Р Е Ш Е Н И Е
№ 480
Гр. София, 11 март 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА
2. БИСЕР ТРОЯНОВ
при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова разгледа докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1537 по описа за 2012 г.
Мотивите на решението са изготвени от съдия Бисер Троянов, поради заетото от съдията-докладчик особено мнение.
Настоящето производство е образувано по искане на осъдения Р. А. Х. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 240/ 2012 г. по описа на Русенския окръжен съд и отмяна на решение № 71 от 22.05.2012 г.
Искането е основано на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК с доводи за съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Осъденият твърди, че установената форма на нотариалната заверка на подписите според Наредба № 32 от 29.01.1997 г. не предпоставя нотариално удостоверяване на личното присъствие на лицата, чиито подписи се заверяват; официалният документ не бил с невярно съдържание, тъй като подписи били положени от лицата, направили волеизявленията; не била нарушена и самата процедура по чл. 589, ал. 2 от ГПК, тъй като по време на проведените в [фирма] събрания подписалите се лица потвърдили положените от тях подписи; отсъствала субективната страна на деянието – липсвал умисъл у подсъдимия. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия.
В съдебно заседание осъденият Р. А. Х. не взема становище.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането на осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното:
С присъда № 34 от 16.02.2012 г. по н. о. х. д. № 2853/ 2011 г. Русенският районен съд е признал подсъдимия Р. А. Х. за виновен в това, че през периода 1.06.2007 г. – 30.06.2008 г., в гр.В., Русенска област, при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице – кмет на община В., в кръга на службата си е съставил официални документи – нотариални заверки на подписи, в които е удостоверил неверни обстоятелства – че подписите за осигурено лице, положени в заявленията са изпълнени от съответните лица при личното им присъствие пред него в момента на извършване на нотариалните заверки, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на основание чл. 311, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е наложил наказание от една година лишаване от свобода, чието изпълнение отложил за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Съдът е лишил подсъдимия от права по чл. 37, ал. 1, т. 3 от НК – да заема длъжност, свързана с нотариална дейност, за срок от една година. В тежест на подсъдимия възложил разноските по делото.
С решение № 71 от 22.05.2012 г. по в.н.о.х.д. № 240/ 2012 г. на Русенския окръжен съд присъдата била изменена с увеличаване на срока на наказанието лишаване от права на две години. В останалата част присъдата на първоинстанционния съд била потвърдена.
Процесуално допустимото искане на осъдения е неоснователно.
Когато кмет изпълнява удостоверителни функции по чл. 83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, той е длъжен да спази всички задължителни изисквания на охранителното производство по Глава Петдесет и четвърта от ГПК, регламентиращи нотариалното удостоверяване. Нотариалната заверка на частен документ за удостоверяване на датата и подписа се подчинява на правилата по чл. 589, чл. 578, ал. 4 и 5, чл. 579, ал. 2 и чл.чл. 582-585 от ГПК, където личното присъствие на лицето, подписващо свое едностранно волеизявление, е абсолютно задължително. Длъжностното лице (кмет, кметски наместник, зам. кмет на община, секретар на община) проверява самоличността и дееспособността на лицето, което в негово присъствие полага подписа си или потвърждава изрично своя подпис, положен по-рано. Извършената в кръга на службата на кмета (или друго длъжностно лице от изброените в чл. 83 от ЗННД) нотариална заверка представлява официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, който не може да бъде неистински. И когато това длъжностно лице наруши законовата процедура и завери неприсъствено подписа под частния документ, то удостоверява неверни обстоятелства – че лицето се е явило лично и е положило пред него своя подпис (или е потвърдило своя подпис). Тогава длъжностното лице извършва престъпление по чл. 311 от НК.
Осъденият Р. А. Х. заверил 14 заявления на различни лица, лично неприсъствали по време на изпълняваните от него като кмет на община В., област Р., нотариални функции. По-късно, в хода на разследването се оказало, че подписите принадлежали на лицата. Това обстоятелство не заличава обществено-опасния характер на извършеното престъпление, нито валидира правния ефект на извършените нотариални удостоверявания (те са нищожни по смисъла на чл. 576 от ГПК).
С деянието си осъденият е накърнил обществените отношения по правилното документиране и запазване на доверието на обществото в законосъобразното поведение на длъжностните лица при съставянето, изготвянето и използването на документи. Извършените в периода 01.06.2007 г. – 30.06.2008 г. нотариални заверки представляват официални удостоверителни документи, издадени от длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а” от НК, чрез които е извършено лъжливо документиране. Кметът на общината е удостоверил неверни обстоятелства, които не съответстват на обективната действителност. Подлежащите на удостоверяване обстоятелства са изписани на щемпелувания текст, представляващ официалното длъжностно изявление и под което деецът се е подписал: „... удостоверявам, че горни [-ят] подпис ... е положен в мое присъствие ... в чийто самоличност се уверих чрез личната му (им) л.к./паспорт...”. За всяка една от 14-те заверки осъденият Х. е съзнавал, че на съответната дата авторът на частния документ не е положил подписа си пред него, нито се е уверил в неговата самоличност. Ето защо твърдението му на липса на умисъл е неоснователно.
Несъстоятелно е и твърдението, изложено в писменото искане за възобновяване, че подписалите се лица потвърдили пред кмета на общината своите подписи. Показанията на свид. П. са превратно представени. Заявителите са подписали документите в счетоводството на предприятието ( [фирма]) в гр.С., където не е присъствал кмета на общината, нито те са ходили в сградата на община В. Не се подписвали по време на събранието на работниците и служителите в завода, на което им били разяснени правата за прехвърляне на партидите в друг фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване, когато присъствал кмета на общината, но не извършвал нотариални функции. Невъзможно е да бъде потвърдено действие, което все още не е извършено.
Въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон по чл. 348, т. 1 от НК, поради което искането за възобновяване на делото, отмяна на решението на Русенски окръжен съд и оправдаване на осъдения Р. А. Х. е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, по изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. А. Х. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 240/ 2012 г. по описа на Русенски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: ОМ 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Ж. Начева
Правните съображения за съставомерност на деянието не отговарят на точния смисъл на закона и на конкретните факти по делото.
По правило при нотариална заверка на подписи върху частен документ, на удостоверяване подлежи обстоятелството, че подписът произхожда от лицето, съставило частния документ. Нотариалното удостоверяване на подпис доказва, че частният документ изхожда от лицето, чийто подпис се удостоверява.
В този смисъл и съдебната практика (Постановление № 3 от 23.03.1982 г. на Пл.ВС на Република България) изрично е пояснила, че „…съответното длъжностно лице, което извършва заверката, удостоверява достоверността на …подписите на лицата, съставили документа.”. Затова нотариалната заверка на подписи върху частен документ обективно ще бъде с невярно съдържание, а следователно и предмет на престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, само когато подписът върху частния документ е неистински, тъй като няма да е достоверен – няма да произхожда (няма да е положен) от лицето, направило волеизявлението в частния документ. В заключение, нотариалната заверка на подписи може да бъде предмет на престъпление по чл. 311, ал. 1 НК ако е извършена върху неистински частен документ.
По делото е прието за фактически установено, в т. ч. с помощта на графологическа експертиза, че подписът върху всяко от заявленията е бил положен от лицето, посочено като автор на волеизявлението в съставения частен документ. Това означава, че нотариалната заверка на подписи, извършена от осъдения Р. А. Х., с която той е удостоверил достоверността на подписа върху заявлението не е документ с невярно съдържание и не може да бъде предмет на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК дори и нотариалното производство да се е развило незаконосъобразно.
Неприсъственото нотариално удостоверяване на подпис върху частен документ, който е истински, представлява само нарушение на императивните процесуални разпоредби на закона за дейност при нотариално удостоверяване (чл. 589, ал. 2 ГПК) и има за гражданскоправна последица нищожност на нотариалната заверка, а от гледна точка на наказателното право документът, като издаден не по установения ред, няма качеството на официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 НК.
При положение, че деянието на осъдения е несъставомерно от обективна страна, излишно е да се обсъждат мотивите на въззивния съд относно признаците на престъпния състав по чл. 311, ал. 1 НК от субективна страна.
Считам, че искането за възобновяване на наказателното производство е основателно. В съответствие с чл. 425, ал.1, т. 2 от НПК въззивното решение следва да бъде отменено по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела и в рамките на установените фактически положения осъденият Р. А. Х. - оправдан по обвинението за престъпление по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
СЪДИЯ: |