4 Р Е Ш Е Н И Е № 204 София,04.07.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седми април две хиляди и единадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 220 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 439 от 22.04.2010 година е допуснато касационно обжалване на решение решение № 42 от 08.07.2009 година по гр.д. № 99/2009 година на Бургаски апелативен съд, с което са отхвърлени като неоснователни субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от Р. С. Н., А. Б. Н. и Е. М. А.-Н., всички от [населено място] против Д. А. Н. от [населено място] за присъждане на обезщетения в размер на по 50000 лева за Р. и Б. Н. и 40000 лева за Е. Н. за неимуществени вреди от смъртта на Р. А. Н., починал на 30.06.2007 година. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото въпрос по приложението на чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 223 КЗ и в частност погасява ли се правото на пострадалия за обезщетение от деликвента с изплащането на обезщетение от застрахователя въз основа на постигнато споразумение за размера на вредите от деликта. В обжалваното въззивно решение е прието, че с пълното удовлетворяване на пострадалите от застрахователя се погасява и правото им на обезщетение за деликта от застрахования. В решение от 08.05.2007 година по гр.д. № 1373/2006 г. на Софийски апелативен съд; решение № 4 от 29.02.2008 г. по гр.д. № 428/2007 г. на Пернишки окръжен съд и решение от 15.02.2008 г. по гр.д. № 1073/2008 г. на Пернишки районен съд е прието, че прекият причинител на вредите отговаря за пълното обезщетяване на пострадалия, от което се приспада изплатеното от застрахователя обезщетение. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решения № 306 от 07.06.2011 г. по гр.д. № 1556/2009 г. и решение № 478 от 22.07.2010 г. по гр.д. № 943/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, когато застрахователят удовлетвори изцяло пострадалия, последният няма основание да търси повторно обезщетение и от прекия причинител, защото и застрахованият и застрахователят имат спрямо увредения еднакво по съдържание задължение за репариране на вреди от осъществен риск. Когато увреденият и застраховятелят са постигнали съгласие за изплащане на вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденият няма основание да търси репарация за същите вреди отново по съдебен ред от причинителя поради това, че неточно е определил вредите в споразумението. Неудовлетворени са останали само вреди, които не са били предмет на споразумението (ексцес, последващи разходи за лечение и пр.); когато споразумението е сключено при пороци, водещи до неговата недействителност, както и когато споразумението е било ограничено от лимита на сключената застраховка, която не покрива вредите – тогава отговорността на деликвента може да бъде ангажирана за разликата до действително претърпените вреди. С обжалваното въззивно решение на Бургаски апелативен съд е прието е, че ищците А. Б. Н. и Р. С. Н. са наследници по закон на Р. Н. – негови родители, а третия ищец Е. М. А.-Н. – съпруга. Общият им наследодател е починал при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на ответника Д. А. Н.. На 12.06.2008 година ищците са сключили споразумение със [фирма], застраховател на ответника, конституиран по делото като трето лице помагач, въз основа на което са им били изплатени обезщетения в размер на по 40000 лева на първите двама и 50000 лева на преживялата съпруга Е. Н.. Споразумението е било постигнато с цел окончателно уреждане на правния спор между застраховател и наследниците на Р. Н. по предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, предмет на гр.д. № 1019/2008 г. на Софийски градски съд, по което ищците са извършили отказ от иска. Прието е, че с удовлетворяване на пострадалите изцяло от застрахователя се е погасило и правото им на обезщетение за деликта от застрахования, с оглед на което предявените искове са отхвърлени като неоснователни. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от А. Б. Н., Р. С. Н. и Е. М. А.-Н. се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 45 ЗЗД, тъй като деликвента дължи пълно обезщетение на вредите; че съдът не е отчел обстоятелството, че прекият причинител не е страна по споразумението със застрахователя, няма уговорка в негова полза, нито пострадалите са направили отказ от правата си спрямо него. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на постановките на т. 11 от ППВС № 7/77 г., съгласно която пострадалия има право да предяви претенциите си срещу деликвента и застрахователя разделно, без от това да губи материални или процесуални права и ППВС № 4/1961 г., съгласно което увреденият има право да търси от прекия причинител разликата между изплатеното от застрахователя обезщетение и действителната стойност на вредата. Поддържа се, че съдът не е обсъдил и какъв е действителният размер на дължимото обезщетение с оглед младата възраст на загиналия наследодател на ищците и характера на отношенията им. Ответникът по касационната жалба Д. А. Н. не взема становище. Третото лице помагач на страната на ответника [фирма] счита, че касационната жалба е неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания за неоснователни. Неоснователен е доводът за постановяване на съдебния акт в нарушение на т.11 ППВС № 7/1977 г. и т. ІІ от ППВС № 4/1961 г. Увреденият от деликт има правото да претендира обезщетение за вреди както от застрахователя, така и от прекия причинител на вредата – той разполага с правото да предяви иск срещу всеки от тях по негово предпочитание, но в случаите, когато единият от отговарящите за репариране на вредата е изплатил обезщетение в пълен размер за действително претърпяните вреди, вторият иск за същите вреди се явява неоснователен, тъй като пострадалият е вече удовлетворен изцяло. Когато увреденият е получил обезщетение от застрахователя, той има право да търси от прекия причинител само разликата между изплатеното от застрахователя обезщетение и действителната стойност на вредата. За да отхвърли предявените претенции за обезщетение от деликт, съдът не е изхождал от предпоставките, че прекият причинител е страна по споразумението със застрахователя или че е налице уговорка в негова полза или че пострадалите са направили отказ от правата си спрямо него, а е отчел обстоятелството, че в постигнатото със застрахователя споразумение, пострадалите се направили извънсъдебно признание за действителния размер на претърпените от тях вреди – признали са, че обезщетения в размер на по 40000 лева за първите двама и 50000 лева за третата ищца (при лимит на застраховката 700000 лева) удовлетворяват напълно причинените им неимуществени страдания от смъртта на Р. А. Н.. Съдът е ценил така направеното от пострадалите извънсъдебно признание наред с доказателствата за действително претърпените от тях вреди, в т.ч. съобразявайки възрастта на загиналия техен близък и съществувалите с него отношения на обич, близост и доверие, формирайки правилния извод, че определеният от тях и договорен със застрахователя размер на вредите е справедливият размер, покриващ всички причинени им неимуществени вреди. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 42 от 08.07.2009 година по гр.д. № 99/2009 година на Бургаски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: