О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 294 гр. София, 14.07.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 1685 по описа за 2020 г. приема следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Г. Д. срещу определение № 1031 от 27.04.2020 г., постановено по въззивно частно гражданско дело № 5954 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 15-ти състав, с което е потвърдено определение от 1.11.2019 г. по гр.д. № 11440 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, ГО, I-16 състав за отказ от освобождаване от държавна такса. А. Д. желае въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено заедно с първоинстанционното определение и да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде освободена от внасяне на държавна такса. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, намира следното: За да приемат, че ищцата има средства да заплати държавна такса, съдилищата са констатирали, че тя е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв., което е над предвидения минимум и е по-високо от дължимата държавна такса от 1 653 лв. Този довод противоречи на цитираната от касатора практика на ВКС, съдържаща се в определения № 612 от 12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. и № 318 от 12.07.2012 г. по гр. д. № 293 от 2012 г. на II ГО на ВКС. Според тази практика плащането на адвокатско възнаграждение само по себе си не е основание за отказ от освобождаване от държавна такса, а следва да се прецени наред с другите конкретни обстоятелства. Ето защо по първия въпрос на касатора трябва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд. Към разрешението на този въпрос, дадено в практиката на ВКС, следва да се добави още, че преценката за наличието на средства за заплащане на държавна такса трябва да бъде извършена към момента, в който съдът се произнася по искането. В настоящия случай ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение на 8.08.2018 г., но според последната актуална декларация за имущественото и състояние тя е без работа, считано от 13.10.2019 г., страда от заболяване, което налага допълнителни периодични месечни плащания в размер на 300 лв. и издръжката и се осигурява от родител. Следователно платеното преди повече от година адвокатско възнаграждение не може да послужи като основание за отказ от освобождаване от държавна такса, тъй като впоследствие имущественото състояние на ищцата се е влошило. Другият довод на въззивния съд за отказ от освобождаване от държавна такса също не може да бъде споделен. Ищцата е декларирала, че не упражнява дейност като едноличен търговец и съответно не получава средства от такава дейност. Наличието на регистрация като едноличен търговец не води до обратния извод, тъй като не означава, че търговска дейност действително се извършва. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение на Софийския апелативен съд и потвърденото с него определение на Софийския градски съд трябва да бъдат отменени и ищцата следва да бъде освободена от задължението да внесе държавна такса по делото. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1031 от 27.04.2020 г., постановено по въззивно частно гражданско дело №5954 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 15-ти състав. ОТМЕНЯ определение № 1031 от 27.04.2020 г., постановено по въззивно частно гражданско дело №5954 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 15-ти състав, както и потвърденото с него определение от 1.11.2019 г. по гр.д. № 11440 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, ГО, I-16 състав. ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 от ГПК А. Г. Д. от задължението да внесе държавна такса по гр.д. № 11440 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, ГО, I-16 състав. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: