4 Р Е Ш Е Н И Е № 148 С., 04.10. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:Л. И. ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 1055/ 2009 година Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение № 201 от 22.VІІ.2009 г. по гр.д. № 299/ 2009 г. на Сливенски окръжен съд, с което е отменено Решение № 298 от 13.ІV.2009 г. по гр. № 3667/ 2008 г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. П. Ч. - от [населено място] срещу [фирма] - [населено място] иск за признаване за установено, че е погасено по давност вземането на [фирма] срещу Е. А. Ч. - починал на 31.ХІІ.2002 г., по изпълнителен лист от 8.ХІ.2002 г. по гр.д. № 2144/ 2002 г. на СлРС за 1 754.95 лв. - топлинна енергия за периода 1.ІІ.1999 г. - 31.І.2001 г., със законната лихва от 16.Х.2002 г. и иск за 210.94 лв. - изтекли лихви, вместо което е постановено друго, с което исковете са уважени. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност и необоснованост на решението - съдът неправилно е приел, че тече погасителна давност по време на съдебното изпълнение, с начален момент последното изпълнително действие, която давност не се прекъсва с постановлението за прекратяване на изпълнителното дело. Излага, че след образуване на изпълнителното производство, давността е прекъсната, съгласно чл. 116 ЗЗД, след което не е текла давност до прекратяване на изпълнителното дело през 19.ХІ.2007 г., съгласно чл. 115 ал. 1 б. ”ж” ЗЗД, в който смисъл е ППлВС №3/1980 г. и нова погасителна давност започва да тече след прекратяване на изпълнителния процес на 20.VІІІ.2007 г., който давностен срок е 3 годишен и не е изтекъл до 14.ІІ.2008 г. - датата на образуване на настоящото дело. Иска решението да се отмени и да се постанови друго, с което искът да се отхвърли. Ответницата по касационната жалба Г. П. Ч. - от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното: ВКС е допуснал касационно обжалване на решението, с което е разрешен материалноправен въпрос, важен за изхода на делото: погасено ли е вземането на ответника за топлоенергия по давност - изтекъл ли е давностният срок по чл. 111 б. ”в” ЗЗД от прекъсването на давността на основание чл. 116 б. ”в” ЗЗД, спряло ли е теченето на давността на основание чл. 115 ал. 1 б.”ж” ЗЗД до прекратяване на 20.VІІІ.2007 г. на изп.дело № 519/ 2002 г. - който въпрос е решен в противоречие със задължителната съдебна практика - ППлВС №3/1980 г. За да отмени първоинстанционното решение, с което е уважен искът по чл. 254 ГПК (отм.), и да го отхвърли, въззивният съд е приел, че по издадения по гр.д. № 2144/2002 г. на СлРС срещу Е. А. Ч. изпълнителен лист за 1754.95 лв. - неплатена топлоенергия за периода 1.ІІ.1999 г. - 31.І.2001 г. и за 210.94 лв. - изтекли лихви, е образувано изп.дело № 519/ 2002 г. на СИС при СлРС, по което до 31.І.2003 г. са извършени изпълнителни действия, което дело е прекратено на 20.VІІІ.2007 г. на основание чл. 330 б. ”д” ГПК (отм.). Съдът е посочил, че на 31.ХІІ.2002 г. длъжникът е починал, че по искане на взискателя през 2002 г. е образувано от ЧСИ изп.дело № 177/ 2008 г. срещу същия длъжник, по което дело на ищцата е връчена на 28.ІІІ.2008 г. покана за доброволно изпълнение, като не може да се приеме, че давност не тече за периода от 31.І.2003 г. (последното изпълнително действие по изп.д.№ 519/2002 г.) до 20.VІІІ.2007 г. (когато е прекратено изп.д.), тъй като взискателят през този период не е предприел изпълнителни действия и не може да черпи права от своето бездействие и прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 330 б.”д” ГПК (отм.), настъпва по силата на закона, и постановлението за прогласяване на прекратяването, констатира едно настъпило вече прекратяване. Съдът е обосновал, че съгласно практиката на ВКС, погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането, но неправилно първоинстанционният съд е приел, че давността не е текла от 31.І.2003 г. до 20.VІІІ.2007 г., когато е прекратено изп.д. № 519/2002 г., тъй като в случая П. на ВС №3/1980 г. не се прилага, защото се отнася за изпълнителни листове, издадени на основание влезли в сила съдебни актове, които имат СПН, а не на основание чл. 237 ГПК (отм.). Решението е незаконосъобразно. Съгласно ППлВС №3/ 1980 г. всяко предприето от взискателя действие за принудително изпълнение, прекъсва давността на основание чл. 116 б. ”в” ЗЗД, и докато трае изпълнителният процес относно вземането, който също е съдебен процес, част от гражданския процес, давност не тече на основание чл. 115 ал. 1 б. ”ж” ЗЗД. С предприемане на действия за принудително изпълнение по образуваното изп.дело № 519/ 2002 г. на СИС при СлРС, на основание чл. 116 б.”в” ЗЗД, 3- годишната давност за вземането по чл. 111 б. ”в” ГПК се прекъсва, като всяко предприето от взискателя действие по принудително изпълнение, прекъсва давността, след което тече нова давност и последното изпълнително действие е извършено на 31.І.2003 г., от когато тече 3-годишният давностен срок. Докато трае изпълнителният процес за принудително осъществяване на вземането, давност не тече, съгласно чл. 115 ал. 1 б.”ж” ЗЗД и ППлВС №3/ 1980 г., - до 20.VІІІ.2007 г., когато е прекратено изп.дело на ДСИ. След тази дата давност тече и до 14.ІІ.2008 г., когато е образувано изп.дело на ЧСИ № 177/ 2008 г., давността не е изтекла и е прекъсната с предприетите от ЧСИ изпълнителни действия срещу наследниците на починалия длъжник. По изложените съображения решението, с което е уважен отрицателният установителен иск е незаконосъобразно и следва да се отмени и вместо него - да се постанови друго. Тъй като ищцата основава иска си само на твърдения за недължимост на сумите, за които е издаден изпълнителният лист срещу наследодателя й, поради неупражняване от взискателя в предвидения в закона давностен срок на правото на принудително изпълнение и не поддържа, че сумата е недължима поради непредоставяне на топлоенергия, искът като неоснователен следва да се отхвърли, тъй като е неоснователно позоваването от ищцата на изтекла давност. Разноски по делото на жалбоподателя следва да се присъдят за касационното производство 69.30 лв. (д.т.). За първоинстанционното и за въззивното производство разноски не му се дължат, тъй като няма данни да е направил такива. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА Решение № 201 от 22.VІІ.2009 г. по гр.д. № 299/ 2009 г. на Сливенски окръжен съд, с което е отменено Решение № 298 от 13.ІV.2009 г. по гр. № 3667/ 2008 г. на Сливенски районен съд и е постановено друго, с което са уважени искът по чл. 254 ГПК (отм.) и искът по чл. 86 ал.1 ЗЗД и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. П. Ч. - от [населено място] срещу [фирма] - [населено място], иск по чл. 254 ГПК (отм.) за признаване за установено, че е погасено по давност вземането на [фирма] срещу Е. А. Ч. - починал на 31.ХІІ.2002 г., по изпълнителен лист от 8.ХІ.2002 г. по гр.д. № 2144/ 2002 г. на СлРС за 1 754.95 лв. - топлинна енергия за периода 1.ІІ.1999 г. - 31.І.2001 г., със законната лихва от 16.Х.2002 г. и искът за 210.94 лв. - изтекли лихви. ОСЪЖДА Г. П. Ч. - от [населено място] да заплати на [фирма] - 69.30 лв. - разноски по делото за касационната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: