г. има характер на рамков договор за застраховка, като прекратяването му прекратява и изпълнението на всички издадени въз основа на него полици, по които не е възникнало основание за изплащане на застрахователно обезщетение. Всъщност и по двете дела рамковата полица от 28.04.2004 г. е една, но добавъците са различни. Следва да се има предвид, че с Р № 109/16.11.2009 г. по т.д. № 91/2009 г. на І т.о. е прието, че договорът за застраховка срещу риска от неплащане на дължими вноски по договор за лизинг, сключен от застрахования с трето лице /застраховка Ф. риск/, е действителен поради наличието на застрахователен интерес по смисъла на чл.391,ал.1-отм. ТЗ. По поставения материалноправен въпрос ВКС-І т.о. приема следното: Съгласно чл.381,ал.1-отм. ТЗ договорът за застраховка се сключва писмено като застрахователна полица или друг писмен акт и следва да съдържа реквизитите по чл.381,ал.2-отм. ТЗ. Застрахователният договор по който се претендира плащане е полицата от 24.06.2005 г. Полицата от 28.04.2004 г., т.нар. рамков договор, не е писмен акт по смисъла на чл.381,ал.1-отм. ТЗ, който да обективира валидно възникнало застрахователно правоотношение. В тази полица не са посочени срок на договора, начало и край на покритието, застрахователна сума и премия, както и определяне на размерите им-задължителни реквизити по т.4, 5 и 6 на чл.381,ал.2-отм. ТЗ. По съществото на спора. Обжалваното решение е неправилно. Прекратяването по реда на т.44 е относимо към преустановяване на действието на рамковата полица, според изричния текст на договора, но не и към полицата от 24.06.2005 г. Между страните е сключен договор за застраховка на лизингодател срещу неплащане на лизингови вноски-полица от 28.04.2004 г. Това не е същински договор за застраховка, а договор по силата на който страните са се съгласили, че при сключване на договор за лизинг от застрахования с трето лице, ще бъде сключван договор за застраховка за неплащане на лизингови вноски във всеки конкретен случай с отделна застрахователна полица. Следователно, с договора от 28.04.2004 г. са договорени условията при които ще се сключват договорите за застраховане за неплащане на лизингови вноси във всеки конкретен случай, т.е. касае се за рамков договор. Същински застрахователен договор се сключва с подписване на добавъка към полица от 28.04.2004 г., като този договор има действие след плащане на застрахователната премия. Прекратяването на рамковата полица не води до прекратяването на всички издадени въз основа на нея полици, респективно до непредоставянето занапред на застрахователно обезщетение за събития след датата на прекратяването. След прекратяването от застрахователя по т.44 на рамковата полица, не следва да се считат прекратени всички застрахователни правоотношения в едномесечен срок от предизвестяването. Изтичането на едномесечния срок има за последица прекратяването само на рамковата полица. Това е така, защото отделният добавък не е част от фактическия състав за валидността на застрахователния договор от 28.04.2004 г. по отношение на конкретен лизингов договор и прекратяването му не води автоматично и до прекратяването занапред на всички добавъци-полици по конкретните лизингови договори. Няма определение за рамков договор. Според едно от схващанията в правната литература рамковите договори са окончателни договори, при които се установяват параметри /цени, условия на доставки/, като в процеса на тяхното изпълнение се сключват други договори или се извършват фактически действия по изпълнение. Според друго мнение рамковият договор определя съдържанието един бъдещ договор и улеснява бъдещото сключване на основния договор. Рамковият договор не е предварителен-чл.19 ЗЗД, защото от него не възниква задължение за сключване на окончателен договор. Не е и окончателен договор, защото от него не възникват първоначалните договорни задължения. Различава се от договор при общи условия-чл.298 ТЗ, както и от опционен договор, който предоставя на приемащия офертата правото да избере една от опциите, които му предоставя предложителя. По изложените съображения, касационната жалба е основателна. Въззивното решение на СГС е неправилно и следва да се отмени, след което делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като няма произнасяне по размера на дължимото застрахователно обезщетение. На основание чл.390-отм. ТЗ застрахователят дължи обезщетение за настъпилите застрахователни събития, обхванати от покрития риск до прекратяване действието на застрахователната полица. По силата на т. А.3.9 от О. условия застрахователното обезщетение е на сума, равна на сумата на неплатените съобразно погасителния план вноски, след приспадане на на самоучастието на застрахования-в размер на 10% по т. А.7. Във връзка с приетото от въззивния съд, че не може да се направи категоричен извод, че е настъпило твърдяното застрахователно събитие-неплащане на четири лизингови вноски по договора за лизинг от 16.06.2005 г., от една страна и въпреки /и едновременно с/ това от друга страна, че договорът за лизинг е прекратен едва на 9.05.2006 г. след като лизингополучателя е задлъжнял с много повече от три лизингови вноси, следва да се има предвид следното: Отговорността на застрахователя не е ограничена по размер до неплащане на застрахователно обезщетение, представляващо три неплатени вноски. Задължението на застрахования по т. А.3.7 при неплащане на трета поредна вноска да изпрати известие за прекратяване на договора е насочено към ограничаване на вредите по чл.389,ал.2-отм. ТЗ, но неизпълнението му не рефлектира върху дължимия размер на застрахователното обезщетение. Водим от горното и на основание чл.291,т.1 и чл.293,ал.3 ГПК, ВКС-І т.о.   Р Е Ш И :   О. въззивно решение от 22.12.2008 г. по гр.д. № 3470/2007 г. на СГС. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ: