Ключови фрази
Неплащане на издръжка * недопустимо искане за възобновяване * незадължително присъствие на подсъдим * искане за възобновяване на две основания

Р Е Ш Е Н И Е

№ 99
гр. София, 17.05.2016 г.


В И М Е Т О НА Н А Р О Д А



ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА
ГАЛИНА ТОНЕВА


при секретар РУМЯНА ВИДЕНОВА и с участието на прокурор МАРИЯ МИХАЙЛОВА разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 336/2016 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:


Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл.423 ал.1 от НПК по искане на осъдения В. Е. В. за възобновяване на НОХД № 15145/2013 г. по описа на Софийски районен съд, отмяна на постановената по него присъда от 30.06.2014 г. и връщане на делото за ново разглеждане.
В искането за възобновяване осъденият В. е посочил, че съдебното заседание, на което е постановена присъдата по НОХД № 15145/13 г. е проведено в негово отсъствие, поради което не е могъл да участва лично и да се защитава, не е бил представляван и защитаван, и от неговия защитник.
В съдебно заседание на касационната инстанция искателят В., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв.С., като и двамата поддържат искането за възобновяване на наказателното дело. Адв.С. излага доводи за нарушение на процесуалните права на осъдения поради разглеждане на делото и постановяване на присъдата в негово отсъствие, което претендира да е основание по чл.423 ал.1 от НПК.
И. В. заявява, че желае делото да се възобнови.
Представителят на ВКП дава заключение, че искането е основателно и следва да бъде уважено, но на друго основание. Излага доводи за липса на предпоставките по чл.423 ал.1 от НПК, тъй като молителят е бил редовно призован за датата на съдебното заседание, на което е постановена присъдата на СРС, а преди това надлежно му бил връчен обвинителният акт. В същото време прокурорът от ВКП обосновава наличието на съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните, предвид разглеждане на делото в отсъствие на адвокат,в резултат на което присъдата на СРС останала неизвестна както за искателя В., така и за защитника му – адв.С..
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното:
Молбата на осъдения В. В. е недопустима.
Искането на осъдения В. за възобновяване на наказателното дело по реда на глава тридесет и трета от НПК е било депозирано чрез Софийски районен съд до Софийски апелативен съд, като в същото са посочени основанията както по чл.423 ал.1 от НПК, така по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. С разпореждане на заместника на председателя на САС от 21.03.2016 г. било отказано образуването на производство за възобновяване пред САС с аргумент, че искането се основава на разпоредбата на чл.423 ал.1 от НПК и делото било изпратено на ВКС по компетентност.
При разглеждане на искането настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд констатира, че НОХД № 15145/13 г. не е протекло по реда на задочното производство. Престъплението по чл.183 ал.1 от НК, за което е образувано делото, предвижда наказание „лишаване от свобода” до 1 година и съгласно разпоредбата на чл.269 ал.1 от НПК присъствието на подсъдимия в съдебно заседание не е необходимо. Неговото явяване не е било разпоредено и от съда на основание чл.269 ал.2 от НПК. Обвинителният акт е бил надлежно връчен на подсъдимия В. и същият е бил редовно призован за първото по делото заседание на 23.04.2014 г., на което е присъствал лично. Поради неявяване на защитника му по уважителни причини, делото било отложено за 30.06.2014 г., за която дата подсъдимият бил надлежно уведомен. Поради неявяването му на посочената дата без да сочи причини за това, СРС разгледал делото в негово отсъствие и постановил присъда. При тези данни касационната инстанция намира, че искането на осъдения В. за възобновяване на НОХД № 15145/13 г. на основание чл.423 ал.1 от НПК е недопустимо поради отсъствие на визираните в тази норма процесуални предпоставки – искателят не е задочно осъден по смисъла на чл.269 ал.3 от НПК. Разглеждането на делото в негово отсъствие е станало по силата на личния му избор, поради което съдът не може да бъде упрекван за нарушение, свързано с правото на участие на подсъдимото лице в съдебно заседание.
Отсъствието на основна предпоставка по чл.423 ал.1 от НПК – искателят да е задочно осъден, обосновава недопустимост на искането му за възобновяване на делото на това основание.
Обстоятелството, че в молбата на осъдения се съдържат оплаквания и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, сочещи на хипотезата за възобновяване на делата по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, обуславя необходимостта от изпращане на делото на Софийския апелативен съд, който е компетентен да го разгледа по силата на чл.424 ал.1 от НПК (в ред. ДВ бр.42/2015 г.).

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения В. Е. В. за възобновяване на НОХД № 15145/2013 г. по описа на Софийски районен съд на основание чл.423 ал.1 от НПК
ДЕЛОТО да се изпрати на Софийски апелативен съд по компетентност с оглед основанията за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване.






ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.