Ключови фрази
Касационни частни дела по спорове за подсъдност * промяна на местна подсъдност

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 101

София, 08 ноември 2017 г.



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на трети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
КРАСИМИРА МЕДАРОВА



при секретаря
при становището на прокурора от ВКП Ивайло Симов,
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова н.ч.д. №1070/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е инициирано на основание чл. 44, ал.1 от НПК, по повод повдигнат спор за подсъдност от Софийския градски съд.
В писмено становище, прокурор от Върховната касационна прокуратура изразява мнение, че делото е подсъдно на Окръжен съд – Благоевград.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното:
В Окръжен съд – Благоевград е било образувано ч.н.д. №493/2017г. по повод признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции/ЗПИИРКОРНФС/, постановено от полицията в /населено място/, /държава/, срещу В. Д., [дата на раждане] , с последен известен адрес в [населено място], [улица].
С протоколно определение № 4737 от 19.09.2017г., постановено по горепосоченото дело, съдът на основание чл. 31, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 5 от ЗПИИРКОРНФС е прекратил производството и е изпратил делото на Софийския градски съд по компетентност с аргумент, че не може да бъде установено местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето.
Пред Софийски градски съд е било образувано н.ч.д. № 4545/17г., производството по което с разпореждане на съдията-докладчик № 5712 от 04.10.2017г. е било прекратено и е повдигнат спор за подсъдност. Аргументите на съдията-докладчик са, че специалната компетентност на Софийски градски съд по чл. 31, ал.3, вр. чл.15, ал.5 от ЗПИИРКОРНФС в случая не е приложима, тъй като Благоевградският окръжен съд не е изяснил въпроса за обичайното местопребиваване на санкционираното лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС компетентен да признае решението за налагане на финансови санкции е окръжният съд, в чийто териториален обсег се намира местоживеенето или обичайното пребиваване на санкционираното лице. Компетентността принадлежи на Софийския градски съд само в случаите, когато не може да бъде установено местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето (чл.15, ал.5 от цитирания закон). Във връзка с местоживеенето на санкционираното лице следва да се отбележи, че в удостоверението по образец по чл. 4, вр. чл. 3 от ЗПИИРКОРНФС, издадено от полицията в /населено място/, /държава/, като "последен известен адрес" е посочен адрес в [населено място], което обстоятелство поначало определя местната компетентност на Окръжен съд - Благоевград. Разпоредбите на ЗПИИРКОРНФС не съдържат легална дефиниция на понятието “обичайно местопребиваване”, но съгласно чл.48, ал.7 от Кодекса за международно частно право/КМЧП/, под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. За да се отговори на този въпрос е необходимо да се установи дали отразеният в удостоверението последен известен адрес на засегнатото лице е вярно посочен и дали лицето изобщо се намира на територията на страната. Важно е да се провери дали лицето работи и къде са неговите месторабота и работно място.
Процесуалните действия, предприети от Окръжен съд – Благоевград по установяване местоживеенето или обичайното местопребиваване на В. Д. са следните: призоваване на посочения в удостоверението адрес, като призовката е върната в цялост с отбелязване-“Посоченият адрес е офиси на фирми и магазини. По данни на служители от различни фирми на посочения адрес, няма такова лице.Посочете в коя фирма работи лицето”; извършена справка в търговския регистър, която установила, че на името на В. Д. има регистрирана фирма, но съдът е констатирал, че става въпрос за друго лице със идентично име, но различна дата на раждане; установяване собственика на ППС-то, с което Д. е извършил нарушението и неговия адрес/чрез справка от КАТ/ - фирма [фирма]; изпращане на призовка на адреса на фирмата, която не е връчена и е с отбелязване, че входа на блока е заключен, няма работещи и надписани звънци, оставена бележа от призовкаря на външната входна врата; поискана справка за задграничните пътувания на Д., както и справка от Търговския регистър за фирма [фирма].
При горните фактически положения, настоящият състав на касационната инстанция намира, че ОС-Благоевград не е изчерпал всички процесуални възможности за установяване на местоживеенето или обичайното пребиваване на В. Д.. Съдът не е използвал процесуалната възможност за връчване на призовки чрез ОЗ-Охрана, тъй като данните отразени в призовките не дават основания да се направят категорични изводи затова, че лицето не живее на горепосочените два адреса. Също така, по делото липсват данни да е изисквана информация от дружеството [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], дали е работодател на В. Д., както и да е изпращана призовка до него на адреса на дружеството, който е посочен в търговския регистър. Липсват също така данни по делото да е изисквана и справка от НОИ, от където би могла да бъде получена информация за негова месторабота- косвено за обичайното му местопребиваване.
Обобщено, изложеното сочи, че Окръжният съд – Благоевград не е изпълнил задължението си да констатира наличието, респективно отсъствието, на обстоятелствата по чл.31, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. Компетентността му би отпаднала само, ако се разкрият убедителни данни, че местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето на територията на Република България не могат да бъдат установени, а в разглеждания случай такъв извод не може да бъде направен.
Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, наказателна колегия, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА н.ч.д. № 4545/2017 г. по описа на Софийския градски съд, за разглеждане по компетентност на Окръжен съд – гр. Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се изпрати на Софийския градски съд за сведение.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.