5 Решение на Върховен касационен съд Стр. Р Е Ш Е Н И Е № 123 София, 06.01.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1196 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 ал.1 т.3 и т.5 ГПК по молба от [фирма], представлявано от управителя си С. С. П., за отмяна на влязло в сила Постановление от 04.11.2013 г., издадено от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М. П. с рег. № 851 по Регистъра на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд /СГС/ по изп.д. № 20138510400686 за възлагане на собствен на молителя недвижим имот на [фирма]. Молителят твърди, че изпълнителното дело срещу него е образувано по молба на ответника, без молителят да е надлежно представляван в изпълнителния процес и при наличие на данни за свързани лица по смисъла на §1 ал.1 ТЗ между длъжник и кредитор, а издаденото Постановление за възлагане е основано на съдебен акт, с който е уважено искане за допускане на незабавно изпълнение, като разпореждането на заповедния съд, допуснал незабавното изпълнение е отменено и е обезсилен издаденият изпълнителен лист с определение от 20.01.2014 г. на СГС по ч.гр.д. № 184/2014 г. По тези съображения молителят счита, че са налице основания за отмяна по чл.303 ал.1 т.3 и т.5 ГПК. Подробни съображения излага в писмени бележки. Ответникът по молбата – [фирма], представлявано от изпълнителен директор Р. В., оспорва молбата като процесуално недопустима - подадена след изтичане на тримесечния срок от узнаване на Постановлението, чиято отмяна се иска. Ответникът излага и съображения за неоснователност на молбата по същество в писмени отговор и становище. Молбата е в срока по чл.305 ал.1 т.3 ГПК – подадена е на 07.02.2014 г., а определението на СГС, постановено по реда на чл.423 и чл.419 ГПК, с което е прието подадено възражение на [фирма] против заповед за изпълнение на парично задължение, отменено е разпореждането на Софийски районен съд за допуснато незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и е обезсилен издаденият изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д. № 20138510400686, по което е издадено Постановлението за възлагане, предмет на молбата, е от 20.01.2014 г. Неоснователни са възраженията на ответника, че молбата е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.305 ал.1 т.5 вр. чл.303 ал.1 т.5 и чл.304 ГПК. В случая Постановлението за възлагане на недвижим имот, чиято отмяна се иска е от 04.11.2013 г., като самият молител твърди, че му е връчено на 05.11.2013 г., но видно от приложеното изп.д. № 20138510400686 на ЧСИ М. П. Постановлението е влязло в сила на 28.11.2013 г. Тъй като денят на узнаването на Постановлението за възлагане предхожда деня на влизането му в сила, тримесечният преклузивен срок по чл.305 ал.1 т.5 ГПК започва да тече от датата на влизане в сила на Постановлението – 28.11.2013 г. и подадената молба за отмяна на 07.02.2014 г. е в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.305 ал.1 т.5 ГПК. Молбата по същество е основателна, поради следните съображения: Отмяната по реда на чл.303 и сл.ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза, стадий от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл.303 ГПК причини. Според чл.303 ал.1 т.3 ГПК може да се иска отмяна, когато влязлото в сила решение е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Това основание се отнася за случая, когато решението е било обусловено от задължителната за съда сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на административен акт. Отмяната на тези актове и то с обратна сила, събаря основата на която е изградено решението. То също следва да бъде отменено. Разпоредбата на чл.303 ал.1 т.5 ГПК групира няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Съгласно чл.303 ал.1 т.5 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие нарушения на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретния случай е образувано изпълнително дело по молба на [фирма] въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в негова полза срещу [фирма] за сумата от 3088348.08 лв. дължима по споразумение със законна лихва и разноски. По изпълнителното дело е проведена публична продан на описан недвижим имот, собственост на длъжника и настоящ молител [фирма], който имот е възложен с Постановление от 04.11.2013 г. на кредитора [фирма]. С определение на СГС от 20.01.2014 г. по подадено възражение по реда на чл.423 ал.1 т.3 и т.4 ГПК на [фирма] срещу разпореждането на СРС е прието за основателно това възражение, отменено е разпореждането на СРС, с което е уважена молбата на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и е обезсилен издаденият изпълнителен лист. Определението е постановено по реда на чл.423 и чл.419 ГПК вр. с чл.274 ГПК. В това определение са обсъждани изпълнителните органи на двете търговски дружества и данни за свързани лица по смисъла на §1 ал.1 ТЗ между тях. Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за отмяна по смисъла на чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Както самият молител сочи, той е уведомен с призовка за доброволно изпълнение, получена на 14.02.2013 г. чрез управител Г. В., а той до 26.02.2013 г. е негов управител. В приложеното съдебно-изпълнително производство на ЧСИ М. П. длъжникът и настоящ молител е участвал чрез своя управител към този момент - С. П. лично или чрез упълномощен от него процесуален представител – адвокат М. А.. Лично от управителят или процесуалният представител са получени съответни уведомления /за оценка на недвижим имот, за опис и др. от ЧСИ/ и са подадени молби до ЧСИ. Молителят е надлежно уведомен и за Постановлението за възлагане на ЧСИ, което е обжалвал на основание чл.435 ал.3 ГПК – решение на СГС от 27.11.2013 г. по ч.гр.д. № 16027/2013 г. Не са налице и основания по чл.430 ГПК за назначаване на особен представител на длъжника в изпълнителното производство, доколкото в случая длъжникът е юридическо лице със седалище и адрес на управление, вписани в търговския регистър, откъдето е и надлежно призоваван. Основанията, свързани с наличието на свързани лица по смисъла на §1 ал.1 от ДР на ТЗ са относими към заповедта за изпълнение и възражението срещу нея по смисъла на чл.423 ал.1 т.3 и т.4 ГПК, обсъдени и възприети са в определение на СГС от 20.01.2014 г. по ч.гр.д. № 184/2014 г., но са неотносими към основанията за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 ГПК в последвалото съдебно-изпълнителното производство, в което длъжникът е надлежно уведомяван, участвал лично чрез новоизбрания управител С. П. или упълномощен от него процесуален представител. Налице са предпоставки за отмяна на Постановлението на ЧСИ по смисъла на чл.303 ал.1 т.3 ГПК. Това е така, защото изпълнителният лист е съдебен акт, който удостоверява право на принудително изпълнение и разрешава то да бъде упражнено, като задължава и овластява изпълнителният орган да пристъпи по молба на кредитора към принудителни изпълнения на притезанието, доказано с изпълнителното основание, въз основа на което изпълнителният лист се издава и чието съдържание той възпроизвежда. При обезсилване на изпълнителния лист по надлежен ред, както е сторено в случая с определението на СГС от 20.01.2014 г. по ч.гр.д. № 184/2014 г., няма основание да се приеме, че към настоящия момент изпълняемото право, за което е издаден изпълнителният лист съществува, поради което издаденото Постановление за възлагане на ЧСИ от 04.11.2013 г. следва да се отмени на основание чл.303 ал.1 т.3 ГПК. С оглед направеното искане от страна на молителя и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 ГПК при този изход на спора – уважаване на молбата за отмяна, на молителя следва да се присъдят направените и поискани разноски пред настоящата инстанция в размер на 40000 лв. -адвокатски хонорар и 25593.15 лв. - държавна такса или общо 65593.15 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.303 ал.1 т.3 ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл.303 ал.1 т.3 ГПК Постановление от 04.11.2013 г., издадено от частен съдебен изпълнител М. П. с рег. № 851 по Регистъра на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд по изп.д. № 20138510400686 за възлагане на описан в него недвижим имот на [фирма]. ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК], със съдебен адрес [населено място], [улица] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 65593.15 лв. /шестдесет и пет хиляди и петстотин деветдесет и три лева и 15 ст./. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.