Р Е Ш Е Н И Е № 154 гр. София, 26.10.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в откритото заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Теодора Нинова Членове: Светлана Калинова Геника Михайлова при секретаря Даниела Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1425 по описа за 2015 г. До обжалване е допуснато решение № 1506/ 30.10.2014 г. по гр. д. 1725/ 2014 г, с което Варненски окръжен съд, като отменя решение № 2855/ 29.05.2014 г. на Варненски районен съд, отхвърля исковете на И. В. К., В. Н. К., Р. Р. М., М. Е. Д., Д. Н. Д., Н. Г. Н., С. К. Н., П. А. П., С. С. П., Ж. Е. Ц. и Ц. А. Ц. срещу Б. С. М. с правна квалификация чл. 108 ЗС относно таванско жилище № 2 с площ от 130 кв. м, разположено в подпокривното пространство на жилищен блок № 11 в [населено място],[жк],[жк]. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 237/ 20.04.2015 г. при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса: Когато етажната собственост е възникнала в резултат на продажби на жилища от държавния жилищен фонд по реда на Наредбата за държавните имоти (отм) и възникне спор дали отделни помещения, обособени в подпокривното пространство на сградата чрез преустройство, са обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, за решаването на спора има ли значение механизмът, по който е била определена цената на отделното жилище? Касаторите И. В. К., В. Н. К., Р. Р. М., М. Е. Д., Д. Н. Д., Н. Г. Н., С. К. Н., П. А. П., С. С. П., Ж. Е. Ц. и Ц. А. Ц. искат въззивното решение да бъде отменено като постановено в неправилно приложение на материалния закон (чл. 38 ЗС) и да бъде уважен искът по чл. 108 ЗС, предявен при условията на активно субективно съединяване. Претендират разноски. Ответникът Б. С. М., ответник и по касационните жалби, счита решението правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция. По поставения процесуалноправен въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че когато етажната собственост е възникнала в резултат на продажби на жилища от държавата по реда на Н. (отм.) и възникне спор дали отделни помещения, обособени в подпокривното пространство на сградата чрез преустройство, са общи части по смисъла на чл. 38 ЗС, за решаването на спора може да има значение механизмът, по който е определена цената на жилището. Доказаният положителен факт – в процеса на определяне на цената на жилището обособеното помещение е оценено като обща част на сградата - или установеният отрицателен – в същия процес помещението не е оценено като обща част на сградата – не провежда пълното доказване по релелевантния факт, нито го опровергава. Установяването на такъв факт има само косвено (доказателствено) значение. Релевантният факт следва пряко от диспозицията на чл. 38 ЗС (приложимата материално правна норма) и е различен - предназначението, което държавата като единствен собственик на сградата е придала на обособеното помещение към момента на възникване на етажната собственост. Помещението, обособено в подпокривното пространство чрез преустройство, е обща част по своето предназначение, само ако обслужва различни обекти в сградата. Релевантният факт подлежи на пълно доказване от страната, която твърди, че помещението е съсобствено на етажните собственици (чл. 154 ГПК). Пълното доказване може да се проведе успешно и чрез установяването на косвени факти, които обаче следва да са свързани в такава система, която да изключи всяка вероятност, но да създаде сигурността, че релевантният факт се е осъществил. Правилна е съдебната практика, която провежда дадения отговор. Мотивите са това са следните: Чл. 38, ал. 1 ЗС допуска разделянето на общите части на сградата в режим на етажна собственост на общи по своето естество и общи според своето предназначение. В диспозицията на разпоредбата възможните обекти на неделима съсобственост са изброени неизчерпателно, а дадените примери законодателят не съотнася към съответна група. Критерият за разделяне се извежда от тълкуване на чл. 38 ЗС. В групата на общите по естеството си части са онези елементи от сградата, без които тя не може да съществува като сграда и поради това са предназначени да служат за общо ползване на етажните собственици. В групата на общите по предназначението си части са онези елементи от сградата, без които тя може да съществува като сграда, но са предназначени да служат за общо ползване на различните собственици. Подпокривното пространство на сграда в режим на етажна собственост е обща според естеството си част, но когато към възникване на етажната собственост в подпокривното пространство чрез преустройство са обособени отделни помещения, режимът на обща според естеството си част е изключен. Статутът на такова помещение е или на самостоятелен обект в сградата (извън елементите на неделима съсобственост) или на обща по предназначението си част. Следователно релевантният факт е предназначението, което държавата като единствен собственик на сградата е придала на такова помещение към момента на възникването на етажната собственост с продажбата на първия обект по реда на Н. (отм). Включването на такова помещение като стойност в процеса на определяне на цената на отделните обекти (жилища, магазини, ателиета и други) или обстоятелството, че то не е било включено в стойността на придадените към обекта идеални части от общите части на сградата, индицира, но не установява пряко релевантния факт. Придобиването на отделен обект в сграда етажна собственост е способ за придобиване и на съответстващите му идеални части от общите части на сградата (чл. 40, ал. 1 ЗС). Режимът е на главна вещ и принадлежности към нея. От друга страна, до възникването на етажна собственост чрез продажби на жилища по Н. (отм) държавата като единствен собственик е свободна да извърши всяко преустройство, което не е забранено от закона, и да определи предназначението на всеки обект, включително на обособен чрез преустройство в подпокривното пространство на сградата. С оглед разрешаването на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, въззивният съд е приел за релевантен факт, който има само косвено значение. Съобразил е, че активната материална легитимация по исковете с правна квалификация чл. 108 ЗС касаторите извеждат от твърденията, че притежават самостоятелни жилищни обекти в сграда в режим на етажна собственост, а спорните помещения, обособени в подпокривното пространство чрез преустройство, представляват общи части на сградата. Съобразил е и това, че етажната собственост е възникнала чрез продажба на жилища в периода 1991 – 1993 г. по реда на Н. (отм). Изключил е възможността помещенията да са общи части за етажните собственици основно поради това, че те не са били включени в процеса на ценообразуване на отделните обекти в сградата. Релевантният факт е различен – предназначението, което държавата е придала на тези помещения и в частност, дали ги е предназначила да обслужват отделните обекти в сградата, продадени по реда на Н. (отм). При съвкупна преценка на останалите събрани доказателства настоящият състав на Върховния касационен съд намира релевантният факт за неосъществен. По делото е установено, че блок № 11 е построен през 1952 г. с три входа и 24 апартамента. Впоследствие в подпокривното пространство на вход „В“ чрез преустройство в две тавански жилища са обособени помещения. Обособяването на процесните две стаи, кухня и сервизни (таванско жилище № 2) и предоставянето им за обслужване на жилищни нужди е предмет на заповед от № 177/ 23.05.1967 г. Неин адресат е бащата на ответника по касация. Липсват доказателства предназначението на процесните помещения да е променено към продажбата на първото жилище по реда на Н. (отм) през 1991 г. Обособените в подпокривното пространство обекти не са включени в ценообразуването. Следователно спорните помещения не са принадлежност към жилищата, които касаторите са придобили по реда на Н. (отм). За правния извод е достатъчно, че: 1) обособяването на подпокривното пространство в отделни помещения законът не е забранявал; 2) преустройството е извършено по волята на единствения собственик на сградата и 3) жилищата са продадени по реда на Н. при наличието на тази даденост. Без правно значение е обстоятелството дали обособеният обект отговаря на нормативните изисквания за жилище в подпокривното пространство, действали към момента на преустройството. С правно значение е единствено това, че към момента на възникване на етажната собственост той не е предназначен да обслужва различните собственици. Проведеното от ищците доказване на релеватния факт (този, който е включен в диспозицията на чл. 38 ЗС) е непълно, а насрещното доказване го опровергава. Това означава, че ищците не притежават активна материална легитимация по исковете по чл. 108 ЗС. Обжалваното решение подлежи на потвърждаване от касационната инстанция, защото е правилно като резултат. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касаторите следва да се поставят разноските, които ответникът по касация е направил пред настоящата инстанция. Тяхната отговорност е деликтна, а чл. 53 ЗЗД предвижда да я понесат солидарно. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1506/ 30.10.2014 г. по гр. д. № 1725/ 2014 г. на Варненски окръжен съд. ОСЪЖДА И. В. К., В. Н. К., Р. Р. М., М. Е. Д., Д. Н. Д., Н. Г. Н., С. К. Н., П. А. П., С. С. П., Ж. Е. Ц. и Ц. А. Ц. да заплатят солидарно на Б. С. М. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3 136 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.