Ключови фрази
Привилегирован състав на транспортно престъпление * неизпълнени указания на ВКС * противоречие на експертни заключения * нарушено право на защита * липса на мотиви * необоснованост * отмяна на присъда


Р Е Ш Е Н И Е
№ 318
Гр.София, 03 юли 2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

При участието на секретаря ЦЕКОВА
В присъствието на прокурора ГЕБОВ
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 985/12 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 22/28.03.12 г., постановена от Военно-апелативния съд /ВоАС/ по В.Н.О.Х.Д.21/12 г., е отменена оправдателна присъда № 68/26.07.11 г., постановена по Н.О.Х.Д.68/10 г.от Военен съд-Плевен /ПлВоС/ и подсъдимият подполковник доктор Ц. И. Ц. е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл.343 А,ал.1,б.Б вр.чл.343,ал.1,б.В вр. чл.342, ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл.343 Г НК деецът е лишен от право да управлява МПС за срок от една година.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба от подсъдимия чрез неговия защитник, в която са релевирани всички касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Иска се присъдата на ВоАС да бъде отменена, като бъде потвърдена тази на ПлВоС; или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд; или да бъде намален до минимум размерът на наказанията лишаване от свобода и лишаване от право на управление на МПС. Оплакванията са конкретизирани в допълнение към жалбата.
Постъпило е писмено становище от повереника на частните обвинители С. и Р. Н., в което се настоява присъдата на апелативната инстанция да бъде оставена в сила.
В съдебно заседание пред ВКС защитата поддържа жалбата и допълнението към нея с отразените в тях доводи.
Заявеното си становище поддържат и частният обвинител Н. и неговият повереник /последният представлява двамата частни обвинители/.
Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна, тъй като дори и да се приеме, че има допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, евентуално връщане на делото не би довело до различен резултат. Затова настоява присъдата да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изтъкнатите доводи, становището на частното обвинение срещу нея, като съобрази мнението на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното:

Настоящото производство е второ поред пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела. С решение № 53/01.03.12 г.,постановено от ВКС, 1 н.о.по К.Н.Д.3129/11 г., е отменена въззивна присъда № 65/23.11.11 г., постановена от ВоАС по В.Н.О.Х.Д.54/11 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на второстепенния съд. Видно от съдържанието на посоченото отменително решение, съставът на ВКС е дал конкретни процесуални указания, тъй като е преценил, че съдът е направил изводите си относно механизма на деянието само върху част от доказателствените източници, изобщо е игнорирал други и съществуващото противоречие в доказателствената съвкупност е останало непреодоляно. Подчертано е /стр.33 от касационното дело, предпоследен абзац/, че “в хода на това ново разглеждане съдебният състав следва да извърши необходимите действия за изясняване на спорните обстоятелства, включително и чрез провеждане на допълнително съдебно следствие”.
ВоАС не само че не е изпълнил процесуалните указания, дадени му по отменителното решение, които и по мнение на настоящия съдебен състав на касационната инстанция биха осигурили максимално изясняване на фактологията по престъпната дейност, но и повторно е възпроизвел обстоятелства, счетени от предишния състав на ВКС за неясно как определени. Всичко това е направено при почти буквален препис на мотивите по предишната въззивна присъда, дори и със сгрешени правопис и пунктуация и с очевидно същата разредка между думи и препинателни знаци.
Първо, ВоАС не е провел пред себе си допълнително въззивно съдебно следствие, каквото е следвало да стори, съгласно отменителното решение на касационния съд. Това е било нужно, за да бъдат преценени показанията на свидетелката Р., с оглед депозираните от нея на досъдебното производство такива за мястото на шапката на пострадалия на пътното платно /липсват данни в огледния протокол/. Соченото обстоятелство не е било разяснено при нейния разпит пред ПлВоС, но въпреки това е намерило отражение в съдебните мотиви и преди, и сега. Понастоящем обаче е налице неизпълнение на указания по отменително решение на ВКС, в което е обърнато изрично внимание на този въпрос /стр.30 долу и стр.31 горе от К.Н.Д.3129/11 г./.
Второ, макар и действително ВоАС да се е позовал на показанията на свидетеля Т., това отново е станало частично. Въпросът с тях в частта по дадената от този мъж посока на движение на потърпевшия повторно е останал неизяснен, макар да е имало нарочни указания на върховната съдебна инстанция по наказателни дела в третирания аспект /стр.30 от касационното съд.д., малко под средата/.
Трето, предишният състав на ВКС е обсъдил подробно противоречията в експертните заключения, изслушани пред решаващия първостепенен съд, относно скоростта, с която се е движел касаторът при предприетото движение с управлявания от него автомобил на “заден ход”. На стр.32 все от цитираното съдебно дело, ВКС е дал преки указания за обстоятелствата, които трябва да бъдат изяснени, предвид експертизите, като най-вече се разясни какъв е механизмът на движение на автомобила и евентуално на удара с пешеходеца, след като при скорост на движение по-малка от 13-14 км/ч., част от тялото на пострадалия би попаднало под автомобила, а не както е прието и по обвинителен акт-на около метър зад него. Въпреки че и в ревизираната по настоящото производство присъда на въззивния съд е била приета скорост на движение от порядъка на 7,88 км/ч., посоченият процесуален недостатък не е отстранен и не са дадени разяснения по въпроса.
В контекста на изложеното са основателни възраженията, изтъкнати по жалбата на подсъдимия, за неизпълнение на указания на ВКС по коментираното съдебно решение, което е довело до липса на мотиви и нарушено право на защита на касатора-касационни основания по чл.348,ал.3, т.2,пр.1 и т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Ето защо присъдата на ВоАС следва да бъде отменена и делото-върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. За да бъдат изяснени проблемите, в основата на които стои въпросът дали пострадалият е бил блъснат от подсъдимия или е паднал сам, трябва да се пристъпи на първо място към преразпит на свидетелката Р., с оглед казаното от нея на досъдебното производство за местоположението на шапката, която тя възприела като тази на потърпевшия; или поне чрез прочит по надлежен ред, показанията й в тази част да бъдат приобщени към годната за ценене доказателствена маса. На второ място величината на скоростта на движение на колата на дееца, доколкото има значение за релевантните обстоятелства по делото, изисква преразпит на експертите по АТЕ и КСМАТЕ или реализиране на правомощия от страна на съда, съдържащи се в разпоредбата на чл.153 НПК.

Безсмислено е, предвид казаното, да се обсъждат останалите възражения на защитата, които до голяма степен са свързани с необоснованост на атакувания съдебен акт. Същата, както е известно при повторно /а не трето/ разглеждане на делото пред ВКС, не е касационно основание. В това производство върховната съдебна инстанция по наказателни дела не е легитимирана да се намесва във вътрешното убеждение на решаващите съдилища /доколкото е съд по правото/, стига формулираните от тях изводи по фактите, правното приложение и налагане на наказание /когато такова е налице/, да се базират на законосъобразен и верен преглед на годната за ценене доказателствена маса. Когато това не е така, може да се говори за присъствие на признаците на процесуално нарушение, конкретно решимо на плоскостта на същественост или несъщественост, с оглед крайния постигнат резултат. Казаното е налице, разбира се, ако не иде реч за процедурни недъзи от категорията на абсолютните такива по смисъла на чл.348, ал.3,т.2, 3 и 4 вр.ал.1,т.2 НПК.
Ненужно е, поради следващо разглеждане на делото от въззивния съд, а и предвид изтъкнатите неблагополучия по производството, да се преценяват доводите за неправилно приложение на материалния закон и тези относно явна несправедливост на наложеното наказание.

Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр. ал.1,т.4 вр.чл.348,ал.3,т.1 и 2 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА присъда № 22/28.03.12 г.,,постановена от Военно-апелативния съд по В.Н.О.Х.Д. 21/12 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/