Р Е Ш Е Н И Е № 472/11 гр.С. 12.01.2012г. в името на народа Върховният касационен съд на Р. България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1712/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. П. С. чрез адв. А. М. от АК - П. срещу въззивно решение № 290/03.06.2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 296/2010 г. от съд. С определение от 28.07.2011 г. съставът на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване поради противоречива съдебна практика по въпроса допустимо ли е съдът да обоснове фактически и правен извод, позовавайки се на мотивите по влязло в сила друго решение. Въззивният съд в обжалваното решение е осъдил В. П. С. /Х./ да заплати на Г. И. Ч. сумата от 1803,93 лв., дадена във връзка с договор от 18.08.2004 г., като е приел, че нищожността на този договор е установена между страните по обвързващ ги начин с решението по гр.д. № 1848/2005 г. на Пазарджишкия районен съд. По него В. С. /Х./ е предявила срещу Г. Ч. иск за заплащане на суми, дължими по договора от 18.08.2004 г. Съдът намерил, че договорът, чието изпълнение се търси е нищожен, поради което отхвърлил иска на Ч.. По двете дела страните са едни и същи, но в разменено процесуално качество. Те са главни, насрещни. В обжалвания съдебен акт състав на Пазарджишкия окръжен съд е приел, че В. С. и Г. Ч. са обвързани от приетото в мотивите на решението по приключилото по-рано исково производство досежно преюдициалното правоотношение. Това разрешение противоречи на възприетото в приложената от касатора съдебна практика, която настоящия състав намира за правилна по следните съображения: Силата на присъдено нещо се формира по предмета на решението, което трябва да съвпада с предмета на иска и установява съществуването или несъществуването на твърдяното или отричано от ищеца спорно материално право с белезите, които го индивидуализират /правопораждащи юридически факти, съдържание, субекти и правно естество/. Съобразно изрично разпореденото от законодателя, със сила на присъдено нещо се ползват още и разрешените искания и възражения за право на задържане и прихващане. Обвързани от силата на присъдено нещо по между си са насрещните страни по спора, третите лица-помагачи с противната главна страна, главно встъпилото лице с ищеца по първоначалния иск и с насрещните страни по неговия иск /ищец и ответник по първоначалния/, както и универсалните и частни правоприемници на упоменатите страни. Всички правни субекти /не само страните по делото/ са обвързани от решенията по искове за гражданско състояние. Мотивите на съдебния акт не се ползват със сила на присъдено нещо. Такава се формира само за спорното право, тоест до това с което съдът е сезиран и върху което трябва да се произнесе с решението си. Задължителната сила на мотивите /фактическите констатации на съда, правните му изводи, становището му по преюдициалните въпроси/ важи в полза и срещу подпомагащата и подпомаганата страна, между ответника по първоначалния иск и главно встъпилия в процеса, между другарите спрямо общите за тях факти. Произнасянето по преюдициално правоотношение, когато няма предявен нарочен инцидентен установителен иск, е част от спора, но не е част от предмета на иска. Следователно, по този въпрос не се формира сила на присъдено нещо, нито мотивите на съда имат доказателствено значение в отношенията между насрещните страни по иска. По друг спор, ако се позовават на съществуването или не на същото преюдициално правоотношение, страните следва да изложат фактическите си твърдения и правни доводи по новия спор, както и да проведат доказване с оглед доказателствените си задачи. Решението на въззивния съд по поставения правен проблем противоречи на даденото тълкуване от състава на Върховния касационен съд. Пазарджишкият окръжен съд сам е следвало да прецени наличието на основание за даване на исковата сума от Г. Ч. на В. С. във връзка с договора от 18.08.2004 г. Не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което съставът на Върховния касационен съд сам следва да разреши материалноправния спор, като прецени валидността на сделката от 18.04.2004 г., както и основанието на Ч. да иска връщане на дадената по тази сделка сума. С договора от 18.08.2004 г. В. С. /регистрирана и осъществявала дейност като едноличен търговец/ продала на Г. С. търговското си предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Сделката е оформена в писмена форма, с нотариална заверка на подписите. Прехвърлянето не е вписано в търговския регистър по партидите на продавача и на купувача, но това не влияе върху валидността на самата продажба и от там върху транслативния й ефект. Общ принцип в цялото законодателство е, че вписването има оповестително действие, освен ако закон изрично предвижда друго. Само тогава вписването става елемент от правопораждащ фактически състав и в този случай е условие за настъпване на желаните правни последици. Изискването по чл. 16, ал. 1 ТЗ в редакцията му към момента на сключване на договора за вписване на прехвърлянето в търговския регистър няма отношение към валидността на самата сделка. Г. Ч. е платила общо сума в размер на 1803,93 лв. по валиден договор и не може да иска връщането й като дадена без основание. Тя, видно от материалите по приложеното гр.д. № 1848/2005 г. на Пазарджишкия районен съд е отправила предизвестие за едностранно разваляне на договора поради неизпълнението му от противната страна, връчено на В. С. на 02.03.2005 г. Действието на развалянето е за в бъдеще, а дадената до тогава сума от Ч. е в рамките на дължимите месечни вноски по договора, считано от 18.08.2004 г. Отделно, претенцията й не се основава на връщане на дадено на отпаднало основание /като фактически твърдения и доводи относно защитаваното субективно материално право/, нито са събирани доказателства за виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на В. С.. В заключение, иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, както и акцесорната претенция за мораторна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 290/03.06.2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по гр.д. № 296/2010 г. от съд и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ иска на Г. И. Ч. от [населено място], [улица], съдебен адресат адв. Е. Б. от П., [улица], ет. 2, офис 11, предявен против В. П. С. /Х./от [населено място], [улица], вх. „Б”, ет. 3, ап. 20 със съдебен адресат адв. А. М. от П., [улица], ет. 2, ст. 1 за заплащане на сумата от 1803,93 лв. като дадени без основание по нищожен договор от 18.08.2004 г., както и за заплащане на мораторна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: