Ключови фрази
Kвалифицирани състави на производство, пренасяне , изготвяне , търговия и др. на наркотични вещества * малозначителност на деянието


Р Е Ш Е Н И Е
№ 306

гр.София, 16.07.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева
2. Бисер Троянов

при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Симов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 816 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимата Л. Г. И. против решение № 42 от 13.02.2015 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1151/2014 г.
Жалбата се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на подсъдимата; че наложеното наказание е явно несправедливо предвид пълното съдействие при провеждане на процесуално-следствените действия; че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимата.
В съдебно заседание защитникът (адв. З.) поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 290 от 20.11.2014 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 2956/2014 г. подсъдимата Л. Г. И. е призната за виновна в това, на 8.12.2013 г. в [населено място], в Затвора - София, да е направила опит да разпространи високорискови наркотични вещества – хероин с нето тегло от 0,17 гр., с активен компонент диацетилморфин 24%, на стойност 11,05 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК. Съдът е отнел предмета на престъплението и в тежест на подсъдимата е възложил разноските по делото.
С решение № 42 от 13.02.2015 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1151/2014 г. присъдата е изменена, като наказанието е намалено на три месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Твърдението на защитника за нарушено право на защита е формулирано по-възможно най-общия начин. При проверка настоящият съдебен състав не установи допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на тези, за които всеки съд следи служебно, следователно и Върховният касационен съд, и разполага с правомощието да отмени незаконосъобразния съдебен акт независимо от основанието, на което е сезиран.
Макар и декларативно поднесен, в жалбата се съдържа и довод за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Той е бил ефективно разгледан от въззивния съд, който законосъобразно е отчел, че минималното количество на предмета на престъплението не е единственият критерий за преценка нивото на обществена опасност на конкретното деяние на подсъдимата. От значение са и останалите обстоятелства, при които то е било осъществено. Затова, доводът на защитника следва да бъде отхвърлен по логичните и изчерпателни съображения, с които се е мотивирал Софийският апелативен съд.
Определеното наказание на подсъдимата при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК в размер от три месеца лишаване от свобода е възможно най-ниското наказание, което по закон може да се наложи за извършеното престъпление. Неговото изпълнение е отложено по чл. 66, ал. 1 НК също за минималната продължителност от три години. Такова наказание не може да бъде явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК.
Жалбата на защитника е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 42 от 13.02.2015 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1151/2014 г.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: