Р Е Ш Е Н И Е № 191 С., 24.04.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 157/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1243 от 21.12.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 28.06.2010 г. по гр. д. № 232/2010 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решението от 19.11.2009 г. по гр. д. № 13341/2008 г. на Софийския районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите А. М. Б., М. О. Б., Д. О. Б., Б. И. В. и Н. Т. В., както и от Т. Л. Б. и М. С. М. срещу Р. Ц. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на част с площ 770 кв. м. от УПИ VІІ-284 от кв. 29 по плана на в. з. „Б. п.” в[жк], [населено място], показан на служебна скица като имот пл. № 284, при посочени съседи. К. искат обжалваното решение да бъде отменено като неправилно по подробно изложени съображения. Ответницата по иска Р. Ц. Б. счита, че жалбите са неоснователни, ищците Т. Л. Б. и М. С. М. не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: По предявения иск за защита на собствеността, произхождаща от възстановяване по ЗСПЗЗ с решение № 6747 от 02.02.2007 г. на ОСЗГ „О. к.” [населено място], въззивният съд приел, че макар административното производство да е приключило с годен титул за собственост, не може да се направи категоричен извод за идентичност между нивата с площ от три декара, придобита от наследодателя на ищците М. Б. Г. въз основа на делба от 1941 г. и покупко-продажба по н. а. № 151/1943 г., и спорния по делото имот, който съставлява незастроената част от продаденото с н. а. № 158/1963 г. празно дворно място от ТКЗС „Г. К.” - Г. б., на Ц. Н. М., от когото ответницата черпи права на основание наследствено правоприемство и дарение с н. а. № 191/2002 г. За да формира този извод, въззивният съд обсъдил част от събраните по делото доказателства, сред които и заключения на техническата експертиза, вещото лице по която не е могло да установи точното местоположение по кадастралния план от 1959 г. на придобитата от наследодателя на ищците нива. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за приложението на чл. 157, ал. 3 ГПК /отм./ при идентифициране на имоти, собствеността върху които се възстановява по чл. 11 ППЗСПЗЗ, в случаите, когато застроената и незастроената части от урегулирания поземлен имот са определени с влязла в сила заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Възстановяването на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии се извършва от общинската служба земеделие по реда на чл. 11 ППЗСПЗЗ въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а. За нуждите на това производство, в производство по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя застроената, респективно свободната площ, което се извършва от техническата служба на общината, чието решение се одобрява със заповед на кмета на общината. Законодателят е предоставил разрешаването на въпроса за идентичността на заявения за възстановяване имот с притежавания към момента на образуване на ТКЗС, както и определянето на съответните части, в компетентността на съответните административни органи, които, в изпълнение на своите правомощия, постановяват административни актове. Когато тези актове засягат претендирани от трети лица права, те могат да бъдат защитени по общия исков ред в гражданското съдопроизводство. В това производство по реда на косвения съдебен контрол съдът следва да провери законосъобразността на заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и на решението на поземлената комисия, които не могат пряко да бъдат противопоставени на лицата, неучаствали в административното производство. При тази проверка ще се установи дали актът е издаден от компетентния орган и дали индивидуализацията на имота е извършена по предвидения за това ред. Освен това следва да се има предвид, че възражения по принадлежността на правото на собственост към момента на образуването на ТКЗС, в каквато връзка се поставя и въпросът за идентичността на имотите, не могат да бъдат въвеждани от лица, които не противопоставят свои права към същия този момент. Когато за изясняване на някои, възникнали по делото въпроси, са нужни специални знания из областта на науката, изкуството и пр., каквито съдът няма, разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ГПК /отм./, аналогичен на чл. 195 ГПК, предвижда назначаването на вещо лице. Няма съмнение, че при изясняване на въпроса дали един възстановен по реда на ЗСПЗЗ недвижим имот е идентичен с притежаван към образуването на ТКЗС имот, както и с този, права върху който заявяват трети на реституционното производство лица, съдът се нуждае от специални знания, които може да събере, като изслуша техническа експертиза. Заключението на тази експертиза не може да съдържа само крайния извод, а трябва да бъде основано на конкретни данни. Освен това за съда не съществува задължението да възприеме безкритично всяко заключение на вещо лице. Той го обсъжда и преценява на общо основание заедно с другите доказателства по делото независимо от възраженията, които страните правят по заключението. По касационната жалба: В разглеждания случай въпросът за идентичността между нивата с площ от три декара, придобита от наследодателя на ищците М. Б. Г. въз основа на делба от 1941 г. и покупко-продажба по н. а. № 151/1943 г., и спорния по делото имот, е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочената трайна съдебна практика по приложението на чл. 157, ал. 3 ГПК /отм./, сега чл. 202 ГПК. Становището на вещото лице, че нивата с площ 3 дка няма за граница път, а имот пл. № 284 има такава граница, е верен, но сам по себе си той не обосновава крайния извод за липса на идентичност. Това е така, защото данните в удостоверение изх. № СТ-92-00-53 от 02.09.2003 г. по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ сочат, че за прокарване на уличната регулация от имота са отнети 300 кв. м. По делото не е установено кога е прокарана тази улица, но вероятно това е станало след 1943 г. - откогато датира последният документ за собственост на наследодателя на ищците, така че не е възможно улицата да е граница на нивата от 3 дка, описана в делбения протокол от 1941 г. и в н. а. № 151/1943 г., защото тя разделя нивата на две части. Факт е, че тя е означена в н. а. № 158/1963 г., с който ТКЗС „Г. К.” - Г.а б., продава на Ц. Н. М. празно дворно място от 1 610 кв. м. Част от така придобития имот е застроената площ от 860 кв. м., която поради това и не подлежи на възстановяване /чл. 11, ал. 3 вр. чл. 11, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ/ и която е определена със заповед № РД-50-259 от 31.10.2002 г. на кмета на Столична община - район „В.”, в производство по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Освен това установяването на старите реални граници се извършва по начина и със средствата, посочени в чл. 18а и 18б ППЗСПЗЗ, а не като се изхожда само от записаните в документите за собственост имена на съседите на съответния имот. Като е възприел заключението на съдебно-техническата експертиза без да изясни релевантните за спора факти при съвкупна преценка с останалите приложени по делото доказателства, а при необходимост - и като изиска допълнително становище от вещото лице, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Затова обжалваното решение следва да бъде отменено и тъй като се налага извършване на нови процесуални действия по изясняване на делото от фактическа страна, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК същото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение от 28.06.2010 г. по гр. д. № 232/2010 г. на Софийския градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: