3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 913 София, 18.10.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М. Славчева ч.т.д. № 800/2012 година Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място] против въззивно определение № 277 от 20.07.2012 г. по ч.гр.д. № 351/2012 г. на Великотърновския апелативен съд. С последното е отменено определение № 458 от 03.04.2012 г. по гр. дело № 53/2012 г. на Габровския окръжен съд, с което е оставено без уважение възражението на ответника и настоящ жалбоподател за отвод на местна неподсъдност на предявения срещу него иск по чл.226, ал.1 КЗ и за изпращане на делото на компетентния според него Софийски градски съд и по съображения за приложимост на разпоредбата на чл.113 ГПК делото е изпратено на Шуменския окръжен съд. Вместо него, въззивният съд постановил друго, с което върнал делото на Габровския окръжен съд като компетентен според правилото на чл.115 ГПК. В частната касационна жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК достъпът до касация на въззивното определение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обоснован с произнасянето от въззивния съд по въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл.115 ГПК за изборна подсъдност при исковете по чл. 226, ал. 1 КЗ в противоречие със задължителната практиката на ВКС, израз на която са Определение № 159 от 14.03.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 20/2009 г., II т. о., ТК; Определение № 159 от 14.03.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 20/2009 г., II т. о., ТК и Определение № 159 от 14.03.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 20/2009 г., II т. о., ТК. Ответниците по касация не са ангажирали становище по допустимостта на касационното обжалване. Настоящият състав на ВКС, второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. За да отмени първоинстанционното определение и постанови връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него, въззивният съд приел, че вместо да се произнесе по направения от ответника отвод за местна неподсъдност на спора, окръжният съд е направил други съждения, свързани с подсъдността по чл.113 ГПК, които макар и принципно правилни, са неприложими в разглеждания случай. Произнасяйки се по искането на настоящия жалбоподател делото да се изпрати по подсъдност на Софийски градски съд, в чийто съдебен район е седалището на дружеството, съдът приел, че водещ в случая е фактът, че в основата на предявената претенция стои деликт, обвързан и със застрахователни правоотношения, като в тези случаи законът, а и според практиката на Върховния касационен съд местната подсъдност се определяла по правилото на чл.115 ГПК, която ищците са избрали, а не общата - по чл.105 ГПК. Преценени, мотивите на обжалвания акт налагат извода, че така поставения въпрос отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като разрешаването му пряко обосновава обжалвания правен резултат. Налице са и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с посочените и приложени Определение № 735 от 21.12.2009 г. по ч.т.д. № 687/2009 г., І т.о.; Определение № 3 от 06.01.2010 г. по ч.т.д. № 770/2009 г., ІІ т.о. и Определение № 159 от 14.03.2009 г. по ч.т.д. № 20/2009 г., ІІ т.о. на ВКС е прието, че по отношение на иска срещу застрахователя е неприложим чл. 115 ГПК, тъй като заплащането на застрахователното обезщетение произтича от договорно правоотношение, независимо, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на деликвента. Следователно, налице са и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, поради което въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По същество частната жалба е основателна. Производството по делото е образувано по предявени при условията на активно субективно съединение преки искове по чл.226 КЗ срещу застрахователя и настоящ жалбоподател. При така предявените искове незаконосъобразно въззивният съд е приел, че компетентен да се произнесе по правилата на местната подсъдност е избраният от ищците Габровски окръжен съд, който е съдът по местоизвършване на деянието – чл.115 ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение се отклонява от задължителната практика на ВКС, постановена по новия процесуален ред, което налага то да бъде отменено. Местната подсъдност на предявените искове следва да бъде определена по общото правило на чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК. Същата може да се дерогира само при упражнено от ищците право на избор на местна подсъдност по чл.113 ГПК, какъвто не е настоящият случай, поради което своевременно направеният отвод на частния жалбоподател следва да бъде уважено, като делото се изпрати по подсъдност на Софийски градски съд. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯВА определение № 277 от 20.07.2012 г. по ч.гр.д. № 351/2012 г. на Великотърновския апелативен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 53/2012 г. на Габровския окръжен съд. ИЗПРАЩА делото по компетентност на Софийския градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: