Р Е Ш Е Н И Е № 9 София, 10 февруари 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 2999/2011 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия Н. Н. К. срещу въззивно решение № 162/01.11. 2011 г., постановено по ВНОХД № 424/2011 г. от Пловдивския апелативен съд, с което е изменена частично осъдителната присъда на Окръжния съд - Пазарджик. В жалбата на подсъдимия се сочи, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно и почива на превратна оценка на доказателствените материали. Алтернативно се поддържа и касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. В заключение се отправя искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия К. или намаляване на наложената санкция по размер. Жалбата се поддържа от подсъдимия и от процесуален представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата по отношение справедливостта на наложеното наказание. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първоинстанционната присъда № 30/07.07.2011 г., постановена по НОХД № 383/2011 г. от Окръжния съд – Пазарджик, подсъдимият Н. Н. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК. Наложеното наказание е две години и три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5 500 лева. По жалба на подсъдимия К. е постановено въззивното решение, предмет на касационен контрол, и с него присъдата е изменена като същият е оправдан за част от предмета на обвинението и по чл. 26, ал.1 от НК, наказанията са намалени, както следва : лишаването от свобода на две години, а глобата на 5 000 лева. ІІ. Жалбата е неоснователна. Жалбоподателят поставя под съмнение достоверността на показанията на разпитаните свидетели С. и Ш., аргументирайки това свое виждане с тяхната заинтересованост, поради угрозата от наказателно преследване срещу тях, което би довело и до по-тежкото им наказване с оглед предходните осъждяния. Показанията на посочените свидетели не са останали извън проверката и от гледна точка на твърденията за „заинтересованост” – да уличат подсъдимия като автор на деянието по посочените от защитата причини. Напротив, още първата инстанция е съобразявала данните за съдебното им минало (Шкретов е реабилитиран по право, а С. е осъждана), но това обстоятелство е преценявано наред със съвпадащите и взаимно подкрепящите се данни в техните показания, както и с данните, изводими от другите доказателствени източници. Свидетелката С. е в близки взаимоотношения с подсъдимия, поради което е нелогично още при задържането им същата да посочи К. като автор на деянието, а не свидетеля Ш. (виж показания на свидетеля А.). Освен това причастността на С. към придобиването на наркотичното вещество е отречена и от обясненията на подсъдимия К. (същият сочи като автор свидетеля Ш.), затова тезата на защитата за уличаване от нейна страна на подсъдимия, с цел избягване на наказателно обвинение, остава неубедителна. Възражението на жалбоподателя, че са игнорирани установени обстоятелства (липсата на парични средства у подсъдимия) е изразявано и пред въззивната инстанция и с проверяваното решение това възражение е получило аргументиран отговор. Твърденията на подсъдимия, че не той е автор на деянието, също са обсъдени, но обясненията му са отхвърлени с убедителни съображения като в тази връзка мотивите на първата инстанция отговарят напълно на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, съответно на чл. 339, ал.2 от НПК за въззивния съдебен акт. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Приемайки част от възраженията на защитата за основателни, въззивният съд е оправдал подсъдимия за едно от деянията, включени в продължаваното престъпление, както и по чл. 26 от НК. В резултат на това оправдаване е извършена корекция в размера на лишаването от свобода до две години, а на глобата до 5000 лева. Намаляването на размера на така определените санкции, каквото искане се отправя с жалбата, може да стане само при условията на чл. 55 от НК. Установените смекчаващи отговорността обстоятелства не разкриват характеристиката на многобройност и/или изключителност, поради което и посочената разпоредба е неприложима. Последвалото осъждане на подсъдимия К. за идентични деяния като това по настоящето дело, извършени обаче преди него, не е разгледано от въззивния съд като обстоятелство, изключващо наличието на материалноправните предпоставки за приложението на чл. 66 от НК. Отказът на съда да приложи института на условното осъждане е преценката, че за постигане целите на чл. 36 от НК, и преди всичко, за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, е необходимо той да изтърпи наложеното наказание. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354,ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 162/01.11. 2011 г., постановено по ВНОХД № 424/2011 г. от Пловдивския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.