1 Р Е Ш Е Н И Е № 35 гр. София, 06.07. 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдия Бранислава Павлова гражданско дело № 2068/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. М. Т. Д. , С. Г. Й. и С. В. П. са обжалвали въззивното решение на Софийския окръжен съд № 558 от 09.12.2016 г. по гр.д.№ 361/2016г. Ответниците В. П. Л. и В. Х. Ц. са подали отговори по чл. 287 ГПК, които са идентични по съдържание и в тях са развити доводи за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл. 288 ГПК на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК в редакция до изменението в ДВ бр.86/2017г. по правния въпрос дали се ползват със сила на пресъдено нещо констатациите в мотивите на решението относно приетите юридически и доказателствените факти. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: С обжалваното решение Софийският окръжен съд е потвърдил решението на Самоковския районен съд № 293 от 24.11.2015 г., постановено по гр. д. № 516/2012 г. , с което са отхвърлени предявените от М. Т. Д. и С. Г. Й. при участието на С. В. П. като трето лице - помагач на тяхна страна, срещу В. Х. Ц., при участие на трето лице помагач на нейна страна В. П. Л., искове с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на поземлен имот с идентификатор 61604.51.332 по кадастралната карта на [населено място], [община], с площ от 472 кв. м., съставляващ парцел X.-178 в кв.12 по предходен план, заедно с построените в него сгради: жилищна сграда с идентификатор 61604.51.332.1 на един етаж, със застроена площ 32 кв. м., жилищна сграда с идентификатор № 61604.51.332.2 със застроена площ 48 кв. м. и селскостопанска сграда с идентификатор № 61604.51.332.3 на един етаж, със застроена площ 20 кв. м. Въззивният съд е приел, че с нотариален акт № 110 от 12.08.2011 г. на нотариус Сп.Х. , С. В. П. е продала на М. Т. Д. и С. Г. Й. поземлен имот с идентификатор 61604.51.332 по кадастралната карта на [населено място], [община], с площ от 472 кв. и сградите в него. С влязло в сила на 28.11.2014 г. решение по гр. д. № 833/2011 г. по описа на Самоковския районен съд е признато за установено по отношение на С. В. П. правото на собственост в полза на В. Х. Ц. и В. П. Л. на процесния имот по силата на наследствено правоприемство от П. Л. Ц. и придобивна давност и на основание чл. 537 ал.2 ГПК е отменен нот.акт № 166/1999г. , с който Й. Л. Ц. е признат за собственик по давност на същия имот. Позовавайки се на мотивите на това решение, въззивният съд е приел, че прехвърлянето на имота на М. Т. Д. и С. Г. Й. е извършено в хода на висящия процес. От правна страна въззивният съд е приел, че силата на пресъдено нещо, формирана с решението по гр. д. № 833/2011 г. се разпростира спрямо ищците по настоящото дело М. Т. Д. и С. Г. Й. на основание чл. чл.226 ГПК и спорът за съсобствеността не може да бъде пререшаван като вписването на исковата молба в този случай е без правно значение. По обуславящия за делото правен въпрос настоящият състав на Върховният касационен съд възприема практиката в определение № 262 по ч.гр.д.№ 2406/2016г. на ВКС, ІІІ г.о. по чл. 274 ал.1 т.3 ГПК, в което в съответствие с разясненията в ТР 1/2001г. на ВКС, ОСГК е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитива на решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Съдържащите се в мотивите констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти, не са обхванати от спорния предмет и не са източник на сила на пресъдено нещо. С оглед на това тълкуване, решението на въззивния съд е постановено в нарушение на процесуалните правила. Твърденията на ищците М. Т. Д. и С. Г. Й. в исковата молба са, че са придобили с нотариален акт № 110/2011г. на нотариус Сп.Х. регистриран под № 239 в регистъра на Нотариалната камара правото на собственост върху процесния имот – поземлен имот с идентификатор 61604.51.332 по одобрената кадастрална карта на [населено място], [община] с площ от 472 кв. м., съставляващ парцел X.-178 в кв.12 по предходен план, заедно с построените в него две жилищни и една селскостопанска сграда. Ответницата В. Х. Ц. упражнява фактическа власт върху имота без основание, поради което ищците са поискали да бъде осъдена на основание чл. 108 ЗС да им предаде владението. В отговора на исковата молба ответницата е възразила, че праводателката на ищците не е собственик на имота и поради това и те не са могли да придобият правото на собственост като се е позовала на висящ преюдициален спор , предмет на гражданско дело № 833 /2011г. на Самоковския районен съд срещу С. В. П. – продавач по договора , сключен с нот.акт № 110/2011г. При тези твърдения районният съд е приел, че спорът по настоящото дело е обусловен от решаването на спора по гр.д.№ 833/2011г. на Самоковския районен съд и е постановил спиране на делото на основание чл. 229 т.4 ГПК. Делото е възобновено след влизане в сила на решението по обуславящото дело, с което е прието за установено на основание чл. 124 ал.1 ГПК по отношение на праводателката на ищците С. В. П. , че В. П. Л. и В. Х. Ц. са собственици на имота идентификатор 61604.51.332 и сградите в него. При спазване на разпоредбата на чл. 297 ГПК , която задължава съда да зачете влязлото в сила решение по друго дело, ако то обвързва страните по разглеждания спор, въззивният съд е приел, че трябва да изследва субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 833 /2011г. на Самоковския районен съд и дали тя се разпростира по отношение на ищците М. Т. Д. и С. Г. Й., които не са били страна по приключилия спор между тяхната праводателка С. В. П. и ответницата по настоящото дело В. Х. Ц.. При точно приложение на разпоредбата на чл. 226 ГПК и в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че обвързващата сила на влязлото в сила решение по гр.д.№ 833/2011г. се определя от обстоятелството дали разпореждането с имота, предмет на нот.акт № 110/2011г. е извършено по време на висящия процес или преди предявяването на иска. Съображенията на съда, че разпореждането е извършено в хода на висящия процес обаче, не се основават на събрани по настоящото дело доказателства, а на мотивите на постановените съдебни актове по приключилото дело, които както вече прието във връзка с въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, не установяват със сила на пресъдено нещо юридическите факти, които пораждат, променят или погасяват материалното субективно право. След като за пръв път въззивния съд е приел, че спорът за собствеността на процесния имот следва да се разреши на плоскостта на разпоредбата на чл. 226 ГПК, която е императивна, съобразно разясненията в ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК и е следвало да изиска приключилото дело , за да съобрази данните по него релевантни за разрешаването на настоящия спор. С оглед на изложеното поради допуснато нарушение на процесуалните правила, въззивното решение следва да се отмени на основание чл. 281 ал.1 т.3 ГПК и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав въззивния съд. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение на Софийския окръжен съд № 558 от 09.12.2016 г. по гр.д.№ 361/2016г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: