Р Е Ш Е Н И Е N 243/12 София ,11.09.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на четвърти юни , две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева Даниела Стоянова При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 276 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. ГПК . С определение № 173 от 17.03.2012 г. по гр.д. № 276 от 2011 на Върховния касационен съд, Първо отделение по касационната жалба на С. И. Р. и И. И. И. е допусната касационна проверка на решение № 420 от 6.10.2010 г. по гр.д. № 476 от 2010 г. на Софийския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 29 от 30.12.2009 г. по гр.д. № 996 от 2006 г. на Ботевградския районен съд по следните въпроси : в кои случаи следва да се приеме, че е финализирана реституцията на земеделската земя и кога е налице правен интерес за провеждането на предявеният осъдителен иск. В касационната жалба се позовават на неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Ответника П. М. Г. в съдебно заседание оспорва жалбата и прави искане за оставяне на решението в сила и за присъждането на разноските за тази инстанция. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл.283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна защото решението по иска по чл.108 ЗС е правилно. Софийския окръжен съд е отхвърлил предявеният от С. И. Р. и И. И. И. срещу П. М. Г. ревандикационен иск за предаване собствеността и владението на земеделска земя, представляваща ливада с площ от 1 дка, находяща се в м. “О.”, в землището на с. “В.”, Софийска област защото е намерил, че с решение № 15034 от 25.03.2005 г. на ОСЗГ, гр.”Б.” не е извършено възстановяване на земеделската земя. По делото е безспорно, че Р. и И. са наследници- низходящи на починалия на 7.04.1986 г. И. И. И., бивш жител на с. “В.”. Било е установено, че И. И. е придобил имота въз основа на покупка и давностно владение. По делото е бил извършен оглед с участието на в.л. Ц. И. Д. , която е депозирала техническа експертиза. В.л. Д. е констатирала, че свидетелите посочват терен от 12 дка, за който дават показания за собственост на И. И. и неговите синове. В рамките на този терен попадат и закупените от ответника П. Г. сгради както следва : едноетажна сграда в терен, представляващ имот № 499 и сграда на два етажа от 150 кв.м. застроена площ която попада в терен № 501. Няма доказателства обаче за съвпадение между тези два имота и нивата от 12 дка в която те се ситуират и претендираната ливада с площ от 1 дка в м. “О.” на [населено място]. Доказателствената тежест за установяването на идентичността между заявеният с исковата молба имот и този ползван от ответника е възложена на ищеца и в случая това съвпадение не е било установено. На второ място във въззивното решение правилно е посочено, че установяването на собствеността върху земеделска земя, възстановена по реда на ЗСПЗЗ е сложен смесен фактически състав , който също не е бил установен от страна на касаторите. Представеното решение № 15034 от 25.03.2005 г. на ОСЗГ, [населено място] , в който претендираният имот под № 3 не е индивидуализиран също не е достатъчно да установи правото на собственост. Освен това по делото е представена преписка по заявление № 243 от 4.01.1992 г. с която П. И. П., третия наследник- дъщеря на И. И. И. е заявила възстановяване собствеността на земеделските земи на своя баща. Съгласно чл.45д, ал.2 от ППЗСПЗЗ подаването на искането от един от наследниците ползва всички останали. По тази преписка е било отказано възстановяването на ливада от 1 дка в м. “О.” , землището на с. ”В.” при съседи :н-ци на В. У., н-ци на И. И. и Лагера. Този отказ представен под № 6019 от 29.10.1993 г., не е бил обжалван и е стаблилизиран. При тези данни правилен е извода на въззивната инстанция, че ищците не установяват правото си на собственост и че производството по възстановяването й по реда на ЗСПЗЗ не е възможно да бъде продължено, тъй като има влязъл в сила индивидуален административен акт- отказ. Решението следва да се остави в сила. Касаторите дължат направените от ответника разноски в размер на 380 лв., документирани с договор за правна защита и съдействие № 0085615 от 19.03.2012 г. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 420 от 6.10.2010 г. по гр.д. № 476 от 2010 г. на Софийския окръжен съд . ОСЪЖДА С. И. Р. с ЕГН [ЕГН] и И. И. И. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на П. М. Г. направените разноски от 380/ триста и осемдесет/ лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: