Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 190
гр. София, 05.05.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 4851/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. Ш. срещу въззивно решение № 260120 от 26.03.2021 г., постановено по в. гр. д. № 569/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 1274 от 30.09.2019 г. по гр. д. № 5223/2018 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора против Ц. А. П., Й. Л. П., А. Л. П., Т. П. П., Л. К. Л., Д. Л. Л., М. Д. П., И. В. П., Е. Д. Р., В. Д. С., Н. В. Б., Ц. П. Д., А. Г. К., Г. И. П., В. А. П., Й. Г. Х., С. Г. К., С. П. З., А. П. П., Р. П. Н., Д. А. П., П. Д. П., М. Г. Д., А. Г. П., С. М. К., Б. М. М., А. А. О., Е. Г. К., Е. Г. Ч., П. А. К., М. Д. Г., В. К. Т., И. Й. Т., П. Й. Т., Х. /Х./ С. Т., Д. И. Д., Т. И. Д., Г. А. Т., А. Д. Г., В. Д. К., И. Г. Ф., Д. И. Д., М. И. Д., А. Т. Д., Л. Г. Д., С. Р. Д., Ц. Д. Н., Р. Д. Т., Д. К. К., О. В. К., К. Г. К., Й. Г. Н., М. Й. М., И. Й. М., Б. П. В., С. П. П., Н. Г. Т., С. Х. Т., И. Я. И., Н. Я. Г., И. П. Д., К. П. Г., Г. К. П., П. И. Б., С. М. К., С. А. Т.-П., З. М. Т., К. Т. В. и К. Т. Т. иск за делба три земеделски имота - нива с площ от 0, 932 дка, имот № *; нива с площ от 2, 410 дка, имот № * и др. жил. терен с площ от 1, 003 дка, имот № *, находящи се в землището на [населено място], П. област, м. „В. ”.
Ц. А. П. е починала на 25.10.2020 г. и е оставила за свои наследници по закон Й. Л. П. и А. Л. П.. И. В. П. е починал на 27.03.2021 г. и е оставил за свои наследници А. И. П. - Ф. и С. И. П. - А.. Д. К. К. е починал на 16.11.2020 г. и е оставил за свои наследници Н. Т. К., К. Д. К., Т. Д. К., Т. Д. К. и С. Д. К.. Ц. Д. Н. е починала на 12.04.2021 г. и е оставила за свои наследници С. С. Н., Р. С. П., Ц. С. Н. и С. С. Н..
По делото е установено, че страните са наследници по закон на А. А. П., починал на 26.08.1935 г., на които е възстановена собствеността върху процесните имоти с решение № 6А160 от 06.06.1997 г. на Поземлена комисия – Пазарджик. Първоначално имотът е бил един с площ от около 4, 4 дка и още към 1954 г. е бил разделен между част от неговите наследници /общият наследодателя е имал шест деца/ на три имота, които оттогава се обработват непрекъснато от двамата му сина В. А. П. /имот № */ и А. А. П. /имот № */, както и от неговата дъщеря Г. А. Т. /имот № */, респ. от техните наследници, със съгласието и без противопоставянето на останалите наследници на общия наследодател. Имотите не са внасяни в ТКЗС като в предоставения на В. А. П. имот са прекарани ток и вода, а в предоставения на А. А. П. имот около 1974 г. е построена масивна едноетажна жилищна сграда, за която Д. В. П. се е снабдил въз основа на обстоятелствена проверка с констативен нотариален акт за собственост след завеждане на настоящото дело.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че процесните имоти не са съсобствени между всичките наследници на общия наследодател А. А. П., тъй като по отношение на наследниците на трите му деца В. А. П., А. А. П. и Г. А. Т. е осъществен фактическият състав на чл.79, ал.1 ЗС - те са ги владели непрекъснато, явно и спокойно в продължение на повече от десет години и към момента на подаването на исковата молба на 22.07.2009 г. са ги придобили по давност. Независимо от обстоятелството, че завладяването на частите на останалите наследници от тримата е било налице още към 1954 г., съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ (в сила от 21.11.1997 г.), според която изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от влизането в сила на тази разпоредба, давностният срок е започнал да тече от посочената дата и е изтекъл на 21.11.2007 г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС /ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС/ по следните въпроси: 1. За да се зачете придобивната давност, трябва ли действията, с които се извършва interversio possessionis да бъдат доведени до знанието на останалите съсобственици и необходимо ли е завладяването на частите на останалите съсобственици да се манифестира пред тях; и 2. Необходимо ли е ползващият се от придобивна давност да установи и момента, в който е манифестирал намерението си за своене на вещта спрямо другите съсобственици, за да може да се прецени дали и кога е изтекъл десетгодишният период.
Ответниците по жалбата М. Й. И. и Н. Г. Т., както и В. А. П. са подали писмени отговори, в които са изразили становища, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Ответникът Д. И. Д. счита жалбата за основателна, а останалите ответници не са взели становища по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/.
Съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС задължителни разяснения посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства.
В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице, тъй като поставените от касаторката правни въпроси не са решени в противоречие със сочената от нея задължителна практика на ВКС - ТР № 1/2012 г. на ОСГК. В това тълкувателно решение е прието, че по начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици.
В настоящия случай е установено, че т.нар. преобръщане на владението е осъществено още към 1954 г. и по делото липсват данни постановеното решение за реституция на имота в полза на всичките наследници на общия наследодател да е довело до промяна на съществуващото фактическо положение или на намерението на част от тях да ги владеят изцяло като свои, поради което крайните изводи на въззивният съд за осъществен преди предявяването на иска за делба фактически състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са в съответствие с цитираното тълкувателно решение.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че според установената практика на ВКС /решение № 249 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 621/2010 г., I г. о., и др./ не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Има случаи /какъвто е и настоящият/, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него. Въпреки това те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗСПЗЗ, нито пък те могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. Ако лицата, които владеят такива земи, не притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност хода на един съдебен процес. За тези земи не е съществувала забраната на чл. 86 ЗС за придобиването им по давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени.
Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, нито касаторката се позовава на тях.
С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторката следва да заплати на ответниците по касация М. Й. И. и Н. Г. Т. общо сумата 600 лв., както и на В. А. П. сумата 600 лв., представляващи разноски за платени адвокатски възнаграждения в настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260120 от 26.03.2021г., постановено по в. гр. д. № 569/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
О с ъ ж д а Г. А. Ш. да заплати на М. Й. И. и Н. Г. Т. сумата 600 лв. /шестстотин лева/ разноски.
О с ъ ж д а Г. А. Ш. да заплати на В. А. П. сумата 600 лв. /шестстотин лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: