2 гр. д. № 1119/2010 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 348 София, 28.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 11 октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1119/2010 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение от 21.04.2011 г. по гр. д. № 1119/2010 г. ВКС е допуснал до касационна проверка въззивно решение от 12.02.2010 г. по гр. д. № 270/2009 г. на Пернишки окръжен съд, по разрешените с него процесуални въпроси: следва ли да се пристъпи към постановяване на решение, когато делото не е напълно изяснено от фактическа страна; трябва ли съдът в изпълнение на служебните си задължения да постави допълнителни задачи на експертизата, когато основният въпрос, от значение за изхода на спора, е останал неизяснен с първоначално изготвената експертиза; може ли да се защити с негаторен иск по чл. 109 ЗС ограниченото право на ползване върху УПИ. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и намери жалбата за основателна: С обжалваното решение е потвърдено решение от 11.02.2009 г. по гр. д. № 336/2006 г. на Радомирски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Л. Т.-М. от [населено място] срещу Витко К. негаторен иск за премахване на поставената от ответника ограда, в частта й, с която навлиза и завзема площ от улицата тупик, с което препятства достъпът на касаторката до имотът й, осигурен от нея. Въззивнвият съд е достигнал до извода, че по делото не е установено ответникът да е поставил ограда по уличната регулационна линия на имота и по една от страничните по начин, че да е навлязъл в улицата тупик, създадена с регулационния план с цел осигуряване достъп до имота на ищцата УПИ V-1570 в кв. 194 по плана на [населено място] и съседния на него имот - този на ответника УПИ VІ-1569 в с същия квартал и населено място. Относно фактическата обстановка съдът е изхождал от установеното с приетите единична и тричленна експертизи, последната приета от въззивния съд, която е подписана с особено мнение от в. л. Т.. Не е обсъдил установеното от в. л. Т. след извършен оглед и измерване на място в присъствието на страните и другите вещи лица, че ответникът, който е придобил право на строеж, а след това и закупил имот с площ от 638 кв. м. е поставил ограда на имота така, че е навлязъл в улицата тупик, с което е завзел част от нея с плащ от 69 кв. м., която част има триъгълна форма и е отразена в червено на скица № 2 към изготвеното от него особено мнение към заключението. В резултат на това владяният от него терен е с площ от 707 кв. м. С това се стеснява улицата тупик й по нея не може да се премине с автомобил, с което се препятства ползването на улицата от ищцата. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил фактите, установени с приети като доказателства: констативен протокол № 12- 4 от 09.09.2005 г. (л. 78 по гр. д. № 270/09 г. на Пернишки ОС), с който е дадено предписание оградите на парцелите да се поставят по уличнорегулационната линия, трасирана от оторизирана фирма; писмо № ПК-1658-00-144 от 09.11.2008 г. на ДНСК – строителен надзор адресирано до началника на регионална дирекция строителен контрол П. (л. 79 на с. д.), писмо № АБ-94-00-759 от 16.09.2005 г., които съдържат сведение за това дали оградата в имота на ответника е поставена по регулационната линия и съобразно направеното трасиране на дворищно-регулационната линия от 12.07.2005 г. Установеното с писмените доказателства и констатациите на вещото лице Т. след оглед и измерване на място е основание за възлагане на допълнителна задача на тричленната експертиза, която след като установи по картен материал каква е ширината и дължината на предвидената улица тупик и какви са параметрите и на място, след поставяне на града от ответника, да даде отговор дали оградата минава по уличнорегулационната линия, трасирана по предвидения в закона начин и дали улицата тупик е стеснена с което се препятства достъпа до имота на ищцата. Съдът е пристъпил към постановяване на решение преди делото да е изяснено напълно от фактическа страна, което е нарушение на съдопроизводствените правила и основание за отмяната му и връщане на въззивния съд за ново разглеждане. Незаконосъобразен е изводът, че след като ищцата не е установила да е собственик на терена, в който е построила сграда, то няма право да защитава ограниченото право на ползване на терена с негаторен иск. За да се легитимира като собственик на терена ищцата е представила констативен нот. акт за собственост на сградата построена в имота № 65, т. ІІ н. д. № 446/2006 г., в който е посочено, че се съставя въз основа на договор за отстъпено право на строеж върху държавен имот от 26.06.1990 г. и договор за покупко-продажба на същия имот сключен между ищцата и държавата на 28.04.1998 г. на основание ПМС 235 от 19.09.1996 г. Материализираното в нот. акт удостоверително изявление на нотариуса не е оспорено. То доказва, че лицето, по чието искане е съставен, е собственик на сградата и носител на правото на строеж за имота, в който тя е построена. Доказателствената сила на констативния нот. акт, като официален свидетелстващ документ, важи спрямо всички до оборването й. Съдът следва да се съобрази с тази обвързваща доказателствена сила доказваща, че фактите, предмет на удостоверяване в акта, са се осъществили така, както е отразено в него. Ограниченото вещно право на ползване подлежи на защита в същия обем както и правото на собственост. В случая ищцата е придобила и правото на собственост върху терена на основание сключен договор за покупко-продажба, поради което е активно легитимирана да води иска. Направеният в обратен смисъл извод е необоснован. Налице е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение. Поради това, че се налага извършване на допълнителни съдопроизводствените действия – изслушване на допълнителна техническа експертиза, след отмяна на решението и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 12.02.2010 г. по гр. д. № 270/2009 г. на Пернишки окръжен съд. ВРЪЩА делото на Пернишки окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: