3 1 Р Е Ш Е Н И Е № 376 София, 10 октомври 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на първи октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 564 по описа за 2014 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия В. И. С. против решение № 21 от 06.02.2014 г., постановено по внохд № 944/13 г. на Апелативния съд-гр.София, с която се претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК и правят алтернативни искания – за оправдаване, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието при условията на чл.55 НК. Пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Защитникът му – адв.В., поддържа жалбата. Гражданският ищец – Т. Б., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе Върховният касационен съд взе предвид следното: С присъда по нохд № 184/12 г. Окръжния съд-гр.Благоевград осъдил подсъдимия на основание чл.244, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 и чл.54 НК на четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. На основание чл.68, ал.1 НК съдът привел в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено на подс.С. с влязла в сила присъда по нохд № 113/11 г. на БОС, като постановил то да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Предявеният от Т. Б. граждански иск за имуществени вреди е отхвърлен като неоснователен. Съдът се произнесъл по разноските и веществените доказателства. По внохд № 944/13 г., образувано по жалба на подсъдимия, с посоченото решение САС изменил присъдата: намалил наказанието на две години лишаване от свобода и отменил присъдата в гражданската й част, като в тази част прекратил производството пред въззивната инстанция. В останалата част присъдата на БОС е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Пределите на проверката са стеснени до наказателната част на въззивното решение, което следва от иницииралия образуването на настоящото производство и наведените от него оплаквания. Жалбата е неоснователна. Не се установяват основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт, по доводите на жалбоподателя. При разглеждане на делото не са допуснати претендираните от подсъдимия съществени нарушения на процесуални правила – при разпознаването, извършено на досъдебното производство и относно наличието на условията на чл.29, ал.2 НПК спрямо прокурор С., участвала в съдебната му фаза. Идентични възражения са правени и пред предходните инстанции. Изложените от съдилищата съображения, предопределили отхвърлянето на възраженията като неоснователни изцяло се възприемат от ВКС, като не необходимо преповтарянето им. Следва да се добави само, че прокурор С. е участвала в едно съдебно заседание, в хода на което е разпитана съпругата на подсъдимия – Ф. С., а възражението срещу разпознаването игнорира показанията на св.Б., депозирани в хода на съдебното следствие – л.108. Що се отнася до показанията на св. П., те очевидно не допринасят за изясняване на фактите от кръга по чл.102 НПК, свързано с инкриминираното престъпление. При липсата на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, в рамките на приетото за установено от фактическа страна, законът правилно е приложен. Наличието на признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.244, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 НК предпоставя и ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Наложеното наказание, след намесата на въззивната инстанция, не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Данните по делото не дават основание да се приеме, че са налице предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, поради което правилно наказанието на подсъдимия е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона. Определено в размер на минимума от предвиденото в закона, наложеното наказание лишаване от свобода способства постигането на целите по чл.36 НК. Правилно е и приложението на чл.68, ал.1 НК. То е законна последица на това, че в определения изпитателен срок, подс.С. е извършил друго умишлено престъпление от общ характер за което му е наложено наказание лишаване от свобода. Друг е въпросът, че е допусната незаконосъобразност при определяне на типа на затворническото заведение и първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, приведено в изпълнение по реда на чл.68 НК. Допуснатото нарушение няма как да се отстрани без да е налице съответен протест на прокурора. Водим от изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21 от 06.02.2014 г., постановено по внохд № 944/13 г. на Апелативния съд – гр.София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: