Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60080
София,08.06. 2021 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 22.04.2021 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 1522 /2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК вр. чл.248 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. К. И. и Д. К. П. срещу определение от 23.02.2021 г. (датата на обявяване е 24.02.2021 г.) по ч. гр.д. № 33 /2021 г. на Монтанския окръжен съд, с което е отменено определение от 14.01.2021 г. по гр.д. № 747 /2020 г. на Монтанския районен съд за изменение на решение от 17.11.2020 г. по гр.д. № 747 /2020 г. на Монтанския районен съд в частта, с която са присъдени разноски на ищците К. К. И. и Д. К. П. за адвокатско възнаграждение над 600 лева до пълния размер от 1 100 лева или общо разноски над 767.41 лева и искането за присъждане на разликата над 767.41 лева до 1 267.41 лева е отхвърлено.
Ответникът по частната жалба община Монтана в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на частната жалба.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че [община] своевременно е направила възражение по чл.78,ал.5 ГПК.
Производството се е развило по предявен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот с правно основание чл.124,ал.1 ГПК. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен съобразно чл.7,ал.5 от Наредба № 1 /2004 г. уреждащ определянето на възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл.75, чл.76 и чл.108 ЗС, тъй като ищците не са защитавани по някой от изчерпателно изброените искове. Не се касае нито за владелческа защита, нито за ревандикационен иск по чл.108 ЗС и адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съобразно чл.7,ал.2 от Наредба № 1 /2004 г., като дължимото възнаграждение при посочената от ищците в исковата молба цена на иска 374.48 лева е в размер на 300 лева. Договореното адвокатско възнаграждение от 1000 лева е повече от три пъти по-голямо от минималния размер, а делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност и е приключило в сравнително кратък срок, като второ съдебно заседание е било формално само по отлагането му. Поради това присъденото адвокатско възнаграждение се явява прекомерно по смисъла на чл.78,ал.5 ГПК и следва да бъде намалено на 500 лева. Съгласно чл.7,ал.9 от Наредба № 1 /2004 г. при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо се заплаща допълнително по 100 лева, в случая са проведени три. Така съдът е определил дължимото възнаграждение в размер на 600 лева.
По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:
Жалбоподателят извежда следните правни въпроси:
· Длъжен ли е въззивният съд при формиране на изводите си по предмета на спора да обсъди всички изложени от страните доводи, да посочи защо приема едни доводи, а други не приема, а необсъждането им представлява ли съществено процесуално нарушение?
Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, въззивният съд е обсъдил доводите на страните, които се отнасят до релевантните процесуалноправни въпроси и е изложил мотиви по тях.
· По реда на коя разпоредба на Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се определя минималното адвокатско възнаграждение за защита по иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК?
Въпросът е свързан с довод, че въззивният съд неправилно е приел, че се определя по реда на чл.7,ал.2, а не по реда на чл.7,ал.5 от Наредбата.
Въпросът е обуславящ, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените от частните жалбоподатели определение № 521 от 01.11.2016 г. по гр.д. № 2679 /2016 г., на ВКС, I г.о. и определение № 78 от 03.07.2020 г. по гр.д. № 4392 /2019 г., на ВКС, II г.о., в първото от които по спор по установителен иск за право на собственост върху недвижим имот, както са посочили и частните жалбоподатели, е определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.7,ал.2,т.5 (т.5 според цената на иска) от Наредбата, а по второто освен иск по чл.124,ал.1 ГПК, е разгледан и иск по чл.108 ЗС.
Въпросът е разрешен в противоречие с определение № 178 от 10.04.2018 г. по гр.д. № 3255 /2017 г., на ВКС, II г.о., в което по спор по установителен иск за право на собственост върху недвижим имот е определяно адвокатско възнаграждение по реда на чл.7,ал.5 от Наредбата и е прието, че минималният им размер е 600 лева.
Настоящият състав намира, че с това противоречие е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
По същество:
При наличието на обсъдената практика на ВКС настоящият състав приема, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита по установителния иск за собственост на поземлен имот, следва да бъде определено в размер на 600 лева.
Настоящият състав приема, че изводите на въззивния съд относно основателността на възражението за прекомерност по чл.78,ал.5 ГПК са законосъобразни в частта им до минималния определен размер от 600 лева и незаконосъобразни за намаление под 600 лева до 500 лева. Срещу извода на въззивния съд за дължимост на сумата 100 лева на основание чл.7,ал.9 от Наредба № 1 /2004 г. за защита по делото с повече от две съдебни заседания (за проведено три съдебни заседания) не са наведени доводи за незаконосъобразност, поради което законосъобразността му не следва да се обсъжда.
Така следва крайният извод, че обжалваното определение е законосъобразно в частта му, с която въззивният съд е намалил присъденото адвокатско възнаграждение до общ размер от 700 лева. За разликата над този размер частната касационна жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от това производство искането на частните жалбоподатели за присъждане на разноски е частично основателно за сумата 15 лева, платени за държавна такса и за адвокатско възнаграждение в размер на 75 лева, част от претендираните 300 лева, съразмерно с уважената част от частната жалба (за сумата 100 лева от претендираните 400 (разликата над 600 лева до 1 000 лева). Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че сумата 300 лева е уговорена и заплатена. Ответникът не претендира разноски, но с отговора на частната жалба е направил евентуално (при уважаване на частната жалба) възражение за прекомерност на разноските и искане за тяхното намаляване на основание чл.78,ал.5 ГПК. С оглед определения размер, настоящият състав намира искането за неоснователно.
Поради изложеното дотук съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до касационно обжалване определение от 24.02.2021 г. по ч. гр.д. № 33 /2021 г. на Монтанския окръжен съд.
Отменя определение от 24.02.2021 г. по ч. гр.д. № 33 /2021 г. на Монтанския окръжен съд, в частта, с която с него е отменено определение от 14.01.2021 г. по гр.д. № 747 /2020 г. на Монтанския районен съд за изменение на решение от 17.11.2020 г. по гр.д. № 747 /2020 г. на Монтанския районен съд в частта, с която са присъдени разноски на ищците К. К. И. и Д. К. П. за адвокатско възнаграждение над 600 лева до 700 лева и искането за присъждане на тази част от разноските е отхвърлено.
Вместо това постановява:
Оставя в сила определение от 14.01.2021 г. по гр.д. № 747 /2020 г. на Монтанския районен съд за изменение на решение от 17.11.2020 г. по гр.д. № 747 /2020 г. на Монтанския районен съд в частта, с която са присъдени разноски на ищците К. К. И. и Д. К. П. за адвокатско възнаграждение над 600 лева до 700 лева или общо 867.41 лева разноски.
Оставя в сила определение от 24.02.2021 г.) по ч. гр.д. № 33 /2021 г. на Монтанския окръжен съд в останалата обжалвана част.
Осъжда община Монтана да заплати на К. К. И. и Д. К. П. сумата 90 (деветдесет) лева разноски за частното касационно производство, от които сумата 15 (петнадесет) лева за държавна такса и сумата 75 (седемдесет и пет) лева за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от частната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.