Ключови фрази
Кражба, представляваща опасен рецидив * Искане за възобновяване на наказателно дело от задочно осъден * задочно осъден * задочно осъждане и Европейска заповед за арест * Европейска заповед за арест * неоснователност на искане за възобновяване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 278

София, 18 юли 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесет и трета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА
ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА
при секретар: Елеонора Михайлова
и в присъствието на прокурора Нина Панчева
изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова
н. дело № 366/2023 година
Производството пред Върховния касационен съд е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 423, ал.1 от НПК по искане на осъдения М. Д. Б. за възобновяване на НОХД № 293/2020 г. по описа на Районен съд – Раднево.
В искането се твърди, че Б. е осъден задочно и узнал за постановената присъда, след като постъпил в затвора. Изтъква се още, че наложеното наказание е явно несправедливо и се настоява за възобновяване на първоинстанционното производство и отмяна на постановената присъда.
В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият Б. поддържа искането за възобновяване на делото и моли същото да бъде уважено, за да има възможност да сключи споразумение. Защитникът на осъдения пледира, че при разглеждането на делото от районния съд са допуснати процесуални нарушения.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на подаденото искане.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното :
С присъда № 260005/12.04.2021 г., постановена по НОХД № 293/2020г. от Районен съд - Раднево, подсъдимият М. Д. Б. е признат за виновен и осъден за извършено от него на 31.03.2020 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т.2 във вр. с чл. 195, ал.1, т.3,т.4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал.1 и чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание четири години лишаване от свобода. Със същата присъда са били осъдени и подсъдимите И. Д. С. и М. Д. С., съучастници на М. Б..
Присъдата е влязла в законна сила на 28.04.2021 г.
І. Подаденото искане за възобновяване е допустимо. Направено е от процесуално легитимирано лице, по отношение на акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, и е спазен срокът по чл. 423, ал.1 от НПК. Съгласно цитираната разпоредба шестмесечният срок за подаване на искане за възобновяване от задочно осъден започва да тече „от узнаване на влязлата в сила присъда или от фактическото предаване от друга държава на Република България“. Приложените по делото материали, изискани от Върховната касационна прокуратура, отдел „Международен“, установяват, че по отношение на осъденото лице Б. е била издадена Европейска заповед за арест (ЕЗА) от прокурор при Районна прокуратура – Стара Загора по повод изпълнението на наложени му с присъди наказания, между които е и тази по НОХД № 293/2020 г., предмет на искането за възобновяване. По повод ЕЗА осъденият е бил задържан във Федерална Република Германия, предаден е на българските власти и на 15.12.2022 г. е настанен в затвора – Стара Загора. По делото не присъстват данни кога осъденият е узнал за постановената присъда, като в сезиращия документ се сочи, че това е станало при привеждането му в затвора. Искането за възобновяване е депозирано на 04.04.2023 г. (видно от пощенското клеймо от затвора) Тоест, в предвидения от закона шестмесечен срок.
І. Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно.
Досъдебното производство е протекло с участието на осъдения Б.. До намирането му, за да бъде редовно призован като обвиняем, той е бил обявен за общодържавно издирване. С постановление от 09.06.2020 г., предявено на искателя лично на 26.11.2020 г., той е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал.1, т.3, т. 4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал.1 и чл. 29 от НК. С това постановление по отношение на Б. е взета мярка за неотклонение „подписка“ и са му разяснени задълженията, свързани с изпълнението на същата. Материалите по разследването са предявени лично на Б. на 01.12.2020 г. По внесения в Районен съд – Раднево обвинителен акт срещу него и обвиняемите И. С. и М. С. е образувано НОХД № 293/2020 г. С разпореждане от 14.12.2020 г. определеният съдия-докладчик насрочил провеждането на разпоредително заседание по делото за 01.02.2021 г. Постановил връчване на съдебните книжа на подсъдимите лица, вкл. и препис от това разпореждане, в което е вписано, че делото може да бъде разгледано и в тяхно отсъствие по реда на чл. 269, ал.3 от НПК. Съобщението по чл. 247в от НПК е получено лично от осъдения Б. на 15.12.2020г. В проведеното съдебно заседание на 01.02.2021 г. осъденият Б. не се явил, редовно призован. Съдът отново го обявил за общодържавно издирване, изменил взетата мярка за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“ и отложил разглеждането на делото за 16.03.2021 г. Преди съдебното заседание е постъпила информация, че издирването не е дало резултат, както и че осъденият Б. е напуснал пределите на Р България на 30.01.2021 г. през ГКПП – Дунав мост. При тези предпоставки и след като предоставил на подсъдимия Б. правна помощ, съдът провел разпоредителното заседание и съдебното следствие в негово отсъствие и с участието на назначен служебен защитник, като на 12.04.2021 г. финализирал първоинстанционното производство с постановяване на присъдата, чиято отмяна се иска. Съдебният акт не е бил обжалван и е влязъл в сила на 28.04.2021 г.
Съдебната практика, придържайки се към гаранциите предоставени от чл. 6 §1 във вр. с § 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията) и чл. 55 от НПК, еднозначно определя института за възобновяване на наказателното дело при задочно осъждане, като компенсаторен механизъм, предназначен да осигури правото на лично участие на осъдения в нов процес, когато това не е било сторено в проведеното наказателно производство. Значението и смисъла на чл. 6 от Конвенцията обаче не ограничава възможността обвиненото лице по собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото и гаранциите на справедлив процес. Този отказ трябва да бъде установен по недвусмислен начин, за да бъде оправдано провеждането на задочно производство. Разглеждането на делото при условията на чл. 269, ал.3 от НПК не поражда безусловно задължение за последващото му възобновяване. В производството по отмяна на влязлата в сила присъда винаги се изследват и преценяват предпоставките, визирани в чл. 423, ал.1 от НПК. Посоченото основание за възобновяване предвижда императивно уважаване на искането на задочно осъдения, само когато причината за неприсъственото разглеждане и решаване на делото не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение.
Изложените по – горе обстоятелства не съдържат предвидените в чл. 423, ал.1 от НПК основания за възобновяване на приключилото наказателно производство. Осъденият Б. е информиран по надлежния процесуален ред за обвинението срещу него в досъдебната фаза. Информиран е и за съдебния процес, в който не е взел участие, решавайки да напусне пределите на Р България, без да уведоми съдебните власти за новото си местопребиваване в чужбина. С това свое поведение той е демонстрирал по недвусмислен начин отказа си от правото на лично участие в съдебния процес, поради което липсват основания за възобновяване на наказателното производство.
ІІ. В саморъчно изготвеното искане от осъдения се съдържат и твърдения за явна несправедливост на наложеното наказание, аргументирани с ниската стойност на вещите, предмет на деянието и техният вид. В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, защитникът на осъдения поддържа и доводи за допуснати от районния съд процесуални нарушения. Така поддържаните претенции насочват към искане за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК, което съобразно разпоредбата на чл. 424, ал.1 от НПК се разглежда от съответния апелативен съд.
С оглед на изложеното в този пункт, настоящият състав намира, че след приключване на производството пред касационната инстанция делото следва да се изпрати на Апелативен съд – Пловдив, компетентен да се произнесе както по допустимостта на искането, така и по основателността на оплакванията, свързани с основанията по чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Д. Б. за възобновяване на НОХД № 293/2020 г. по описа на Районен съд – Раднево на основание чл. 423, ал. 1 от НПК.
Изпраща делото на Апелативен съд – Пловдив за произнасяне по искането за възобновяване на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.