Р Е Ш Е Н И Е № 292 София, 27 май 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 937 по описа за 2013 година. Постъпило е искане от осъдената И. М. М. за възобновяване на внохд № 83/13 г. по описа на Окръжния съд-гр.Бургас, с което се претендира да са налице основанията по чл.422, ал.1, т.5, във връзка с чл.348, ал.1, т.т.2 и 3 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. Пред ВКС осъдената лично и защитата й поддържат искането. Представя се писмена защита. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на наказателното дело. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 3888/11 г. Районният съд-гр.Бургас осъдил подсъдимата М. на основание чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1, чл.29, ал.1, б.”б” и чл.58а от НК на две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Със същата присъда е ангажирана отговорността и на подс.Н. Т.. С решение по внохд № 491/12 г., образувано по жалби на двамата подсъдими, Окръжният съд-гр.Бургас отменил изцяло присъдата и върнал делото на прокурора за ново разглеждане. С присъда по нохд № 4237/12 г. БРС осъдил подс.М. на основание чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1, чл.20, ал.2, чл.29, ал.1, б.”б”, чл.58а, ал.1 и чл.54 НК на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор, като на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК зачел времето, през което подсъдимата е била с мярка за неотклонение „задържане под стража” от 13.12.2011 г. до 22.12.2011 г. и от 30.01.2012 г. до влизане на присъдата в сила. Със същата присъда е осъден и подс.Т.. С решение от 21.03.2013 г. по внохд № 83/13 г., образувано по жалби на двамата подсъдими, БОС потвърдил присъдата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.426, във връзка с чл.347, ал.1 НПК, Върховният касационен съд установи: Искането е процесуално допустимо, а разгледано по същество – неоснователно. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, от кръга на тези по чл.348, ал.1, т.2 НПК, а наложеното на осъдената наказание е справедливо. Осъдената и защитата й считат, че е имало основания за отвеждането на прокурора, участвал в производството пред БРС, защото: - не е възприел положително искането на защитата на подсъдимата за сключване на споразумение по реда на глава двадесет и девета от НПК; - в производството пред първостепенния съд същият прокурор е претендирал налагането на по-високи наказания; след връщане на делото за ново разглеждане от БОС (с решението по внохд № 491/12 г.) той поел доразследването, а по-късно, в хода на чнд № 3267/12 г. по описа на БРС (по реда на чл.64 и сл. НПК), представил като доказателства обвинителен акт по друго дело. Твърди се също, че като е отхвърлил искането на подсъдимата и защитата й за отвод на същия прокурор, БРС” не й е дал възможност да сключи споразумение, при което би се приложила разпоредбата на чл.55 НК”. Тези възражения са били поставени на вниманието на въззивния съд, който ги е пренебрегнал и не ги е обсъдил. В саморъчно изготвеното от осъдената искане, добре личи недоволството й от размера на наложеното наказание. Така направените възражения са неоснователни. Възражението, свързано с наличието на предпоставките на чл.47, ал.1, във връзка с чл.29 от НПК, спрямо участвалия по делото прокурор, е неоснователно и правилно искането на подсъдимата, в тази насока, е било отхвърлено от БРС. Последното е било обосновано единствено и само с невъзможността им да постигнат споразумение, за решаване на делото по реда на глава двадесет и девета от НПК, с представителя на прокуратурата. ВКС изцяло споделя съображенията на БРС, утвърдени от въззивния съд. Решаването на делото по коментирания ред, със споразумение, поначало не е задължително, а е възможно при определени предпоставки – чл.381, ал.2 и 3 НПК, и постигнато между страните – прокурора и защитата на подсъдимия, съгласие по всички въпроси, очертани в чл.381, ал.5 НПК. Тук е мястото да се каже, че възражението не се свързва с правилото на чл.47, ал.1 НПК, което съдържа множество хипотези, като всички наведени в искането на осъдената, не се обхващат от която и да било от тях. Няма пречка едно и също лице да участва като прокурор при две или повече разглеждания на едно и също дело, както и при разглеждането му в различни съдебни инстанции. По идентичен начин стоят нещата и с участието му в досъдебното производство. По-важно е това, че доколкото, поначало възможна е хипотезата на чл.47, ал.1, във връзка с чл.29, ал.2 НПК, осъдената и защитата й не държат сметка за това, че в този случай е необходимо установяването на налични по делото факти, които да указват на пряка или косвена заинтересованост от изхода му. Липсата на съгласие у прокурора за разрешаване на делото със споразумение, становищата му по доказателствата и по съществото на делото, в което той участва като страна, обективират осъществяване на правомощията му и не са факти, указващи на пряка или косвена заинтересованост от изхода на делото. Що се отнася до това, че по този начин е препятствана възможността наказанието на подсъдимата да бъде определено при условията на чл.55 НК, то очевидно се игнорира разпоредбата на чл.381, ал.4 от НПК, съгласно която приложението на института на смекчената наказателна отговорност, в производството по реда на глава двадесет и девета от НПК, е само една възможност (но не и задължителен резултат), каквато съществува и в производството по реда на глава двадесет и седма от НПК, по който ред се е развило първоинстанционното разглеждане на делото, в настоящия случай. Както се спомена, пред БРС делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, в частност по чл.371, т.2 НПК, като подсъдимата М. е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти. БРС като установил, че самопризнанието й се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Мотивите на присъдата са съответни на изискванията на чл.373, ал.3 НПК, а наказанието на подсъдимата е определено при условията на чл.373, ал.2, във връзка с чл.58а НК. Изводът на решаващия съд за отсъствието на предпоставките на чл.55 НК е съответен на данните по делото. Не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността на осъдената обстоятелства. При това правилно наказанието й е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона – чл.54 НК, с приложението на чл.58а, ал.1 НК. Всички събрани по делото данни, от значение за обема на отговорността на молителката, са били оценени, адекватно на обективното им значение, като не се установява обстоятелство, от този кръг, да е било игнорирано. Определеното наказание в размер малко над предвидения от закона минимум, намалено по реда на чл.58а, ал.1 НК с една трета, не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Намаляването му би злепоставило постигане на целите на наказанието. Водим от горното и на основание чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената И. М. М. за възобновяване на внохд № 83 по описа за 2013 г. на Окръжния съд – гр. Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: