Р Е Ш Е Н И Е
№ 76
С., 28.02.2011 год
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, III го в
открито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
и в присъствието на прокурора като
изслуша докладваното от съдията Б. гр.д. 1411
по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. Н., подадена от процесуалния им представител адв. М.К. срещу въззивно решение от 16.06.2010 год. по гр.д. № 2697/2010 год. на Софийски градски съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение е осъден жалбоподателя да заплати на Л. Я. Б. сумата 12 900 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализиране в периода 18.07.2004 г. до 10.07.2007 г. на доходи от отдаване под наем на собствения на ищцата недвижим имот- двуетажна сграда - увреден през пролетта на 1996 г. от жалбоподателя, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на неизпълнение на съдебно решение, влязло в сила на 1.06.2004 г. , ведно със законната лихва считано от 1.06.2004 г. до окончателното изплащане, както и 2 282 лв.-разноски по делото. Поддържа се, че решението е недопустимо, като постановено по непредявен иск, както и че е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна- Л. Я. Б., чрез пълномощника си - адв. Д. М. изразява становище, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за производството.
С определение № 1017 от 19.10.2010 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправните въпроси: 1./ представлява ли ново непозволено увреждане неизпълнението на влязло в сила решение, респ. забавеното плащане на парично обезщетение за вреди от непозволено увреждане, присъдено с такова решение, или отношенията по повод такова забавено плащане следва да се уредят по правилата за неизпълнение на задълженията- чл.79 и сл. ЗЗД, и конкретно чл.86 ЗЗД и 2.1 от кой момент започва да тече погасителната давност за вземания от непозволено увреждане, и конкретно- за вреди, представляващи пропуснати ползи за определен следващ период от време- от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е присъдено обезщетение за тези вреди за предходен период от време, или на общо основание- от датата на откриване на дееца съгласно чл. 114, ал.З ЗЗД.
Съдът в настоящия състав възприема даденото в решение № 1707 от 28.12.1994 г. на ВС, V г.о. разрешение, че правното основание на претендирано обезщетение за действително претърпяни вреди в по-висок размер от мораторната лихва е по чл.86, ал. 1, пр.2 ЗЗД и това обезщетение следва да бъде определено съобразно общите правила. В този случай е необходимо да бъде доказано неизпълнение на парично задължение, да бъде определен размера на претърпяните вреди и да бъде установен размера на законната лихва, който да не покрива вредите. Необходимо е също така да бъде доказана причинна връзка между вредите и неизпълнението при действия от страна на кредитора с грижата на добър стопанин.
В конкретния случай неизпълнението на осъдително съдебно решение не води до наличие на предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД. Влязлото в сила осъдително решение, с което е установено вземането се ползва с последиците на силата на пресъдено нещо, каквато последица е изпълнителната сила. Изпълнителната сила се състои в правото да се изисква принудително изпълнение на съдебно потвърденото притезание и в задължението да се понася принудителното изпълнение. За кредитора на съдебно потвърденото вземане възниква правото на принудително събиране на същото в изпълнителния процес.
По правния въпрос от кой момент започва да тече погасителната давност за вземания от непозволено увреждане, и конкретно- за вреди, представляващи пропуснати ползи за определен следващ период от време- от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е присъдено обезщетение за тези вреди за предходен период от време, или на общо основание- от датата на откриване на дееца съгласно чл. 114, ал.З ЗЗД съдът възприема даденото разрешение
в решение № 2733 от 25.10.1972 г. по гр.д. № 1271/1972 г. на ВС, I г.о., че исковете за обезщетяване на вреди настъпили от непозволено увреждане се погасяват с общата погасителна давност, която започва да
тече от откриване на дееца.
При така дадените отговори на поставените въпроси по жалбата на П. К. Н. съдът намира следното:
За да уважи предявеният от Л. Б. иск с правно основание чл.45 ЗЗД и осъди жалбоподателят да й заплати сумата 12 900 лв., представляваща обезшетение чя пропусия™ ппттчи гкг нереализиране в периода 18.07.2004 г. до 10.07.2007 г. на доходи от
О. Т. U. хтя ооботпаи на ищцата подшпкнми п»Ш1- АК°Ув1 a/tvtla
сграда, построена в УПИ-У.-600, кв.2 , вилна зона Киноцентър- I част по плана на [населено място], увреден през пролетта на 1996 г. от жалбоподателя, представляваща обезщетение за имуществени вреди врезултат на неизпълнение на съдебно решение, влязло в сила на 1.06.2004 г., ведно със законната лихва, считано от 1.06.2004 г. до окончателното й изплащане, както и 2282 лв. направени разноски по делото, въззивният съд е приел, че са налице елементите от r^iQ х^пгтхтто^тгтгп clotod на долпктпа ia kj 11 \jr>\Jj^JtHJ\^ L. ИЗЛОЖИЛ е
съображения, че противоправно поведение на ответника се изразява в nciujtsuiu бездействие след влизане в сила на решението да репарира причинените от него вреди, като евентуално предложи на итттятя пя ги отстрани за своя сметка /ако не разполага с пари/, че причинените и
УСТаНОВеНИ ОТ R. TTWTW1 прр.тт,™ d тюта па ищцата оа пряка м
непосредствена последица от изкопните работи през 1996 г., причинени от oTDOTiiHKu който не е luiaiwji дьлжимата сума, в резултат на което ищцата повече от 10 години не е извършила ремонта.
и оглед дадения отговор, че неизпълнение на осъдително съдебно решение не съставлява основание -чя нпгрнр ия л&жмжш%т отговорност следва да се приеме, че направеният решаващ извод от
RT,44KRHHa ГТ.ГТ <=» црпрапнлеп н рошошюто следва /д,а w vj 1 ivioru-l, И рСШИ
по същество от касационната инстанция.
От обстоятелствената част и петитума на исковата молба се установява, че се претендират вреди в по-висок размер от обезщетените такива с мораторната лихва по осъдителното решение по гр.д. № 1785/1998 г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 1.06.2004 г. За да бъде обезщетена за тези вреди, ищцата е следвало да установи размера на претърпяните вреди /в случая пропуснати ползи/, размера на законната лихва и че този размер не покрива вредите. Следва да се установи и причинната връзка между твърдяните вреди и неизпълнението на задължението. В случая твърдяното от ищцата виновно бездействие на ответника да заплати присъденото с осъдителното решение обезщетение, което е довело до неотстраняване на вредите от деликта е започнало още със самото осъществяване на деликта, тъй като от този момент насетне деецът дължи поправяне на вредите. От забавеното плащане на обезщетение за причинените вреди в по-висок размер от обезщетените с мораторната лихва е изтекъл период над 10 години и при дадения отговор на въпроса за началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземане от деликт- от момента на откриване на дееца, претенцията се явява погасена по давност. В случая при извършен деликт през 1996 г. най-късния момент от който започва да тече погасителната давност е предявяването на исковата молба по чл.45 ЗЗД, по която е постановено влязлото в сила осъдително решение-21.01.1998 г. Считано от тогава до предявяване на настоящия иск през 2007 г. е изтекъл период по- дълъг от установения в чл. 110 ЗЗД срок от пет години. Възражението на ответника, че иска е погасен по давност, тъй като е изтекла общата погасителна давност, установена в чл.ПО ЗЗД е основателно и предявеният иск следва да се отхвърли.
По изложените съображения решението на въззивния съд, с което искът е уважен, като неправилно ще следва да се отмени и на основание чл.293, ал. 1 и 2 ГПК се постанови ново, с което предявеният иск се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.З ГПК на П. К. Н. следва да се заплатят направените разноски по делото в размер на 230 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, III г.о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивно решение от 16.06.2010 год. по гр.д. № 2697/2010 год. на Софийски градски съд, с което е осъден П. К. Н. да заплати на Л. Я. Б. сумата 12 900 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализиране в периода 18.07.2004 г. до 10.07.2007 г. на доходи от отдаване под наем на собствения на ищцата недвижим имот- двуетажна сграда- увреден през пролетта на 1996 г. от жалбоподателя, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на неизпълнение на съдебно решение, влязло в сила на 1.06.2004 г. , ведно със законната лихва считано от 1.06.2004 г. до окончателното изплащане, както и 2 282 лв.-разноски по делото и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л. Я. Б. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] срещу П. К. Н. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет. I., ап. 35 иск за присъждане на сумата 12 900 /дванадесет хиляди и деветстотин/ лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализиране в периода 18.07.2004 г. до 10.07.2007 г. доходи от отдаване под наем на собствен на ищцата недвижим имот, а именно двуетажна сграда, построена в УПИ-У.-600, кв. 2, вилна зона Киноцентър-1ч., по плана на [населено място], увреден през пролетта на 1996 г. от ответника, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на неизпълнение на съдебно решение, влязло в сила на 1.06.2004 г. , ведно със законната лихва считано от 1.06.2004 г. до окончателното изплащане, както и 2 282 лв.-разноски по делото.
Осъжда Л. Я. Б. от гр С., [жк], [жилищен адрес] да заплати на П. К. Н. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] ет. I., ап. 35 направените разноски по делото в размер на 230 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: