Р Е Ш Е Н И Е № 137 гр. София , 02 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 426/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 1277/2014г. по описа на Районен съд – Сливен, отмяна на определението от 13.08.2014г. в частта, в която по отношение на осъдените С. С. А. и В. И. Л. е приложена разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд в производство по чл. 306, ал. 1 от НПК. В искането на Главния прокурор се обоснована касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Сочи се неспазване на процесуалните изисквания на чл. 383, ал. 2 от НПК, задължаващи съда да се произнесе по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК с отделно определение за изтърпяване на отложеното наказание при условията на чл. 68, ал. 1 от НК. Навежда се и довод, че съдът е одобрил споразумение, съдържащо условия, които не са били предмет на обсъждане между страните по него, с което са нарушени процесуалните права на обвиняемите А. и Л.. Пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа искането по изложените в него съображения. Назначеният пред настоящата инстанция служебен защитник на осъдения С. А. – адв. В. Ц., изразява становище за основателност на искането и пледира за неговото уважаване. Излага доводи за основателност на заявеното в искането основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Назначеният пред настоящата инстанция служебен защитник на осъдения В. Л. – адв. В. Й., счита искането за основателно и моли делото да бъде възобновено. Осъденият С. А. не взема лично участие в производството. Осъденият В. Л. моли делото да бъде възобновено. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното: Искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, при посочено основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Постановеното от районен съд – Сливен определение по нохд № 1277/2014г. не е подлежало на инстанционен контрол. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е ОСНОВАТЕЛНО. С определение от 13.08.2014г. по нохд № 1277/2014г. по описа на Сливенски районен съд е одобрено споразумение за решаване на делото между прокурор при Районна прокуратура – Сливен и защитници на обвиняемите лица, по силата на което С. С. А., В. И. Л., Г. П. Й. и Й. Х. О. са се признали за виновни в това, че на 17.05.2014г. в [населено място], след предварителен сговор помежду си и използване на МПС, С. С. А. и В. И. Л. в условията на повторност, подс. Й. Х. О., като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на извършеното деяние и могъл да ръководи постъпките си, извършили кражба на чужда движима вещ на стойност 1 680 лв., собственост на [фирма] – София, с МОЛ Т. К., като са им наложени наказания: на С. С. А. на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 54 от НК лишаване от свобода, за срок от една година, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип; на В. И. Л. на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 54 от НК лишаване от свобода, за срок от една година, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип; на Г. П. Й. на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК наказание лишаване от свобода, за срок от осем месеца, отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години; на Й. Х. О. на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 54 от НК лишаване от свобода, за срок от шест месеца, отложено на основание чл. 69, вр. чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от две години. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение определеното общо наказание на С. С. А. по чнд № 168/2013г. по описа на СлРС - лишаване от свобода за срок от девет месеца, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение определеното общо наказание на В. И. Л. по чнд № 546/2013г. по описа на СлРС - лишаване от свобода за срок от осем месеца, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Настоящият съдебен състав намира за основателни доводите, посочени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което е предвидено в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. С определението от 13.08.2014г. по нохд № 1277/2014г. съставът на Сливенския РС е одобрил споразумение за решаване на делото, в което, по отношение на осъдените А. и Л. на основание чл. 68, ал. 1 от НК са приведени в изпълнение наложените им наказания съответно - по чнд № 168/2013г. по описа на СлРС и по чнд № 546/2013г. по описа на СлРС. Като е одобрил споразумение, съдържащо съгласие по въпрос, извън изчерпателно изброените в чл. 381, ал. 5 от НПК, съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, понеже то е довело до ограничаване на процесуалните права на осъдените. Съдът неправилно е решил въпросът за привеждане в изпълнение на отложените наказания по предходни осъждания на А. и Л. с определението за одобряване на споразумението, тъй като извън задължителния предмет на споразумението остават въпросите по приложението на чл. 68 от НК и съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 2 от НПК, произнасянето относно изтърпяването на отложеното наказание по чл. 68, ал. 1 от НК, следва да бъде направено в производство по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК. Неспазването на процедурата, очертана от чл. 383, ал. 2 от НПК, е процесуално нарушение, имащо за последица невъзможност за страните да предизвикат инстанционен контрол, тъй като определението, с което е одобрено споразумението, не подлежи на обжалване (чл. 382, ал. 9 от НПК), за разлика от това, постановено по реда на чл. 306 от НПК. (В този смисъл, Решение № 327/2013г. на І НО.). Съществено процесуално нарушение съдът е допуснал и като е одобрил споразумение, съдържащо условия, които не са били предмет на обсъждане и съгласуване между страните. Внесеното в съда споразумение не е съдържало клауза във връзка с привеждане в изпълнение на отложени наказания по отношение на А. и Л., като съдът, без да предлага промяна на постигнатото споразумение, е одобрил такова, съдържащо решаване на въпрос, по който не е било постигнато съгласие между страните. По този начин са били нарушени процесуалните права на осъдените А. и Л., понеже е одобрено споразумение, включващо решаване на въпрос, по който липсва съгласие между страните, което съставлява самостоятелно процесуално нарушение. Посочените нарушения не налагат отмяната по реда възобновяването на цялото определение, с което е одобрено постигнатото споразумение, доколкото неправилното приложение на чл. 68, ал. 1 от НК не влияе на останалите клаузи от него. Установеното в закона - чл. 383, ал. 2 от НПК - изискване за произнасяне с отделно определение по въпроса за приложението на чл. 68, ал. 1 от НК, сочи, че частта от определението, с което тази норма е приложена, има самостоятелен характер и не влияе на останалата част от определението, с което е одобрено споразумението Поради изложените съображения, касационната инстанция намира, че са налице посочените в искането за възобновяване нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което налага възобновяване на производството по делото по отношение на осъдените А. и Л., отмяна на определението за одобряване на споразумението в частта, в която е приложен чл. 68, ал. 1 от НК и ново решаване на въпросите относно приложението на чл. 68, ал. 1 от НК в производство по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 1277/2014г. на Районен съд – Сливен по отношение на осъдените С. С. А. и В. И. Л.. ОТМЕНЯ определение от 13.08.2014г. по нохд № 1277/2014г. на Районен съд – Сливен в частта, в която по отношение на осъдените С. С. А. и В. И. Л. е приложена разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на първоинстанционния съд в производство по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.