Ключови фрази

2
Р Е Ш Е Н И Е № 60229
гр. София, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Любка Андонова
при секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 140 по описа за 2021 г.
Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.
Обжалвано е решение № 260 013/ 25.09.2020 г. по гр.д. № 338/ 2020 г., с което Апелативен съд - Пловдив, потвърждавайки решение № 229/ 19.02.2020 г. по гр.д. № 2726/ 2016 г. на Окръжен съд – Пловдив:
· е осъдил „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД да заплати на Б. П. К. на основание чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, вр. чл. 25, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД сумата 15 040 лв. – неустойка в обезщетение на неимуществени вреди от прекъсването на електрозахранването на обект в [населено място], [улица] по партида с клиентски № [ЕГН] в периода 12.11.2013 г. – 04.12.2015 г., ведно със законната лихва от 11.11.2016 г., а на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата 1 141.11 лв. – законните лихви върху неустойката в периода 12.02.2016 г. – 10.11.2016 г.
· е осъдил „Електроразпределение Юг“ ЕАД (преди „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД) да заплати на Б. П. К. на основание чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, вр. чл. 48, ал. 1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа сумата 30 070.00 лв. – неустойка в обезщетение неимуществени вреди от прекъсване на електрозахранването в същия обект в периода 12.11.2013 г. – 04.12.2015 г., ведно със законната лихва от 11.11.2016 г., а на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата 2 281.48 лв. – законните лихви върху неустойката в периода 12.02.2016 г – 10.11.2016 г.
Решението е допуснато до касационно обжалване по материалноправните въпроси: 1. Има ли право електроснабдителното дружество да преустанови електрозахранването в обекта, когато вземането за цена е оспорено от клиента, включително по съдебен ред – в аспекта на чл. 123 от Закона за енергетиката (действащата редакция) и чл. 30 – чл. 32 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г.? и 2. Когато в исковата молба се твърди, че клауза за неустойка за вреди от неправомерно преустановяване на електрозахранването има в Общите условия на доставчика, но и в Общите условия на съответния оператор на електропреносната и електроразпределителна мрежа, а клиентът претендира неустойката от доставчика и от съответния оператор, длъжен ли е съдът да изследва по чия инициатива е прекъснато електрозахранването?
По първия въпрос настоящият състав намира, че съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЕ, електроснабдителното дружество има право да преустанови временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задълженията по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. На чл. 123, 1 ЗЕ се основава чл. 30 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД (ЕВН ЕС), одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., който признава правото на ЕВН ЕС да преустанови снабдяването с електрическа енергия без предварително уведомление на клиента и без ограничение във времето в случаите, когато са налице условията да се ангажира договорната отговорност на клиента към доставчика. Те изискват неизпълнението да е съществено с оглед интереса на кредитора.
Съгласно чл. 31, ал. 3 от Общите условия, в случай, че клиентът има сключено споразумение за разсрочено плащане и изпълнява задълженията си по него, ЕВН ЕС няма право да прекъсва електроснабдяването с електрическа енергия по отношение на обекта по сключеното споразумение. Съгласно чл. 31, ал. 4 от Общите условия в случаите на съдебно оспорване на основанието за прекъсване от страна на клиента, ЕВН ЕС няма право да прекъсва снабдяването с електрическа енергия по отношение на спора. До решаването на спора клиентът е длъжен да заплаща текущите си задължения и да спазва всички клаузи от настоящите общи условия. Съгласно чл. 31, ал. 5 от ОУ, при подадено писмено възражение от клиента срещу сметка за консумирана електрическа енергия, ЕВН се задължава да извърши проверка по възражението. За периода на проверката, ЕВН ЕС няма право да прекъсва електроснабдяването с електрическа енергия по отношение на обекта, за който е оспорената сметка. Съгласно чл. 32 от Общите условия, клиентът има право да подаде писмено възражение пред ЕВН ЕС относно срока и основанието за преустановяване на доставката на електроенергия (ал. 1). Възражението се разглежда от ЕВН ЕС не по-късно от 7 дни от подаването, като клиентът се уведомява писмено за резултата (ал. 2).
Клаузите в общите условия на ЕВН ЕС са клаузи на договор и те подлежат на тълкуване по критериите по чл. 20 ЗЗД. Правният извод от тази законова и договорна уредба е, че ЕВН ЕС, доставчик на електрическа енергия към крайните клиенти, обслужвани от него, правомерно преустановява електроснабдяването на обекта, когато потребителят/ клиентът е в неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всяка дължима сума във връзка с доставената от ЕВН ЕС електрическа енергия, освен ако неизпълнената част от задължението е с незначителен размер. Огледалният извод е, че преустановеното електроснабдяване на обекта е неправомерно, когато: 1) такова задължение не е възниквало; 2) докато се разглежда спорът за срока и основанието за прекъсването или за срока и размера на разсроченото задължение или 3) неизпълнената част от задължението е с незначителен размер. Спорът за срока и основанието за прекъсването или за срока и размера на разсроченото задължение може да е отнесен за доброволно уреждане – по възражението на клиента до доставчика, визирано в чл. 31, ал. 4 и чл. 32 от Общите условия. Този спор може да е отнесен за разрешаване от съда – по предявения отрицателен установителен иск на клиента срещу доставчика, но и с положителния установителен иск, предвиден в чл. 422 ГПК, след възражение на клиента в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу издадена заповед за изпълнение в полза на доставчика. Последните две хипотези осъществяват условието по чл. 31, ал. 4, изр. 1 от Общите условия - „съдебно оспорване на основанието за прекъсване от страна на клиента“, а задължението на клиента по чл. 31, ал. 4, изр. 2 „до решаването на спора да заплаща текущите си задължения и да спазва всички клаузи по настоящите условия“ е за другите негови задължения към доставчика, които нямат отношение към отнесения до съда правен спор.
По втория въпрос настоящият състав намира, че когато с исковата молба се твърди, че клауза за неустойка за вреди от неправомерно преустановяване на електрозахранването има в Общите условия за продажба на електрическа енергия на доставчика, но и в Общите условия за пренос и разпределение на електрическа енергия на съответния оператор, а клиентът/ потребителят претендира обезщетение на вредите и от двамата, предявените искове са пасивно кумулативно съединени. Съдът е длъжен в решението си да се произнесе по всеки от тях.
Поведението на оператора на електропреносната и/ или електроразпределителната мрежа е правомерно, когато той е преустановил преноса и разпределението на електрическа енергия поради искането за това на доставчика (арг. от чл. 123, ал. 4, вр. ал. 1 и от ал. 5 ЗЕ) или когато крайният клиент е в неизпълнение на свое задължение към оператора. Когато по делото се установи, че операторът е преустановил преноса и/ или разпространението на електроенергията в изпълнение поради искането на доставчика, искът срещу оператора е неоснователен. Съдът е длъжен да определи вярната правна квалификация на иска срещу доставчика според заявеното в исковата молба основание (правопораждащи факти) и съдържание (петитум). Когато установи, че не са налице предпоставките за дължимост на неустойката по Общите условия за продажба на електрическа енергия на доставчика, но доставчикът отговаря към клиента/ към потребителя за вреди поради неправомерно преустановеното електрозахранване в обекта, съдът квалифицира иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД и решава спора по тази, а не по предложената от ищеца правна квалификация (по чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Следователно когато в исковата молба се твърди, че клауза за неустойка за вреди от неправомерно преустановяване на електрозахранването има в Общите условия на доставчика, но и в Общите условия на съответния оператор на електропреносната и електроразпределителна мрежа, а клиентът претендира неустойка от доставчика, но и от съответния оператор, съдът е длъжен да установи дали електрозахранването в обекта е преустановено поради искането на доставчика и в изпълнение на задължението на оператора по чл. 123, ал. 4 ЗЕ.
При тези отговори на въпросите и заявените касационни основания жалбите на ответниците ЕВН ЕС и „Електроразпределение Юг“ ЕАД (ЕВН ЕР) са основателни. Съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че: 1) ищецът Б. П. К. е битов клиент по смисъла на § 1, т.2а от ДР на ЗЕ – неговият обект в [населено място], [улица] по партида с клиентски № [ЕГН] е присъединен към електропреносната и електроразпределителна мрежа, обслужвана от ответниците; 2) първият ответник ЕВН ЕС е лицензираният доставчик на електрическа енергия, а вторият ответник ЕВН ЕР (сега „Електроразпределение Юг“ ЕАД) е лицензираният оператор на електропреносната и електроразпределителна мрежа; 3) електрозахранването в обекта е преустановено в периода 12.11.2013 г. – 04.12.2015 г. поради това, че ЕВН ЕС е претендирал от ищеца сумата 172.23 лв. – корекция на сметките за обекта за минал период 20.12.2011 г. – 01.03.2013 г. и сумата 8.53 лв. – цена на доставената в обекта електрическа енергия; 4) на 17.10.2013 г. ищецът е уведомен, че ЕВН ЕС е извършил корекцията поради установена манипулация на средството за търговско измерване за обекта; 5) ищецът подава две възражения до ЕВН ЕС на 23.10.2013 г. и на 14.11.2014 г., съответно срещу извършената корекция и срещу основанието за прекъснатото електрозахранване на обекта; 6) с влязло в сила решение е уважен отрицателният установителен иск, че ищецът не дължи на ЕВН ЕС сумата 172.23 лв.; 7) решението има действие и за втория ответник ЕВН ЕР – , съответният оператор на електропреносната и електроразпределителна мрежа на доставчика ЕВН ЕС, срещу когото решението е постановено; 8) на 01.11.2013 г. ЕВН ЕР нарежда по исканията на ЕВН ЕС електрозахранването в обслужваните обекти да се преустановява само за клиенти с непогасени задължения над 20.00 лв.; 9) при зачитане на задължителното действие на влязлото в сила решение следва да се приеме, че в релевантния период ищецът дължи на доставчика само сумата 8.53 лв.
Въззивният съд е обсъждал паралелно различни части от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН ЕС, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР, одобрени с решение на ДКЕВР№ ОУ-014/10.05.2008 г., за да заключи, че прекъснатото електроснабдяване в обекта е резултат на противоправното поведение на всеки от двамата ответници. Не е разграничил в какво точно се изразява противоправността за ЕВН ЕС и противоправността за ЕВН ЕР. Приел е, че клаузите за неустойки по чл. 25, ал. 1 от Общите условия на ЕВН ЕС и по чл. 48, ал. 1 от Общите условия на ЕВН ЕР са в отнапред уговорено обезщетение за вредите от неправомерно прекъснатото електрозахранване, а не предполагат ищецът да доказва понесените от това неимуществени вреди и е уважил и двата иска за главница, квалифицирайки ги по чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и в размери, според съдържанието на всяка клауза за неустойка.
Правилно въззивният съд е приел, че ищецът е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ – неговият обект в [населено място], [улица] по партида с клиентски № [ЕГН] е присъединен към електропреносната и електроразпределителна мрежа, като първият ответник ЕВН ЕС е лицензираният доставчик на електрическа енергия, а вторият ответник ЕВН ЕР е лицензираният оператор на електропреносната и електроразпределителна мрежа за обекта. Правилно въззивният съд е приел, че в обекта електрозахранването е преустановено за периода 12.11.2013 г. – 04.12.2015 г., тъй като ЕВН ЕС е претендирал от ищеца сумите 172.23 лв. – корекция на сметка за миналия период 20.12.2011 г. – 01.03.2013 г. и 8.53 лв. – цена на доставена електрическа енергия. Също правилно въззивният съд е приел да са относими към правния спор двете възражения на ищеца до ЕВН ЕС, влязлото в сила решение № 217/07.04.2015 г. по гр.д. № 15/2015 г. на Окръжен съд Пазарджик, което отрича вземането за сумата 172.23 лв. по отрицателния установителен иск на ищеца срещу ЕВН ЕС, а и незначителният размер на другото задължение на ищеца за сумата 8.53 лв. В нарушение на материалния закон обаче въззивният съд е игнорирал установеното по делото обстоятелство, че електроснабдяването в обекта е преустановено от втория ответник ЕВН РС в изпълнение на искането на първия ответник ЕВН ЕС – по заявка № 961/01.11.2013 г. за прекъсване на електроснабдяването до заплащане на двете суми. Зачитайки значението на този факт, въззивният съд е следвало да квалифицира като правомерно поведението на ЕВН ЕР. Чл. 123, ал. 4 ЗЕ го задължава да изпълни искането на доставчика, а чл. 124, ал. 5 ЗЕ освобождава ЕВН ЕР от договорна отговорност за причинените вреди, включително когато искането на доставчика е неправомерно – в нарушение на законовите и/или договорните му задължения към клиента. Исковете срещу ЕВН ЕР (сега „Електроснабдяване Юг“ ЕАД) са неоснователни. Касационната инстанция е длъжна да отмени обжалваното решението в частта, с която са уважени и да ги отхвърли.
Също в нарушение на материалния закон въззивният съд не е обсъдил значението на двете възражения, на влязлото в сила решение, а и незначителния размер на задължението от 8.53 лв. на ищеца към ЕВН ЕС според предвиденото в чл. 123, ал. 1 ЗЕ и в чл. 30 – 32 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД (ЕВН ЕС), одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Правният извод от съществуващите законова и договорна уредба е, че временното преустановяване на електрозахранването в обекта по искането за това на ЕВН ЕС към ЕВН ЕР е неправомерно. На 17.10.2013 г. ищецът е уведомен за претенцията на ЕВН ЕС за сумата 172.23 лв. На 23.10.2013 г. той е възразил по основанието на това задължение, а на 14.11.2013 г. – по основанието за прекъснатото електрозахранване на обекта. Чл. 31, ал. 5 и чл. 32 от Общите условия на ЕВН ЕС го задължават да извърши проверка по двете възражения в 7-дневен срок, да уведоми писмено клиента за резултата, а забраняват на доставчика в този период да преустанови снабдяването на обекта с електрическа енергия. Незабавно след като е уведомен от доставчика за отхвърлените възражения, на 17.02.2014 г. ищецът подава искова молба, с която оспорва вземането за сумата 172.23 лв. Чл. 31, ал. 4 от Общите условия на ЕВН ЕС забраняват на доставчика да прекъсва снабдяването с електрическа енергия за обекта до решаването на съдебния спор за задължението за корекцията за минало време. ЕВН ЕС нарушава и тази забрана, доколкото електрозахранването не е възстановено в периода на отнесения до съда спор, но и след влязлото в сила решение № 217/07.04.2015 г. по гр.д. № 15/2015 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което вземането за сумата 172.23 лв. е отречено със сила на пресъдено нещо. ЕВН ЕС е ответникът, участвал по разгледаното дело, срещу когото отрицателният установителен иск е уважен, а решението е породило задължителната си сила (чл. 298, ал. 1 ГПК). Действително, другата претенция на доставчика – за сумата 8.53 лв. ищецът не е оспорвал, а задължението е платил след релевантния период. Размерът обаче е незначителен, а не накърнява съществено интересите на доставчика и не обосновава изключението по чл. 31, ал. 4, изр. 2 от Общите условия. Следователно налице са основанията за ангажиране на договорната отговорност на ЕВН ЕС да обезщети понесените от ищеца неимуществени вреди, резултат от неправомерното поведение на доставчика.
Това не означава, че този иск за главница следва да се квалифицира по чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, само защото в исковата молба ищецът се е позовал на клаузата за неустойка по чл. 25, ал. 1 от Общите условия на ЕВН ЕС и е определил размера на тази своя претенция съобразно съдържанието на клаузата. Обжалваното решение следва да се отмени, защото въззивният съд неправилно е приел обратното.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Общите условия, при доказано неспазване на срок по вина на ЕВН ЕС, определен с тези общи условия, ЕВН ЕС заплаща обезщетение на клиента в размер на 20 лева за всеки 24 часа закъснение, а това обезщетение не изключва отговорността на ЕВН ЕС за имуществени вреди в по-голям размер, нанесени на клиента (ал. 3). Общите условия определят срокове за различни задължения на доставчика към клиента, а неустойката по чл. 25, ал. 1 е мораторна - в отнапред уговорено обезщетение за вредите от забавеното им изпълнение. Вредите от неправомерно прекъснатото електроснабдяване в обекта за периода 12.11.2013 г. – 04.12.2015 г. са резултат от допуснатите нарушения по чл. 123, ал. 1 ЗЕ и по чл. 31, ал. 4, ал. 5 и чл. 32 от Общите условия на ЕВН ЕС и не се обхващат от клаузата за неустойка. Следователно искът срещу ЕВН ЕС следва да се квалифицира по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, защото предложената от ищеца правна квалификация (по чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД) не обвързва съда, а са налице предпоставките да се ангажира договорната отговорност на ЕВН ЕС за причинените неимуществени вреди (арг. и от ТР № 4/29.01.2013 г. по тълк.д. № 4/2012 г. ОСГТК на ВКС).
От свидетелските показания, обсъдени във връзка с доказателствата, събрани чрез заключенията на съдебно-медицинската експертиза и двете приети по делото експертни решения, се установява, че към 12.11.2013 г. обектът, в който електроснабдяването е преустановено неправомерно, е домът на ищеца и неговата съпруга. Те са често посещавани от пълнолетния си син, а там тримата честват всички семейни и официални празници. Новата 2014 г. година семейството посреща на тъмно. Липсата на ток и свързаните с това ежедневни неудобства в бита причинява непрестанни конфликти между съпрузите. Съпругата напуска ищеца и се установява в града. Той остава самотен и неразбран от най-близките в желанието да остане в дома си, въпреки ежедневните неудобства и затруднения в бита, причинени от липсата на ток. Ищецът опитва да прокара ток от къщата на баща си и майка си, която се намира в съседство, но безуспешно. Така на Великден 2014 г. също се установи в града при своята съпруга, но изживява дълбоки душевни терзания от решението да напусне дома си в [населено място]. Хипертоничната болест на сърцето, от която страда, се задълбочава. Високото кръвно налягане става хронично. С второто експертно решение му е определен по-висок процент на трайно намалена работоспособност – от 50 % на 54 %. Съобразявайки всички тези обстоятелства, които са в причинноследствена връзка с противоправното поведение на ответника ЕВН ЕС в продължителния период 12.11.2013 г. – 04.12.2015 г., настоящият състав намира иска по 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД основателен до сумата 4 000 лв., до който размер следва да го уважи.
Основателен е и искът срещу ЕВН ЕС по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД в размера от 303.49 лв. – законните лихви върху главницата в зададения от ищеца период 12.02.2016 г. – 10.11.2016 г. ЕВН ЕС е поставен в забава с получената на 29.01.2016 г. покана да плати обезщетението в 14-дневен срок.
При този изход на делото въззивното решение следва да се отмени и в частта по разноските. Касационният състав ги определя, както следва:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК първият ответник следва да заплати на ищеца сумата 775.72 лв. = (4 303.49 лв.: 30 080 лв.) х 5 422 лв.– част от разноските по делото, съобразно основателната част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на първия ответник сумата 1 885.81 лв. = (2 5776.51 лв. : 30 080 лв.) х 2 200.65 лв. – част от разноските по делото, съобразно неоснователната част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на втория ответник сумата 1 877.24 лв. – разноските по делото, доколкото тези субективно съединени искове са изцяло неоснователни.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260 013/ 25.09.2020 г. по гр.д. № 338/ 2020 г. на Апелативен съд – Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Б. П. К. срещу Електроразпределение Юг“ ЕАД (преди „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД) със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], с правна квалификация съответно чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 30 070.00 лв. – обезщетение на неимуществени вреди от неправомерно прекъсване на електрозахранването на обект в [населено място], [улица] по партида с клиентски № [ЕГН] в периода 12.11.2013 г. – 04.12.2015 г. и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 2 281.48 лв. – законните лихви върху обезщетението в периода 12.02.2016 г – 10.11.2016 г.
ОСЪЖДА Б. П. К. да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 877.24 лв. – разноските по делото.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати на Б. П. К. от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, ЕГН [ЕГН], на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД сумата 4 000.00 лв. – обезщетение за неимуществените вреди от неправомерното прекъсване на електрозахранването в обекта в [населено място], [улица] по партида с клиентски № [ЕГН] в периода 12.11.2013 г. – 04.12.2015 г., ведно със законната лихва от 11.11.2016 г., като отхвърля иска над размера 4 000.00 лв. до размера 15 040 лв., на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД да му заплати сумата 303.49 лв. – законните лихви върху обезщетението в периода 12.02.2016 г. – 10.11.2016 г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати сумата 775.72 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Б. П. К. да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 885. 81 лв. – разноски по делото.
Решението поражда действието по чл. 223 ГПК заради конституирането на „Застрахователна компания Уника“ АД като помагач на ответниците „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и „Електроразпределие Юг“ ЕАД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.