Р Е Ш Е Н И Е № 547 [населено място], 12.01.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 660 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение на С. градски съд, ­IV-а състав от 25.01.2010г. постановено по гр.д. № 5597/2009г., с което е оставено в сила решение на С. районен съд, 47 състав от 30.03.2009г. постановено по гр.д. № 13946/2007г. за отхвърляне на предявения от Ц. И. М., Л. Ц. Л., Б. С. И. и И. С. И. против М. А. З. и П. К. З. иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху недвижим имот: реална част от УПИ Х.-397 в кв.8 по плана на София, кв. Д., м.”Г.-А.”, целия с площ 690 кв.м., а само реалната част от 618 кв. Жалбоподателите Ц. И. М., Л. Ц. Л., Б. С. И. и И. С. И., чрез пълномощника си адв. Ф., намират обжалваното решение за неправилно поради нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Считат, че съдът в нарушение на закона е достигнал до извода, че ищците не притежават надлежен титул за собственост на имота поради липса на определяне на застроената част от имота по реда на чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ. Сочат, че при незавършена процедура по възстановяване на собствеността искът би бил недопустим, а не неоснователен. Освен това, отново в противоречие със закона – чл.5, ал.2 З. са изводите, че ответниците са придобили имота с кратката петгодишна давност. По тези съображения, подробно изложени в жалбата, се претендира отмяна на решението и постановяване на ново за уважаване на предявения иск за собственост. Ответниците по жалбата М. и П. З. намират жалбата за неоснователна. С определение № 770 от 14.07.2010г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с решение на ВКС, постановено в производство по чл. 290 ГПК, а именно Решение № 584 от 25.09.2009г. по гр.д.№ 2949/2008г. на ВКС, І г.о. при разрешаването на въпроса: може ли да се придобие по давност имот, подлежащ на земеделска реституция и то в краткия петгодишен давностен срок, преди да е приключила процедурата по възстановяване на собствеността, с оглед разпоредбите на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ и чл. 5, ал.2 З.. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск с правно основание чл. 108 ЗС. Ищците са наследници на И. М. Ф. и в тяхна полза е постановено решение от 22.12.2004г. на ОСЗГ- „О. к.” за признаване правото на собственост в стари реални граници върху нива от 3950 кв.м. в землището на Д., местн. “В. я.”, съставляваща имот пл. № 221 по к.л. 679 по кад. план от 1948г., като са възстановени 570 кв.м. и е отказано възстановяване на 3 380 кв.м. на основание чл. 10б ЗСПЗЗ. С решение на С. районен съд са възстановени останалите 3 380 кв.м. по скица на вещо лице и съответно ОСЗГ е постановила ново решение. Видно от представения нотариален акт за собственост от 1934г. притежаваната от наследодателя нива е от 1,3 дка, но по извлечение от емлячния регистър нивата е с площ 3,8дка. Установено е, че възстановения имот с пл. № 221 по к.л. 279 попада в територия за раздаване по постановления, като парцел ХІІ-397 в кв.8, идентичен с част от нивата с площ 1,3дка по нотариалния акт, е бил предоставен на наследниците на А. Ф.. През 1996г. наследниците Д. и Б. Ф. са се снабдили с констативен нотариален акт по §4, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ за УПИ ХІІ-397 в кв.8 по плана на кв. Д., м. „Г. А.” с площ 690 кв.м. с построената в него едноетажна масивна сграда, без одобрени строителни книжа. Вследствие на извършени две разпоредителни сделки ответниците М. и П. З. са придобили имота през 1999г. чрез покупко-продажба. Събрани са гласни доказателства относно построената в имота сграда и упражняваното от ответниците владение върху имота. За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че ищците не са доказали законовите предпоставки за възстановяване на собствеността, включително правото на собственост на наследодателя си, доколкото по нотариален акт притежават нива от 1,3 дка, а е възстановена такава от 3,8 дка. Прието е, че извлечението от емлячния регистър има значение на доказателство само в производството пред ОСЗ, но не и спрямо трети лица. Освен това произнасянето на ОСЗ за възстановяване на имот, по-голям от заявения, прави решението нищожно. Досежно първото решение от 2004г. за възстановяване на 0,570 дка е прието, че няма приложена скица по чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, а и границите на имота от 1,3 дка и този от 3,950 дка са едни и същи, което е невъзможно. По отношение правата на ответниците съдът е счел, че построената в имота сграда не е законна, поради това праводателите Ф. не са могли да придобили собственост по §4а ПЗР ЗСПЗЗ; ответниците са купили през 1999г. от несобственици на правно основание и са добросъвестни по смисъла на чл. 70 вр. чл. 79 ЗС. Поради това към момента на предявяване на иска през 2007г. са придобили собствеността с петгодишно давностно владение, което няма данни да е смущавано или прекъсвано. По основанието за допускане на касационно обжалване. Констатирано е противоречие на обжалваното решение[населено място] № 584 от 25.09.2009г. по гр.д.№ 2949/2008г. на ВКС, І г.о. при разрешаването на въпроса: може ли да се придобие по давност имот, подлежащ на земеделска реституция и то в краткия петгодишен давностен срок, преди да е приключила процедурата по възстановяване на собствеността, с оглед разпоредбата на чл. 5, ал.2 З.. Посоченото решение дава отрицателен отговор на въпроса, а именно, че не може да бъде придобит по давност имот, за който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Това разбиране изхожда от заложения в чл.5, ал.2 З. принцип, че не тече давност срещу този, който не може да се защити чрез иск. Настоящият състав напълно споделя така постановеното решение, което е израз на създадената трайна практика на Върховния касационен съд по този въпрос. В хипотеза, при която решението на административния орган за възстановяване на собствеността влиза в сила след приемането на чл.5, ал.2 З., то давностният срок за придобиване на имота започва да тече именно от момента на влизане в сила на решението за възстановяване на собствеността. От този момент правото на собственост може да бъде защитавано от собственика, чрез предприемане на съответните действия спрямо трети лица, упражняващи владение върху имота. Що се отнася до възможността имотът да бъде придобит с кратката петгодишна давност, тя се определя от добросъвестния характер на владението, за което е от значение наличието на предпоставките, визирани в чл. 70, ал.1 ЗС. Следователно е допустимо придобиване на възстановен земеделски имот съгласно чл. 79, ал.2 ЗС при условие, че владението е добросъвестно. По основателността на касационната жалба предвид изложените касационни оплаквания и с оглед приетото по-горе съдът намира следното: Обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. На първо място, не могат да бъдат споделени изводите на съда за недоказване активната легитимация на ищците. Собствеността им произтича от решението на Общинската служба “З.” и решението на районния съд, с което е отменен отказ на службата и е възстановена собствеността върху останалата част от притежавания от наследодателя имот от 3,950 дка. Решението, придружено от скица и удостоверение по чл.13, ал.4, 5 и 6 ППСПЗЗ, е достатъчно за идентифициране на имота и легитимиране на собствеността. Без значение, че скицата и удостоверението първоначално са били изготвени във връзка с решение на ОСЗГ”О. к.” от 2003г., което впоследствие е признато на нищожно. След като не е налице никаква промяна във фактическите обстоятелства тези скица и удостоверение са релевантни и към постановеното впоследствие решение № 8719а от 22.12.2004г. за възстановяване на собствеността. На второ място, от съществено значение е в случая, че сме изправени пред спор между възстановен собственик и правоприемници на ползувател на имота. Ответниците не претендират за себе си права върху имота, произтичащи от реституцията му, а противопоставят невъзможност за възстановяване на имота поради това, че техните праводатели са придобили собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, респ., че след сделката през 1999г. самите ответници са придобили имота чрез давностно владение. При колизия на права на бивш собственик и ползувател/респ. негов правоприемник/ законът допуска възстановяване на собствеността само ако не са налице предпоставките за придобиване на имота от ползувателя. Поради това ползувателят, като трето лице спрямо административното производство по възстановяване на собствеността, което не заявява свое самостоятелно право на възстановяване на имота, няма правен интерес да се защитава с възражения срещу материалната законосъобразност на реституционния акт. В тежест ищеца по този иск е да докаже, че му е признато право на възстановяване на собствеността със съответно решение на компетентния административен орган – ОСЗ, а в тежест на ответника е да установи, че са осъществени предпоставките на закона за придобиване собствеността по реда на § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, понеже само по този начин може да отблъсне претенциите на бившия собственик. В този смисъл са Решение № 426 от 21.07.2009г. по гр.д. № 2713/2008г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 185 от 28.05.2010г. по гр.д. № 65/2010г. на ВКС, ІІ г.о., постановени в производство по чл. 290 ГПК. Ето защо са недопустими в случая възраженията на ответниците срещу собствеността на наследодателя на ищците и изобщо срещу правото на възстановяване на собствеността. Освен това, следва да се вземе предвид, че изискванията на чл. 11, ал.4 ППЗСПЗЗ, които въззивният съд е приел за неспазени, не намират приложение при спор между реституиран собственик и ползувател. Те са относими към хипотези на възстановяване на собствеността по чл. 10б ЗСПЗЗ – когато е налице мероприятие, непозволяващо възстановяване на собствеността или по чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ при изградена сграда въз основа на отстъпено право на строеж. Ответниците не доказват праводателите им Ф. да са извършили надлежна трансформация на притежаваното право на ползване върху имота в право на собственост по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ. Установено е, че изградената сграда в имота не е законна - няма строителни книжа, което изрично е посочено в нотариалния акт. Горното несъмнено съставлява пречка за придобиване на имота. Изискването за законност на сградата произтича от смисъла на правната уредба на § 4 и сл. ПЗР ЗСПЗЗ, която дава право на ползувателите да изкупят земята, но за да сторят това е необходимо както предоставянето на ползването на имота, така и изграждането на сградата да са извършени при спазване на съответните нормативни актове. В противен случай биха черпили права от противоправното си поведение. Възражението на ответниците за придобиване на имота чрез добросъвестно владение е неоснователно, предвид приетото по-горе по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. Правото на собственост на ищците е възникнало с решението на ОСЗГ„О. к.” от 22.12.2004г. за възстановяване на собствеността върху част от имота и с решението на съда за възстановяване на останалата част, което е влязло в сила на 24.11.2005г. Така че, реституцията е приключила именно на посочените дати и оттогава би могла да тече придобивна давност за ответниците съгласно чл.5, ал.2 З.. Исковата молба е заведена през 2007г., което прави недостатъчен срока на упражняваната фактическа власт. Поради изложеното предявеният ревандикационен иск е основателен. Видно от приложената скица-проект на л. 19 от първоинстанционното дело върху възстановения на ищците имот пл. № 221 по кад.л. 679 попадат 618 кв.м. от владяния от ответниците УПИ ХІІ-397 в кв. 8. Именно за тази реална част от 618 кв. искът следва да се уважи. При тези изводи на основание чл. 293 ГПК следва да бъде отменено обжалваното решение, с което искът е отхвърлен и да се постанови друго за уважаване на ревандикационната претенция. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ГПК касаторите – ищци в процеса имат право на направените разноски в трите инстанции, които възлизат на 1473лв. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на С. градски съд, ­IV-а състав от 25.01.2010г. постановено по гр.д. № 5597/2009г. и вместо него постановява: ОСЪЖДА М. А. З. ЕГН [ЕГН] и П. К. З. ЕГН [ЕГН], двамата от[населено място], кв.Д., [улица] на основание чл. 108 ЗС да предадат на Ц. И. М. от[населено място], бул.”С.” № 44, Л. Ц. Л. от[населено място], кв.Д., ул.4М.” № 19, Б. С. И. от[населено място], кв.Д., ул.”М.” № 19А и И. С. И.[населено място], кв.Д., [улица] владението върху следния поземлен имот: реална част от УПИ Х.-397 в кв.8 по плана на[населено място], кв. Д., м.”Г.-А.”, целия с площ 690 кв.м., а само реалната част от 618 кв.м., при съседи на реалната част: път, другата част на УПИ ХІІ-397, УПИ ХІІІ-398, УПИ ІІІ-389 и УПИ ХІ-396, както да заплатят сумата 1473/хиляда четиристотин седемдесет и три/ лв. разноски по делото за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.