Ключови фрази

10




Р Е Ш Е Н И Е

№ 31

София, 10.03. 2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №2508 от 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№3097/11.04.2019г., подадена от „Рекламна агенция Бултоп“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез процесуалния представител адв.Ж. Ж. от САК, срещу решение №63/26.02.2019г., постановено от Софийския окръжен съд, ГО по в.гр.д.№549/2018г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е отхвърлен предявеният от „Рекламна агенция Бултоп“ ЕООД по реда на чл.108 ЗС иск да се признае за установено по отношение на ответника ЕТ“Жак-13-Анита Цветкова“, че ищецът „Рекламна агенция Бултоп“ ЕООД е собственик на недвижим имот, представляващ панелна сграда за „Автомотоклуб“ със застроена площ от 108кв.м., на един етаж, състоящ се от четири броя стаи, предверие, тоалетна и гаражна клетка, построена в УПИ ...-„За младежки дом“ в кв..... по ПУП на [населено място], и ответникът да бъде осъден да предаде владението, както и предявеният при условията на евентуалност от „Рекламна агенция Бултоп“ЕООД срещу ЕТ“Жак-13-Анита Цветкова“ иск за преустановяване на действията /загражда, заключва и отказва да даде ключ/, с които пречи на дружеството да упражнява правото си на собственост върху имота.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд не е анализирал правилно събраните по делото доказателства, не е преценил всеобхватно и прецизно всички обективни обстоятелства, които следва да се имат предвид при изследване на предпоставките на иска по чл.108 ЗС, не е обсъдил всички възражения, релевирани в отговора на въззивната жалба, подаден от дружеството. За неправилен считат извода на въззивния съд, че юридическият статут на сградата като временен строеж изключва възможността собственикът ѝ да има противопоставимо на собственика на терена право да държи построеното. Счита, че е доказал първата предпоставка на иска по чл.108 ЗС, а именно, че е собственик на сградата, като основава собствеността си на годен правен източник – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №......., том ..., дело №... от 05.11.2007г., като ответникът не противопоставя основание, даващо му правото да държи или владее постройката. За необоснован счита извода на въззивния съд за недоказаност на обстоятелството, че дружеството е собственик на процесната сграда, както и извода, че извършеното през 2007г. прехвърляне представлява разпореждане с чужд имот и не е произвело вещно-прехвърлително действие. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявените искове бъдат уважени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационна жалба А. Е. Ц., действаща като ЕТ“Жак-13-Анита Цветкова“, представлявана в производството от адв.З. Н., оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор, както и в проведеното по делото открито съдебно заседание и представена в същото писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С определение №553/03.12.2019г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Софийския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса какво е значението на обстоятелството, че сградата е изградена като временна постройка по смисъла на Строителните правила и норми за изграждане на населените места /ред. от 09.08.1068г./, респ. по смисъла на чл.120, ал.4 ППЗТСУ /отм./, за принадлежността на правото на собственост, ако не е установено сградата да е придобила траен градоустройствен статут по реда на §50а, ал.3 ПЗР на З., респ. §17, ал.2 ПЗР на ЗУТ и този статут пречи ли на защитата на правото на собственост.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
„Рекламна агенция Бултоп“ ЕООД е предявило срещу А. Е. Ц. в качеството ѝ на ЕТ“Жак-13-Анита Цветкова“ по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението на процесната постройка, с твърдението, че дружеството е придобило правото на собственост по силата на договор за покупко-продажба от 05.11.2007г. от „Воинтех“ ЕООД. При условията на евентуалност е предявен иск ответникът да бъде осъден да преустанови неоснователните действия – загражда, заключва и отказва да даде ключ, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху имота.
Ответникът оспорва така предявения иск, като поддържа, че неговият праводател „ЕТ-Жак-13-Жоро Цветков“ е придобил правото на собственост върху УПИ ... - За младежки дом, заедно с построената в имота сграда от 451кв.м. с договор за покупко-продажба №.../20.11.2003г. В подадения на 27.02.2017г. от ответника отговор на исковата молба се поддържат няколко защитни тези, както следва:
-че процесната сграда не е била включена в предмета на продажбата от 05.11.2007г. поради временния ѝ статут, тъй като е построена при условията на чл.120 ППЗТСУ;
-че с извършената през 2003г. продажба не е изключен обект на собственост, намиращ се в УПИ VII, от което следва, че по силата на приращението всичко което е трайно прикрепено към терена, принадлежи на собственика на терена;
-че е придобила правото на собственост по давност, тъй като от датата на сключване на договора първоначално нейният праводател, а след това и тя, упражняват безспорна, трайна и непрекъсната фактическа власт върху имота;
-предявилото иска дружество не е собственик на сградата, тъй като неговият праводател не е притежавал собствеността – сградата не е била включена в капитала на праводателя „Воинтех“ЕООД, тъй като е записана като общинска, след което е продадена от [община] на ЕТ“Жак-13-Жоро Цветков“.
В обжалваното решение от фактическа страна е прието за установено, че през 1970г. в УПИ – За младежки дом, в кв...... по ПУП на [населено място], е построена процесната панелна сграда - автомотоклуб, като за тази сграда е издадена виза за временна постройка от 22.11.1971г. /Акт №.../м.10.1993г. за общинска собственост/, като в Акт №..../24.09.1998г. за частна общинска собственост, т.9 е направено отбелязване, че сградата е построена с виза по чл.120 ППЗТСУ, а в т.1 от този акт, както и в Акт №..../24.11.2000г. за държавна собственост е посочено, че сграда за „Автомотоклуб“ е включена в капитала на търговско дружество „Воинтех“ЕООД на основание ПМС №72 от 30.04.1992г., заповед №ОХ-47 от 22.01.1999г., заповед №267 от 13.04.1999г., заповед №ОХ-358 от 14.05.1999г., решение №1 от 04.03.1999г., решение №2 от 16.11.1999г., решение №3 от 23.03.2000г. и удостоверение от 22.05.2000г.
Въз основа на заключението на приетата пред въззивната инстанция СТЕ, изготвена от арх.Г. Г., е прието, че за процесната панелна сграда за „Автомотоклуб“ липсват запазени строителни книжа, същата е изградена с временен устройствен статут и съгласно предвижданията на ПУП парцелът, в който се намира, е отреден за „Младежки дом“, като сградата не е придобила траен устройствен статут поради непроведена процедура по §17, ал.2 ПР на ЗУТ.
Прието е, че изводът за статута на сградата почива и на Акт №.../24.09.1998г. за частна общинска собственост и на Акт №.../м.10.1993г. за общинска собственост, които като официални документи се ползват с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените в тях факти, вкл. че сградата за „Автомотоклуб“ е изградена с виза за временна постройка, още повече, че тези документи не са оспорени, поради което доказателствената им сила следва да бъде зачетена.
Въз основа на отбелязванията в актовете за държавна и общинска собственост е прието, че за сградата за „Автомотоклуб“ през 1971г. е издадена виза за временна постройка.
Изложени са съображения, че изводът за устройствения статут на процесната сграда не се променя от представеното по делото удостоверение №112 от 19.09.2007г. на главния архитект на [община] / в което е посочено, че сградата е придобила статут на търпим строеж, не подлежи на премахване и може да бъде предмет на прехвърлителна сделка/, тъй като статутът на търпимост на постройките, изпълнени в срока по §16, ал.1 ПР на ЗУТ се създава от самата норма, а не чрез удостоверение, като въпросът дали строежът е търпим по смисъла на законовата разпоредба е от правно естество и подлежи на преценка съобразно правната норма във всички случаи, а не съобразно издаденото удостоверение.
Изложени са съображения, че юридическият статут на сградата като временен строеж без траен градоустройствен статут изключва възможността собственикът ѝ да притежава право на строеж или да придобие такова въз основа на давностно владение, като съгласно §17, ал.2 ПР на ЗУТ, който възпроизвежда предишната уредба по §50а ПЗР ЗИД на З. /ДВ.бр.124/1998г./, с изключение на възможността за изкупуване на терена/, временните постройки по чл.120, ал.4 ППЗСТУ могат да се запазят, ако им се придаде траен устройствен статут, което пък е основание на собствениците на строежите да се учреди право на строеж и по този начин те придобиват правото да държат собствена сграда върху чужд /общински или държавен/ терен и се преодолява действието на презумпцията на чл.92 ЗС. Посочено е, че крайният срок за допускане на процедура за изменение на ПУП с цел временните строежи да получат траен устройствен статут е 6 месеца от влизане в сила на ЗУТ, а именно 30.09.2001г., като в настоящия случай по делото липсват доказателства панелната сграда за „Автомотоклуб“ да е придобила постоянен градоустройствен статут по реда на §50а, ал.3 ПЗР на З. или за нея да е било издадено разрешение по §17, ал.2 ПЗР на ЗУТ, при наличието на което „Рекламна агенция Белтоп“ ЕООД би се легитимирало като носител на вещното право на ползване или строеж, доколкото с договор за покупко-продажба от 05.11.2007г. /н.а.№..., том ..., рег.№..., дело №..../2007г./ „Воинтех“ЕООД - в ликвидация е продало на „Рекламна агенция Бултоп“ ЕООД правото на собственост върху панелната сграда за „Автомотоклуб“.
За необосновани са приети изводите на първоинстанционния съд, че доколкото според АДС №..../24.11.2000г. процесната панелна сграда „Автомотоклуб“ е включена в капитала на „Воинтех“ЕООД, представлява търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 ЗУТ и може да бъде самостоятелен предмет на прехвърлителна сделка, като впоследствие „Рекламна агенция Бултоп“ЕООД придобива през 2007г. сградата от „Вонтех“ЕООД-в ликвидация, то сключената през 2007г. сделка е породила вещно-прехвърлително действие. Посочено е, че първоинстанционният съд е игнорирал отбелязванията в представените по делото актове за общинска собственост, че сградата е построена като временна постройка.
Прието е, че „Рекламна агенция Бултоп“ЕООД няма противопоставимо на ЕТ“Жак-13-Анита Цветкова“ право да държи имота, тъй като го е закупил от несобственик, като към 05.11.2007г. сградата е била собственост на праводателя на ответника, а именно на „ЕТ“Жак-13-Жоро Цветков“ по силата на чл.92 ЗС, доколкото е била с временен статут и ЕТ“Жак-13-Жоро Цветков“ е придобил парцела, върху който е изградена, с договор за продажба №.........../12.11.2003г. от [община]. Изложени са съображения, че сключеният на 05.11.2007г. договор за покупко-продажба /н.а.№........, том ..., рег.№..., дело №.../2007г./ представлява разпореждане с чужд имот, което не е произвело поради тази причина вещнопрехвърлително действие.
По тези съображения е прието, че следва да бъде отхвърлен както предявеният по реда на чл.108 ЗС иск, така и предявеният при условията на евентуалност иск по чл.109 ЗС.
Изводът на въззивния съд, че временните постройки по чл.120, ал.4 ППЗТСУ /отм./ могат да се запазят само ако им се придаде траен градоустройствен статут, е неправилен, като по обуславящия изхода на спора въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема следното:
Изграждането на една постройка като временен строеж в терени, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, както по смисъла на действалите до приемането на З. Строителни правила и норми за изграждане на населените места, така и по смисъла на чл.120, ал.4 ППЗТСУ /отм./, е било допустимо във връзка с изпълнение на производствените планове на стопански организации /в по-късните редакции на чл.120, ал.4 ППЗТСУ във връзка с възникнали обществени нужди или във връзка с временни нужди/, с разрешение на главния архитект на общината. Предвидено е, че постройките се събарят след като теренът бъде зает за предвиденото ново строителство.
Както последователно и непротиворечиво приема ВКС в своята практика /решение №127/25.11.2014г. по гр.д.№3190/2014г. на Второ ГО на ВКС/, сградите в режим на временно строителство са законни - изграждат се въз основа на одобрени проекти и се захранват с инженерни мрежи и временни връзки /чл. 120, ал. 4, изр. последно/, съответно за тях е неприложима процедурата по установяване търпимост на незаконен строеж. Дори и удостоверение за търпимост за такава сграда да бъде издадено /както е в настоящия случай/, същото няма правно действие щом е установено, че сградата е законно построена въз основа на издадено разрешение за строеж. Юридическият статут на обекта се преценява с оглед на одобрените строителни книжа, въз основа на които е законно изграден и последващи действия по нанасянето или ненанасянето на този обект в устройствен план или кадастрална карта не водят до промяната на този статут.
Юридическият статут на сградата като временен строеж без траен градоустройствен статут изключва възможността собственикът й да притежава право на строеж или да придобие такова въз основа на давностно владение. Изложеното следва от нормативната уредба, според която след отмяната на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /ДВ бр. 6 от 1998 г./ по отношение на законно изградените в държавни или общински терени временни строежи, е създаден особения режим по § 50а ПЗР З. /нов - ДВ бр. 124 от 1998 г./, като е дадена възможност в установените срокове ползвателите на такива сгради да поискат установяване на постоянен градоустройствен статут, след което да придобият правото на строеж или правото на собственост върху терена. С приемането на Закона за устройство на територията, в § 17 ПР ЗУТ отново е предвидена възможност в шестмесечен срок, т. е. до 2.07.2001 г., временните строежи по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ да придобият траен устройствен статут, след което на собственика им да се учреди право на строеж при условията и по реда на ЗДС и ЗОС, в противен случай същите могат да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план, когато се премахват без да се заплащат. Следователно нормативната уредба е създала изключение от правилото, че когато сградата и земята принадлежат на различни лица, това е възможно само при наличие на право на строеж. Собствеността на временен строеж, който не е придобил траен градоустройствен статут /както е в настоящия случай/, дава възможност за ползването му до настъпване на предпоставките за премахването му, като собственикът на терена запазва правото на строеж, а собственикът на построеното има правото да го държи и да защитава своето право по предвидения в ЗС ред. Нормативно предвиденото условие, до настъпването на което е допустимо съществуването на временен строеж - възникване на инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния устройствен план - изключва само възможността правото на строеж да бъде придобито въз основа на давност чрез осъществявано владение на временния строеж.
Следователно обстоятелството, че сградата е изградена като временен строеж не лишава лицето, което я е построило, респ. негов правоприемник, от правото на собственост върху построеното и от правото да държи постройката върху терена и да я ползва според нейното предназначение, до момента, в който собственикът на терена, в който сградата е построена, не предприеме действия по реализиране на предвижданията на подробния устройствен план.
Възможно и допустимо е такива постройки да бъдат включвани в капитала на търговски дружества, след което да бъдат обект на прехвърлителни сделки, като при прехвърлянето на собствеността на временен обект по чл.120, ал.4 ППЗТСУ/отм./ следва да бъдат спазени изискванията за форма, които зависят изцяло от характера на обекта като движима или недвижима вещ /в този смисъл решение №152/07.04.2010г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№831/2009г./. Лицето, което е изградило временната постройка със свои материали, може да я държи върху терена, да я ползва и да се разпорежда с нея, тъй като притежава правото на собственост, до момента, в който не бъде реализирано инвестиционното намерение за застрояването на терена според предвижданията на плана и то доколкото тези предвиждания са все още идентични с тези, при наличието на които е било разрешено и извършено временното строителство. Ако впоследствие предвижданията на ПУП бъдат променени и предназначението на временната постройка им съответства, предпоставки за премахването ѝ не са налице.
С факта на построяването лицето, което въз основа на надлежно разрешение е извършило строителството, придобива правото на собственост върху построеното като временно строителство и притежава това право на собственост, но под условие – до момента, в който не бъде реализирано инвестиционно намерение за застрояването на терена според предвижданията на плана.
Разпоредбата на §16 ПЗР на ЗУТ намира приложение само по отношение на сгради, построени без строителни книжа, докато в настоящия случай от представените по делото актове за държавна и общинска собственост се установява, че за построяването на процесната сграда през 1971г. е издадена виза за строеж. По категоричен начин е установено също така, че сградата е изградена като временна постройка, което дава право на построилото я лице да я държи и използва до момента, в който собственикът на терена не пристъпи към реализиране на предвижданията на ПУП. В случая обаче по делото не е установено А. Е. Ц., действаща като ЕТ“Жак-13-Анита Цветкова“ да е предприела каквито и да било действия по реализиране на тези предвиждания, според които УПИ VII в кв.... по ПУП на [населено място] е отреден „За младежки дом“. Напротив от показанията на разпитаните по делото свидетели /св.А./ е установено, че имотът се използва за съхраняване на части от коли, инструменти, автомобилни гуми и др./.
И тъй като по делото е установено, че процесната сграда „Автомотоклуб“ е построена с виза по чл.120 ППЗТСУ /отм./ и е включена в капитала на „Воинтех“ ЕООД на основание ПМС №72 от 30.04.1992г., заповед № ОХ-47 от 22.01.1999г., заповед №267 от 13.04.1999г., заповед № ОХ-358 от 14.05.1999г., решение №1 от 04.03.1999г., решение №2 от 16.11.1999г., решение №3 от 23.03.2000г. и удостоверение от 22.05.2000г. /всички изрично посочени в Акт №.../24.11.2000г. за държавна собственост/, като това обстоятелство е посочено и в Акт за общинска собственост №... от м.10.1993г. и т.9 Акт за частна общинска собственост №.../24.09.1998г., неправилно въззивният съд, след като е посочил, че тези документи не са оспорени и доказателствената им сила следва да бъде зачетена, е приел, че процесната сграда не е включена в капитала на „Воинтех“ ЕООД.
С оглед отговора на поставения по делото правен въпрос за неправилен следва да се приеме и изводът на въззивния съд, че сградата не може да бъде самостоятелен предмет на прехвърлителна сделка, както и че същата не е придобита през 2007г. от „Рекламна агенция „Бултоп“ ЕООД.
Както е прието по-горе, сгради, изградени като временен строеж, могат да бъдат включвани в капитала на търговски дружества, след което да бъдат обект на прехвърлителни сделки, като купувачът по такава сделка, сключена в предвидената от закона нотариална форма за действителност, придобива собствеността, ако към момента на сключването ѝ правото на собственост е принадлежало на прехвърлителя.
В случая по делото не е установено към момента на сключване на договора за покупко-продажба между „Воинтех“ЕООД и „Рекламна агенция „Бултоп“ ЕООД /н.а. №......, том ..., рег.№...., дело №........./05.11.2007г./ правото на собственост върху процесната сграда да е принадлежало на лице, различно от прехвърлителя.
Действително на 20.11.2003г. между [община] и „Жак-13-Жоро Цветков“ е сключен договор за покупко-продажба на основание чл.47, ал.4 от Закона за общинската собственост, но предмет на разпореждане по този договор е единствено правото на собственост върху описания в договора обект – частна общинска собственост, актуван с Акт за общинска собственост №....../24.09.1998г. и представляващ УПИ VII – „За младежки дом“, с пл.№...., кв........, с площ от 1700кв.м., ведно с полумасивна сграда на два етажа, която е различна от процесната. Волята на общината е била да продаде онова, което представлява частна общинска собственост според АОС №......./1998г., в т.11 на който изрично е посочено, че сградата за „Автомотоклуб“ е включена в капитала на „Воинтех“ЕООД. Поради това следва да се приеме, че процесната сграда не е предмет на разпореждането, още повече, че имотът е застроен с няколко постройки, а в договора като предмет на разпореждане е посочена само една от тях.
Неоснователно е и възражението на ответника за придобиване правото на собственост по давност.
Според показанията на разпитаните по делото свидетели купувачът „Рекламна агенция „Бултоп“ ЕООД е бил въведен във владение на имота след сключването на сделката през 2007г., като преди това сградата е била ползвана от дружеството като автомотоклуб – пълномощникът на продавача „Воинтех“ ЕООД е предал ключовете на купувача, при което отишли до самата сграда /св.А./. Това обстоятелство според настоящия състав по категоричен начин сочи на упражняване на фактическа власт от праводателя и безпрепятственото ѝ предаване на правоприемника по сделката към 2007г.. Действително от показанията на св.А. се установява, че праводателят на ответника е ползвал имота, но свидетелят също така е заявил, че не знае дали някой друг иска да ползва имота, а оттам и дали и друго лице е осъществявало фактическа власт, т.е. отблъсване на владението на приобретателя по сделката от 2007г. не се установява. Според показанията на св.А. управителят на „Рекламна агенция „Бултоп“ ЕООД не е успял да влезе в двора, когато трябвало да се ремонтира покрива на сградата, но доколкото по делото не е установен моментът на това посещение, категоричен извод за прекъсване на установената през 2007г. фактическа власт не може да бъде направен. И доколкото тези данни сочат на осъществявана фактическа власт от „Рекламна агенция „Бултоп“ ЕООД върху процесния имот, макар и през определени периоди от време, извод за осъществявана непрекъснато и необезпокоявано фактическа власт от праводателя на ответницата не може да бъде направен. Такъв извод не следва и от показанията на разпитания като свидетел Ж. Ц., тъй като от тези показания се установява предаване на движими вещи от сградата към 2003г. на собственика към онзи момент „Воинтех“ ЕООД, който впоследствие през 2007г. е предал ключовете от сградата на „Рекламна агенция „Бултоп“ ЕООД с последиците, посочени по-горе.
По изложените по-горе съображения следва да се приеме, че към настоящия момент „Рекламна агенция „Бултоп“ ЕООД притежава правото на собственост върху процесната сграда, която ответникът по предявения иск държи без правно основание. По реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният по реда на чл.108 ЗС иск бъде уважен.
С оглед изхода на спора в полза на „Рекламна агенция „Бултоп“ ЕООД следва да бъде присъдена сумата от 3030.97, представляваща направените по делото разноски.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивно решение №63/26.02.2019г., постановено от втори въззивен състав на ГО на Софийския окръжен съд по в.гр.д.№549/2018г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. Е. Ц., действаща като ЕТ “ЖАК-13- Анита Цветкова“, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] на основание чл.108 ЗС да предаде на „Рекламна агенция „Бултоп“ ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], владението върху собствения на „Рекламна агенция „Бултоп“ недвижим имот : панелна сграда - Автомотоклуб, със застроена площ от 108 кв.м., на един етаж, състояща се от четири стаи, предверие, тоалетна и гаражна клетка, построена в УПИ ....-За младежки дом, в кв........... по подробния устройствен план на [населено място], Софийска област, при граници на имота: [улица], [улица], УПИ ....-.........., УПИ ...........-........, УПИ ...-..., УПИ ....-........ и УПИ ...-........, всички в кв........... по плана на населеното място.
ОСЪЖДА А. Е. Ц., действаща като ЕТ „ЖАК-13-Анита Цветкова“ на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на „Рекламна агенция „Бултоп“ ЕООД сумата от 3030.97лв. /три хиляди и тридесет лева и 97ст./, представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.


Председател:

Членове: