Р Е Ш Е Н И Е № 434 гр.София, 09 ноември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 2067/2011 год., за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбите на подсъдимите против решение № 364/12.01.2011 год. по въззивно нохд № 624/2010 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, ІV-ти състав. Подсъдимият В. Х. Б. поддържа доводи за нарушение на закона като последица от допуснати съществени процесуални нарушения. С касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК обосновава алтернативно искане за отмяна и оправдаване по обвиненията по чл.346 и чл.142 НК и искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъдат отстранени нарушенията в обвинителния акт и уважени доказателствени искания. Защитникът на подсъдимия Ц. Е. С. поддържа в жалбата си и в съдебното заседание, че въззивното решение е постановено в нарушение на закона поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Обосновава явна несправедливост на наказанието с осъждането по предположение, тъй като липсват доказателства, и искане за отмяна и оправдаване. Подсъдимият С. Й. Д. в жалбата си и чрез защитника в съдебното заседание поддържа, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, конкретизирани като основаване на изводите за вина въз основа на негодни доказателствени средства-протоколите за оглед на местопроизшествието, неправилна оценка на доказателствата за мястото на извършване на инкриминираното деяние, лишаване от правото на доказателствени искания за установяване на съществени обстоятелства с последица - нарушаване на закона и явна несправедливост на наложеното по размер наказание. С касационните основания по чл.348, ал.1 НПК се обосновава алтернативно отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, оправдаване на подсъдимия или изменение и намаляване размера на наказанието. Защитникът на подсъдимия П. П. Ш. поддържа доводи за постановяване на решението при съществено нарушение на процесуалните правила, конкретизирано с неправилно приемане за годно доказателствено средство – протокол за разпознаване,за проведено в нарушение на НПК процесуално действие. С касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК обосновава искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Частният обвинител В. А. П. не е направил възражение срещу подадените жалби. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира в становището си неоснователност на поддържаните в жалбите доводи за допуснати нарушения и искане решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Софийският апелативен съд, наказателно отделение, ІV-ти състав с обжалваното решение по въззивно нохд № 624/2010 год. е потвърдил присъда № 124/30.03.2010 год. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 28-ми състав, с която признал за виновни подсъдимите Ш., С. и Д., действайки в съучастие като извършители, а Б. като подбудител, че на 21.02.1999 год. в гр. София са отвлекли св.В.П. и противозаконно са го лишили от свобода до 25.02.1999 год. като деянието е извършено от повече от две лица. На основание чл.142, ал.2, т.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2/за Б. ал.3/ вр.ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК ги осъдил: Б. – на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, а Ш., С. и Д. на по 2 години лишаване от свобода. Оправдал ги по обвинението по чл.142, ал.2, т.1 НК. Признал подсъдимия Б. за виновен в това, че на 12.02.1999 год. в гр. София отнел чуждо МПС на стойност 19 394 756/недом./лева от владението на св. Я.И. без негово съгласие с намерение противозаконно да го ползва. На основание чл.346, ал.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 11 месеца лишаване от свобода. Приложил чл.23, ал.1 НК и наложил на подсъдимия Б. едно общо наказание – най-тежкото от определените – 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила. Признал подсъдимите Ш., С. и Д. за невиновни и ги оправдал по обвиненията по чл.346, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 и по двете обвинения по чл.198, ал.1, пр.2 вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 НК, подсъдимия Б.-по обвинението по чл.194, ал.1 НК. На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изпълнението на наказанията лишаване от свобода, наложени на подсъдимите Ш., С. и Д., за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила по отношение на всеки един. Осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски в съответния им размер. Жалбата на подсъдимия Б. е неоснователна. Не е допуснато нарушение на закона с осъждането му по чл.346 НК. От събраните по делото доказателства, които въззивният съд е оценил правилно след подробен и задълбочен анализ, е направен законосъобразен извод, че подсъдимият е отнел автомобила без съгласието на собственика или владелеца, че за това му поведение е подаден сигнал до полицията и че е намерен случайно на паркинг в противоположен край на града след повече от месец. Без значение е обстоятелството, че авторът и неговият адрес по местоживеене са били известни или че е посочил името си на съответния служител при заплащане на таксата за услугата. Наличието на обективните и субективните признаци на престъплението, изведени от конкретното му обективирано поведение, е основанието да бъде признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.346, ал.1 НК. Не се подкрепя от фактическа страна и твърдението в жалбата, че липсата на доказателства за познанство на Б. с останалите подсъдими е основанието да се приеме, че не е извършител на престъпление по чл.142 НК. Приетите за установени фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, са мотивирали въззивния съд да приеме като законосъобразен извода, че подсъдимият е действал като подбудител по смисъла на чл.20, ал.3 НК за извършване на престъплението, че не е произволен, а е резултат от подробен и задълбочен анализ на оценения като годен доказателствен материал. Правилно показанията на св.П. са приети като достоверни и последователни, че не са изолирани, а се подкрепят от показанията на св.Т., от писмените доказателствени средства. Въззивният съд е изложил подробни съображения, които настоящият състав изцяло споделя, в подкрепа на решението си да приеме, че както авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, така и конкретно извършеното от всеки един от подсъдимите. Без правно значение е обстоятелството, на което се позовава Б., че не е познавал предварително подсъдимите Д.С.. Те са изпълнявали поставена от него на подс.Ш. задача, да отвлекат св.П., да го настанят в жилище, обитавано от подсъдимия Д., което лично е посетил, за да се срещне със св.П. и да му постави условията, при които може да бъде освободен, действали са според указанията му да се грижат за здравето му, да не упражняват насилие или психическо въздействие, да го лишат от възможността да напуска сградата, в която е настанен принудително. По повод възражението,че съществува съмнение за местонахождението на помещението, в което е пребивавал св.П. в периода на отвличането му, поддържано в същия смисъл и пред въззивния съд, има подробни съображения за неоснователността му. Това решение е обосновано след задълбочен анализ на показанията на свидетеля, на обективните данни, установени при извършения според изискванията на НПК оглед и данните, че към този момент къщата с пристройката към нея са обитавани от подсъдимия Д. Изключването на иззетите от помещението веществени доказателства и резултата от изследването им, въззивният съд е мотивирал с допуснато нарушение на процесуалните правила, поради което е приел, че не представляват годно доказателствено средство. С подробните си съображения е обосновал верния извод, че са налице и други доказателства, които подкрепят решението да се приеме посоченото жилище за мястото, където св.П. е бил държан след отвличането му. Не се подкрепя от фактическа страна твърдението, че въззивният съд е нарушил процесуалното му право на доказателствени искания като е възприел решението на първоинстанционния съд да не допусне разпит на свидетели за конкретно обстоятелство и за неконкретизирани „важни факти по делото”. Инстанциите по същество са длъжни да уважават не всички доказателствени искания на страните, а само тези, въз основа на които могат да се установят обстоятелства от относимите към предмета на доказване.. Първоинстанционният съд е мотивирал подробно отказа си да допусне свидетел – посочено за очевидец лице, по съображения, че не може да установи относими обстоятелства, които е подкрепил с данните, потвърдени вкл. и от подсъдимия Б. в дадените обяснения, че „охраната вече я нямаше”. Неоснователна е жалбата на подсъдимия Ц. С.. Възражението за допуснато нарушение на закона, основано на непрецизност в мотивите на въззивния съд в цитирания абзац втори, стр.11, не се подкрепя от фактическа и правна страна. Видно от съдържанието на присъдата подсъдимият С. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.346 НК. Присъдата в тази й част не е оспорена по предвидения процесуален ред и въззивният съд не само не е могъл, но и не се е произнесъл по начин, че да утежни положението на подсъдимия. Неоснователно е възражението, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради осъждането на подсъдимия по обвинение, за което не са събрани доказателства и не са проведени процесуално-следствени действия-„очна ставка, разпознаване, графологични и други изследвания”, въз основа на които да се направи несъмнен извод за извършено от него деяние. В мотивите на въззивното решение се съдържа ясен и категоричен извод, че фактическите констатации за участие и на този подсъдим в извършване на престъплението по чл.142 НК са направени въз основа на подробните и достоверни показания на свидетеля П.. Това, че не е проведено разпознаване или очна ставка не указва на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, нито е основание да се считат за опровергани показанията на свидетеля. Извършването на посочените процесуални действия не е предвидено от законодателя като задължителен способ за установяване на относими обстоятелства, а като възможност и то в случаите на необходимост за категоричното им изясняване или отстраняване на констатирани противоречия в доказателствения материал. Наличието на категоричност в показанията на св.П. относно личността и поведението на всеки един от участниците в отвличането му и по време на задържането е основанието да не се извършват повече от необходимите процесуални действия. В посочения смисъл въззивният съд е изложил подробни съображения, съответстващи на изискванията за съдържание на решението по смисъла на чл.339, ал.2 НПК и не се налага да бъдат повтаряни. С осъждането на подсъдимия не е нарушена забраната по чл.303 НПК след като е установено, че е един от авторите на престъплението, за което е привлечен да отговаря. В жалбата на подсъдимия Д. се съдържат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с които се мотивира както искането за отмяна и оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане, така и това за намаляване размера на наложеното наказание. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Не е допуснато нарушение на чл.305, ал.3 НПК. Съдържанието на обжалваното решение в частта относно този подсъдим също отговаря на изискването по чл.339, ал.2 НПК. Даден е отговор на всички поддържани във въззивната жалба доводи и са посочени основанията, поради които съдът не ги е приел за основателни. Не е вярно твърдението, че мотивите не са ясни, пълни и логични. Така конкретизиран довод за процесуално нарушение е резултат от непознаване на съдържанието на конкретния обжалван съдебен акт. Независимо, че за въззивния съд е предвидено изрично задължение според чл.339, ал.3 НПК да изложи мотиви като се съобрази с изискванията на чл.305, ал.3 НПК само когато постановява нова присъда, съдебният състав е приел, че следва да изложи и приетата от него за установена фактическа обстановка, съображения за съгласие с фактическите изводи на първоинстанционния съдебен акт, но и подробни съображения за това кои от обстоятелствата и с какви доказателствени средства са установени, защо приема, че има допуснати нарушения на процесуалните правила, кои са и защо следва да бъдат определени като съществени или несъществени, отразяват ли се по съществен начин на изводите при решаване на въпросите по чл.301 НПК, има ли противоречия и правилно ли са отстранени по предвидения ред и начин. Изложените фактически и правни съображения по своя обем и съдържание не дават основание да се възприеме като основателен поддържания довод за липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 НПК. Възражението, че има два протокола за оглед, правилно е прието като неоснователно. Видно от съдържанието на протокола, който инстанцията по същество е приела като годно доказателствено средство-а това е първият екземпляр(а не копието, което поначало е могло да бъде предназначено за някоя от страните, поради което и неправилно е включено в съдържанието на материалите от досъдебното производство), отговаря на изискванията по действащите разпоредби към датата на изготвянето му. Въззивният съд е изложил подробни съображения, с които е мотивирал решението си в посочения смисъл, които настоящият състав споделя и не намира основание да излага нови допълнителни съображения. Верни и основани на доказателствения материал са изводите на въззивния съд, че мястото, където е бил държан пострадалия, е правилно установено, че без значение за авторството и отговорността на подсъдимите е обстоятелството, че са извършени процесуални действия преди пострадалия П. да е уведомил МВР, тъй като са предприети по повод сигнала на съпругата му, предхождащ неговия поради установената обективна невъзможност, както и че има несъответствие в номерацията на сградата по обвинителния акт и мотивите на съда. Отговори на всички тези възражения се съдържат в мотивите на въззивното решение и те са обосновани с доказателствения материал след подробния анализ, на който е извършена оценка с оглед действителния му смисъл. Няма основание за извод, че наказанието на подсъдимия Д. е определено в нарушение на правилата за индивидуализация, защото не са оценени относими обстоятелства или поради нарушаване на процесуалното право за събиране на доказателства са направени неверни изводи за тяхното значение и тежест. Твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание в определения му размер е мотивирано с отказа да бъде назначена нова съдебнопсихиатрична експертиза. От данните по делото е установено, че за установяване на здравословното състояние на подсъдимия е била назначена експертиза с участието на специалисти, които да дадат заключение за неговото психическо здраве. Не само въз основа на личния преглед, но и въз основа на цялостната документация от болнично заведение, която е била обект на проверка, вещите лица са дали заключение, което инстанциите по същество са приели като съответстващо на изискванията да е изготвено от компетентни специалисти, да е достатъчно пълно и ясно, да е обосновано и да не възниква съмнение за неговата правилност. Изложени са съображения за решението да бъде възприето, както и да бъде оценено като съдържащо обстоятелство, имащо значение за индивидуализация на наказанието на подсъдимия – конкретното заболяване. Отказът да бъде назначена исканата от защитника нова експертиза правилно е мотивиран с липсата на основания от предвидените в чл.153 НПК. Няма основание да се приеме, че при решаване на въпроса за индивидуализация на наказанието изводите на вещите лица за действителното здравословно състояние са оценени във вреда на подсъдимия. Наказанието в определения размер при предпоставките на чл.55 НК и с приложението на чл.66, ал.1 НК отговаря на изискванията за съответствие с извършеното и с целите по чл.36 НК, поради което е справедливо. Жалбата на подсъдимия Ш., с поддържаните доводи от защитника му в съдебното заседание, е неоснователна. Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 НПК като по изложените в мотивите съображения въззивният съд е направил различен извод от този на първоинстанционния съд – че не е допуснато нарушение на чл.144 НПК/отм./, поради което протоколът за разпознаване от 20.10.1999 год. е годно доказателствено средство. От съдържанието на посочената норма следва, че не е било задължително да бъде проведен разпит на свидетеля непосредствено преди да се извърши разпознаването, каквото изискване законодателят изрично е предвидил в чл.169, ал.1 НПК(в сила от 29.04.2006 год.). При проведения разпит той е посочил достатъчно идентифициращи личността на разпознавания белези, не е манипулиран предварително с показване на лицето преди провеждане на процесуалното действие или негова фотография и по убедителен начин е потвърдил, че това е един от участниците в отвличането му. Възражението на защитника за нарушение на изискването лицето да бъде представено за разпознаване с други, сходни по външност лица поради това, че е обут по различен от тях начин, основателно е отхвърлено. Касае се за особеност към момента, която би могла да има значение само ако свидетелят е уведомен за нея, каквото възражение не се прави. Специфичните особености, различаващи разпознаваното лице от останалите участници в процесуалното действие, са съответстващи на описанието при проведения разпит, а след като е било възможно да се покаже самото лице е недопустимо за специфична особеност-цвят на косата, да се прави цветна снимка и да се представя за разпознаване. В този смисъл искането на защитника също правилно е оценено като неоснователно. Предвид изложеното и като намира, че не са допуснати нарушения от поддържаните в жалбите на подсъдимите, решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 364/12.01.2011 год. по въззивно нохд № 624/2010 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, ІV-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/