Ключови фрази
Иск за обявяване предварителен договор за окончателен * предварителен договор * изправна страна

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

475

 

София, 8.06. 2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 2 юни две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Капка Юстиниянова

ЧЛЕНОВЕ:   Любка Богданова

                         Светла Димитрова

 

 

 

при участието  на секретаря Райна Стоименова

и в присъствието  на прокурора

изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова

гр. д. № 1311/2009 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. В. Ч. против въззивното решение на Д. окръжен съд № 297 от 20.05.2009 год. по гр. д. № 642/2008 год., с което е оставено в сила решение № 57 от 16.07.2008 год. по гр. д. № 680/2007 год. на Д. районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен да предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.08.1996 год. с анекс към него № 2 от 20.11.1999 год. по отношение на апартамент № 8 - имот с идентификатор 72624.624.1059.1.20 по кадастралната карта на гр. Д., попадащ в сграда № 7* находящ се в гр. Д., ул. „Г. Колев” № 28, вход Б, със застроена площ 83,95 кв. м, състоящ се от четири стаи с кухня, сервизни помещения и две тераси, ведно с изба № 17 с площ 6.36 кв. м и 2,935% идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху УПИ с обща застроена и незастроена площ от 1018 кв. м, обозначен като парцел **** ІV, имот пл. № 1* и пл. № 1* в кв. 66І, предявен против обещателя М. К. К., едноличен търговец с фирма „Лар-М. Костов” гр. Д..

Жалбоподателят навежда доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост с искане за неговата отмяна и уважаване на иска.

Ответникът М. К. К. лично и като едноличен търговец с фирма „Лар-М. Костов” гр. Д. оспорва жалбата. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.

С определение № 178 от 18.02.2010 год. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправният въпрос - когато с предварителния договор за покупко - продажба са обещани повече от един недвижими имоти и цената е уговорена общо за имотите, установима ли е цената на всеки отделен имот, ако е поискано сключване на окончателен договор за част от имотите, в случая за апартамента и прилежащата изба и процесуалноправният въпрос - следва ли да се зачетат съвпадащи изявления на страните, относно факти, релевантни за спорното право и какво значение имат, като доказателствено средство.

Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:

По поставеният материалноправен въпрос.

Предварителният договор е самостоятелен вид договор, чрез който страните подготвят сключването на окончателен договор. Затова, законът изисква предварителният договор да съдържа всички уговорки за съществените условия на окончателния договор. Когато предварителният договор е за продажба, той трябва да съдържа уговорки за веща и цената. Това произтича от основанието на предварителния договор, чрез който страната придобива преобразуващо право да иска по съдебен ред сключването на окончателния договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Ако предварителният договор не установява същественото съдържание на окончателния договор, съдът не може с решението си да замести окончателния договор. Предмет на предварителния договор могат да бъдат няколко недвижими вещи, но предмета на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД може да бъде за част от уговорената между страните престация. Когато е обещано прехвърляне на правото на собственост върху няколко недвижими вещи при уговорена обща цена, а с иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не е заявено цялото право, цената на всеки отделен обект е установима. Искът не може да се отхвърли поради липса (неопределяемост) на цена за отделните обекти. В този смисъл е постоянната съдебна практика изразена и в представени съдебни решения на ВКС.

Поставеният процесуалноправен въпрос има отношение към материалноправния въпрос, установима ли е цената на отделните обекти, предмет на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, определена с предварителния договор общо за всички обещани имоти. Изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Признанието има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК (127, ал. 2 ГПК /отм/).

По основателността на жалбата.

Съдът отхвърлил иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като приел, че предмет на предварителния договор са три самостоятелни обекта с различно предназначение, а общо уговорената цена, без да е определена цена на квадратен метър площ, се явява неопределяема за отделните обекти, което е пречка за уважаване на иск по отношение на част от обектите. Прието е още, че вещото лице по изслушана съдебно - счетоводна експертиза е съобразило цени на квадратен метър площ, посочени в писмени становища на страните до съда, които не са равнозначни на писмено споразумение относно цената, като съществен елемент на предварителния договор, която може да бъде договорена само в предварителния договор или в анекс към него.

Решението е неправилно.

С договор от 12.08.1996 год. и два последващи анекса № 1/12.08.1996 год. и № 2/20.11.1999 год. между страните е създадена облигационна обвързаност по договор от смесен тип; договор за изработка относно изграждането на бъдеща вещ - апартамент с изба, гараж и магазин и поето задължение да се сключи окончателен договор за прехвърляне правото на собственост, след изграждането на обектите, при уговорена обща цена на трите обекта 2 738 000 недоминирани лева, платима на вноски, като при внасяне на всяка вноска се добавя коефициент на инфлацията за съответният период по данни на НСИ.

Предмет на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е част от уговорената престация - прехвърляне правото на собственост върху апартамент № 8 и изба № 17 индивидуализирани в исковата молба.

Не е имало спор, че жилищният блок е построен, обектите са завършени и ищецът е във владение на апартамента. В процеса на делото ответникът К. в писмено становище до съда вх. № 5643/05.06.2007 год. (л.67 по гр. д. 680/2007 г. ДРС) е признал, че в анекс № 2 е уточнена квадратурата на трите обекта, при цена на кв. м. площ 17 000 лв. (недм.) за апартамента, 12 000 лева (недм.) за избата и по 20 000 лева (недм.) за магазина. По отношение цените на кв. м. площ, между страните има съвпадащи твърдения. В молба до съда вх. № 5270/22.05.2007 г. ищецът Ч сочи същите цени на кв. м. площ.

При тези фактически обстоятелства неправилно съдът е приел, че след като в предварителния договор и анексите към него не е уговорена отделна цена за всеки обект, иска за сключването на окончателен договор относно апартамента и избата не може да бъде уважен, поради липса на цена.

Макар и уговорена общо, цената е определяема. Тя може да се установи с помощта на вещо лице, като в рамките на общо уговорената цена се определи съотношението между цените с инфлационния коефициент на трите различни по характер обекта, към момента, когато е следвало да се предадат обектите в предвидената в договора и анексите степен на завършеност, като се отчетат авансово извършените плащания от ищеца, за да се прецени дали той е изпълнил задължението си да плати уговорената цена на изпълнителя, на което съответства насрещното задължение на ответника да му прехвърли правото на собственост върху апартамента и избеното помещение предмет на иска.

Съдът ще следва да прецени доказателственото значение на признанието ответника, относно уговорена цената на кв. м. площ за всеки един от обектите, като доказателствено средства съгласно чл. 175 ГПК.

При тези съображения, обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯВА решение № 297 от 20.05.2009 год. по гр. д. № 642/2008 год. на Д. окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Д. окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

ЧЛЕНОВЕ