Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 406

София, 02.11.2020 г.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1446/2020 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :


Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Т. Й. чрез неговия пълномощник адв. Н. П., срещу въззивно решение № 1487 от 11.12.2019 г. по в.гр.д. № 1546/2019 г. на Варненския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 2523 от 07.06.2029 г. по гр.д. № 2459/2019 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от К. Й. против Ц. И. С. и С. В. С. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията , с които нарушават правото на собственост на ищеца върху УПИ ......... в кв. ... по ПУП на [населено място], общ. А., с площ 483 кв.м, като премахнат незаконно изградената сграда, с която навлизат в имота му.
В касационната жалба са изложени подробно доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил всички наведени от него оплаквания във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение и не е извършил проверка за законосъобразността на заповедта за одобряване на ПУП - ПРЗ по реда на косвения съдебен контрол с оглед наведените от него възражения за нищожност, не е обсъдил доводите му за незаконност на осъществения от ответниците строеж поради изтекъл срок на разрешението за строеж. Сочи също, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, а изводите му, че постройката не навлиза в собствения на жалбоподателя имот, не кореспондират със заключенията на приетите по делото съдебно - технически експертизи.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси: 1. Относно задълженията на въззивния съд да събере и служебно доказателства, когато това е необходимо за прилагане на императивна правна норма. Следва ли по иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на сграда, за която се твърди, че е незаконно построена на границата на имотите на страните, въззивният съд да събере и обсъди доказателства за законността на строежа, съответно да извърши проверка дали са спазени нормативно установените строителни правила и норми, определящи пречките по смисъла на чл. 50 ЗС и чл. 31, ал.1, т.1 ЗУТ. 2. По въпроса за задължението на съда да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с доводите и възраженията на страните, относими към правния спор, и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно. 3. Следва ли съдът да извърши конкретна преценка относно това дали строежът на сградата на имота с ищеца е незаконен, или е от значение единствено фактът дали строежът смущава или пречи на упражняване на правото му на собственост. Следва ли съдът да изложи доводи дали сградата смущава правото на собственост или пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем. 4. Какво е правното значение на неспазване на нормите на отстояние, предвидени в чл. 31, ал.1, т.1 ЗУТ и чл. 53 във връзка с чл. 50 ЗС при предявен от собственика на съседен имот иск по чл. 109 ЗС. Жалбоподателят поддържа, че тези въпроси са обуславящи изхода на делото и са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, посочена в изложението, поради което осъществяват основанието за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
В отговор на касационната жалба ответникът по касация С. В. С. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за допускане на въззивното решение до касационна проверка по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че през 2004 г. жалбоподателят К. Й. е закупил 1/2 ид. част от УПИ ........, ... в кв. ... по плана на [населено място], общ. А.. Другата 1/2 ид. част от този имот е закупена през 2005 г. от В. Д. Р.. По искане на съсобствениците през 2005 г. е одобрено изменение на действащия план относно съсобствения имот, като са обособени два нови УПИ: УПИ ........ и УПИ ........, съобразно представен от съсобствениците проект за ПУП- ПРЗ. С договор за доброволна делба от 29.03.2006 г. В. Р. и К. Й. си поделили съсобствените имоти, като В. Р. е получила в дял УПИ .......... с площ 483 кв.м, а К. Й. - УПИ ...... с площ 483 кв.м.
С договор за покупко - продажба, сключен с нотариален акт № .., т..., дело № .. от 11.09.2006 г. В. Р. продала на М. Г. К. получения при делбата УПИ ....
На 05.02.2009 г. на името на М. К. е било издадено разрешение за строеж за построяване в УПИ ... на жилищна сграда със застроена площ 124 кв.м. С протокол за определяне на строителна линия местоположението на сградата е определено на регулационната линия с УПИ ... в съответствие с одобрения ПУП –ПРЗ, предвиждащ свързано застрояване. През 2015 г. М. К. продала на ответницата Ц. С. УПИ ... заедно с всички подобрения и насаждения в имота. Установено е по делото, че жилищната сграда е изградена до степен груб строеж.
Твърдението на жалбоподателя, ищец по иска с правно основание чл. 109 ЗС, е било, че сградата навлиза в собствения му имот и с това се нарушава и ограничава правото му на собственост. В исковата молба са наведени и твърдения, че строежът е незаконен, тъй като за него няма издадени надлежни документи.
По делото са изслушани и приети две еднолични и една разширена съдебно - техническа експертиза, които са дали заключение, че сградата не навлиза в имота на ищеца. Вещите лица Д. П., Ж. К. и Д. П., изготвили тройната съдебно- техническа експертиза са констатирали, че е налице несъответствие между регулационната граница между УПИ .. и ..., отразена в одобрения през 2005 г. ПУП - ПРЗ и тази, нанесена в действащия регулационен план на селото от 1987 г. След оцифряване и координиране на двата плана в.л. Д. Д., изготвила втората еднолична експертиза, е констатирала, че разликата между регулационните граници по регулационния план и ПУП- ПРЗ е 84 см. в северния край и 60 см в южния, както и че площите на двата нови УПИ са различни. Вещото лице е изготвило комбинирана скица, видно от която регулационната граница, нанесена в основното платно на регулационния план, е изместена в имота на ищеца. Съобразно тази граница площта на неговия имот е 489 кв.м, а тази на имота на ответниците - 473 кв.м, и спрямо нея сградата на ответниците не навлиза в имота на ищеца. Площта съобразно одобрения ПУП- ПРЗ е 518 кв.м за имота на ищеца и 456 кв.м за имота на ответниците, и спрямо границата по това изменение сградата навлиза в имота на ищеца.
Въззивният съд е приел, че сградата на ответниците е построена на регулационната линия между двата УПИ, в съответствие с предвижданията на ПУП и не навлиза в имота на ищеца. Приел е, че констатираните от вещите лица несъответствия в местоположението на регулационната граница по одобрения проект за ПУП - ПРЗ и в РП са вследствие на координиране и оцифряване на плановете, които са били на хартиен носител, а разликата е в рамките на допустимите отклонения, съгласно чл. 18, ал.1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. Оттук е направил извод, че не е налице противоправно действие на ответниците, както и създадено или поддържано от тях противоправно състояние, което да смущава правото на собственост на ищеца или да пречи на упражняването му в пълен обем.
Неоснователно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по първия от поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси относно задължението на въззивния съд да събере служебно доказателства, когато това е необходимо за прилагане на императивна правна норма. Значението му за изхода на делото се обосновава с това, че двете съдебни инстанции не са изследвали въпроса за законността на сградата от гледна точка наличието на валидно разрешение за строеж, чийто срок не е изтекъл, както и за липса на съгласие на жалбоподателя да се строи на границата.
В ТР № 31/84 г. от 06.02.1985 г. на ОСГК на ВС е прието, че строителните книжа, в това число и разрешенията за строеж, установяват и определят само техническата възможност и/или благоустройствената допустимост на строежа от гледище на обществения интерес. Те не установяват, и не могат да установят дали строежът засяга чужди права. Наличието или липсата на строителни книжа е обстоятелство, което само по себе си не може да обоснове уважаване или отхвърляне на негаторния иск по чл. 109 ЗС. В този смисъл са разясненията, дадени в ТР № 4/2015 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Приема се, че двете задължителни условия за уважаването на иска са 1/ неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и 2/ създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, или ако са неоснователни, но не създават пречки на собственика, не са налице предпоставките за уважаване на негаторния иск по чл. 109 ЗС.
В съответствие с цитираната задължителна съдебна практика въззивният съд е приел, че въпросът дали разрешението за строеж, въз основа на което е била построена сградата, е с изтекъл срок и не е било подновено, е ирелевантно за изхода на делото, поради което като е отказал да допусне събиране на гласни доказателства за установяване на обстоятелството кога е започнал строежът на сградата, въззивният съд не е процедирал в противоречие с указанията, дадени в т.1 и 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Във втора си част - следва ли по иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на сграда, за която се твърди, че е незаконно построена на границата на имотите на страните, въззивният съд да извърши проверка дали са спазени нормативно установените строителни правила и норми, определящи пречките по смисъла на чл. 50 ЗС и чл. 31, ал.1, т.1 ЗУТ, въпросът не кореспондира с установените по делото факти, доколкото по делото е установено, че одобреният ПУП - ПРЗ предвижда в двата имота свързано застрояване. По смисъла на § 5, т.22 от ДР на ЗУТ свързано е застрояването, при което сградите в два или повече съседни УПИ се разполагат допрени една до друга на имотните/ регулационните линии/. Разпоредбата на чл. 31, ал.1, т.1 ЗУТ, на чието нарушаване се позовава жалбоподателят, в случая е неприложима, тъй като визира отстоянието до страничната граница на УПИ при свободно застрояване. Поради това този въпрос не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК и по него също не следва да се допуска касационно обжалване.
Основателно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните. При констатирано от всички приети по делото съдебно - технически експертизи отклонение между регулационната граница по одобрения проект за ПУП - ПРЗ във връзка с разделяне на съсобствения имот на два самостоятелни УПИ и нанесената в действащия регулационен план, което е от порядъка на 84 см. в северния край и 60 см в южния, поставеният въпрос кореспондира с наведеното от жалбоподателя оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на задължението му да обсъди заключенията на съдебните експертизи заедно с останалите доказателства по делото и да изложи убедителни мотиви защо приема за доказани или недоказани определени спорни обстоятелства, за изясняването на които са били необходими специални знания.
Не следва да се допуска касационно обжалване по останалите два въпроса, тъй като не се установява твърдяното противоречие при разрешаването им от въззивния съд с практиката на ВКС. Както се посочи по - горе, съгласно разясненията, дадени в ТР № 4/2015 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, двете задължителни условия за уважаването на негаторния иск по чл. 109 ЗС са неоснователността на действията на ответника и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. В случая въззивният съд е приел, че не е налице неоснователно действие от страна на ответниците, което е достатъчно основание искът по чл. 109 ЗС да бъде отхвърлен. Всъщност въпросите отразяват тезата на жалбоподателя, че строежът на сградата е следвало да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 31, ал.1, т.1 ЗУТ, т.е. сградата да отстои най - малко на 3 м от вътрешната регулационна линия към собствения имот, което е в противоречие с установените по делото факти. Доводите, с които се обосновава значението на тези два въпроса за изхода на делото, имат характер на оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт, които не могат да се обсъждат в тази фаза на касационното производство.
Водим от гореизложеното съдът


О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1487 от 11.12.2019 г. по в.гр.д. № 1546/2019 г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв. и в същия срок да представи доказателства за това.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: