Р Е Ш Е Н И Е № 360 София, 16 септември 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Пенка Маринова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1059/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК е образувано по искане на осъдения К. И. И. за възобновяване на нохд №129/12 г. на Районен съд – Дряново и внохд № 12/13г. на ОС-Габрово. Искането е за отмяна на постановената от РС - Дряново присъда №88 от 11.12.2012г. и оправдаване на осъдения И., като в него са посочени всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК, които са основания и за възобновяване на наказателното дело по реда на чл. 422, ал. 1, т.5 от НПК.Алтернативно се иска изменение на присъдата или връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Гражданският ищец и частен обвинител И. И.,не се явява, редовно призован. Осъденият К. И. и защитата му, редовно призовани, не се явяват.От защитника - адв.Р. И. е постъпило писмено становище, в което се поддържа искането за възобновяване и се моли за уважаването му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо и е подадено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Негов предмет е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Постановената присъда от РС –Дряново е влязла в сила, след като е била потвърдена с въззивно решение от ОС-Габрово и не е била проверявана по касационен ред. Разгледано по същество е неоснователно. С присъда № 88 от 11.12.2012 г., постановена по нохд № 129/12г. РС – Дряново е признал подсъдимия К. И. И. за виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал.1 от НК и е осъдил на три месеца лишаване от свобода и обществено порицание.Със същата присъда подсъдимият К. И. е осъден и за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК, като му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода.На основание чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание от три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66 от НК е отложил за срок от три години. Към общото наказание е присъединено и наказанието обществено порицание, което да бъде изтърпяно чрез публикуване на присъдата в местно печатно издание-вестник „Дряново Нюз”. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец И. И. сумата от 4000лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. В тежест на подсъдимия са били възложени деловодните разноски, разноските на гражданския ищец и държавната такса. и неимуществени вреди. С въззивно решение № 27 от 02.04.2013г., постановено по внохд № 12/13г. по описа на ОС-Габрово, първоинстанционната присъда е била потвърдена. Няколко групи доводи се релевират в искането за възобновяване, но се акцентира на възраженията за допуснати нарушения на материалния закон. Неоснователни са твърденията за несъставомерност на деянието по чл.325 от НК.Правилно решаващите съдилища са приели, че с действията си подсъдимият К. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението хулиганство по чл.325, ал.1 от НК. Хронологията от действия, осъществени от подсъдимия, а именно: умишлено форсиране на управлявания от него автомобил, вдигайки висок шум; отправени обидни изрази към свидетеля Т. Р.; заканвал се да убие И. И.; нанесен удар с метален стол по главата на приятелката си Й. Й., с което й причинил телесна повреда, сочат на непристойни действия, които грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Това поведение на подсъдимия, в цялото му разнообразие от прояви е осъществено, на инкриминираната дата, пред магазина за хранителни стоки/който функционирал и като заведение/ в [населено място], общ.Дряново, в присъствието на множество посетители. Не може да се приеме, че нарушението на обществения ред не е грубо, за да се квалифицира поведението му като дребно хулиганство, което по принцип се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност. Принципно правилно е застъпеното в искането разбиране за съотношението на престъпните състави, визиран в разпоредбите на чл.325, ал.1 от НК и чл.131, т.12 от НК и кога двете престъпления могат да бъдат осъществени в условията на съвкупност. Без да се навлиза в проблематиката, която в теорията и доктрината не е спорна, следва да се отбележи, че конкретиката на настоящия казус обуславя ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия по двете му инкриминирани обвинения в условията на съвкупност, както са приели и съдилищата. В рамките на приетите фактически констатации, действията на подсъдимия, които очертават квалифициращия състав на престъплението по чл.131, т.12 от НК-причиняване на телесна повреда по хулигански прояви, са различни от тези, с които подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението хулиганство по чл.325 от НК, поради което съставът на хулиганството в настоящият казус не се поглъща от престъплението по чл.131, т.12 от НК. Принципно двете престъпления не могат да бъдат осъществени в условията на съвкупност, но само на идеална такава. Неоснователно е твърдението, че причинената на пострадалия И. И. лека телесна повреда е резултат от силно раздразнение на подсъдимия, предизвикано от пострадалия с насилие. Заключението на съдебно-психологическата експертиза установява състояние на физиологичен афект от медицинска гледна точка, като вещите лица приемат за афектогенен повод нанасянето на удар- шамар от пострадалия на подсъдимия, на фона на натрупани негативни емоции, резултат от конфликтни взаимоотношения. Това обаче не е достатъчно, за да е налице състояние на афект по смисъла на НК, тъй като е необходимо да са налице и останалите предпоставките, визирани при телесната повреда в разпоредбата на чл.132 от НК. Съдът подробно и аргументирано е отхвърлил твърденията на защитата и подсъдимия за доказани действия по нанасяне на удар-шамар от страна на пострадалия в конкретната ситуация. Противно на това е прие, че доказателства, които да установяват този факт и то по несъмнен начин, не са събрани. В контекста на горното неоснователно е и искането за реторсия. Аналогично искане е било отправено и към решаващите съдилища, които с убедителни аргументи са го отхвърлили.Безпредметно е отново да се обсъждат както принципните положение за това, кога е приложима реторсията, така и с оглед конкретиката на казуса. Във връзка с наказанията се прави искане за приложението на чл.55 от НК.Сочените смекчаващи обстоятелства са били отчетени от съдилищата при индивидуализацията на наказанията, като същите са обусловили определянето на наказанията лишаване от свобода и за двете престъпления в размер на законовия минимум. Независимо от това отчетените смекчаващи обстоятелства не са многобройни или изключителни по своя характер.Освен това не е налице и втората кумулативна предпоставка за приложението на чл.55 от НК, а именно и най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. При гореизложеното, настоящата инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, проведено срещу К. И., поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. И. И. за възобновяване на нохд № 129/12 г. по описа на Районен съд – Дряново и внохд № 12/13г. по описа на ОС-Габрово. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: