1 Р Е Ш Е Н И Е № 569 гр.София, 09 януари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Николай Дърмонски при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 2796/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК, образувано по искане (назовано „жалба”) на осъдения И. П. Д. за отмяна по този ред на влязлата в законна сила присъда № 4 от 25 януари 2011 година на Районен съд – гр.Троян, постановена по нохд № 45/2011 година и потвърдена изцяло с решение № 59 от 10 май 2011 година на Ловешкия окръжен съд по внохд № 46/2011 година. От съдържанието на саморъчно изготвеното искане може да се формира извод, че осъденият оспорва размера на наложеното му наказание лишаване от свобода, като претендира неговото намаляване до размера на една година. Коментира и обстоятелства, свързани с инкриминираното деяние и неговото разкриване, както и с разглеждане и решаване на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, а не със споразумение, както би искал, като обвързва това с липсата на процесуална активност от страна на защитника си в съдебната фаза на процеса. Може да се приеме, че тези възражения ангажират отменителните основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. В съдебно заседание пред ВКС осъденият Д. участва лично и с назначения му служебен защитник – адв. Д. от САК, която поддържа искането, като навежда и допълнителни доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната и съдебната фази на процеса, свързани с участието на защитник на подсъдимия при разследването на делото и непредявяване от съда на веществените доказателства по същото. Осъденият Д. представя писмени бележки в своя защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за частична основателност на искането във връзка с твърдението за нарушено право на защита в досъдебното производство. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на молителя И. П. Д. за това, че на 09. 01. 2011 година, в [населено място], Л. област, при условията на опасен рецидив и чрез използване на моторно превозно средство, е отнел чужда движима вещ – меден казан, на стойност 350 лева, от владението на З. С. П., без негово съгласие и с намерение противозаконно да присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК и при условията на чл. 58а от НК, е осъден на две години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Постановено е надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото – меден казан и лек автомобил. Присъдени са направените разноски, като са възложени в тежест на осъдения Д.. В производство, инициирано по жалба на осъдения Д., е постановено атакуваното сега по реда на възобновяване на наказателните дела решение на въззивния съд, с което присъдата е потвърдена изцяло. Решението не подлежи на проверка по реда на касационното обжалване. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е частично основателно, макар и не по изложените в него съображения. Във връзка с констатацията, която ВКС прави, че осъденият Д. е упражнил правото си да иска възобновяване на делото основно за постигане намаляване на размера на наложеното му наказание, е необходимо да се отбележи следното: Първо, пределите на извършваната от ВКС проверка се очертават от жалбоподателите/молителите или прокурора чрез посочване на отменителните основания и доводите, които ги подкрепят. Процесуалният закон не предвижда право на допълнителна жалба/искане или протест. Второ, недопустимо е въвеждането на нови основания, извън посочените в искането за възобновяване на делото. Допълнителни доводи в подкрепа на заявените вече основания могат да се изтъкнат по реда и в срока на чл. 351, ал. 3 от НПК, но не и да се ангажират нови основания. Още по-малко това може да се направи в пледоарията по съществото на делото, както в случая е сторено от защитата на осъдения. Трето, проверката в рамките на този извънреден способ следи за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1 от НПК, в рамките на ангажираните отменителни основания. На тази проверка, както и на касационната, по принцип служебното начало е неприсъщо. Доколкото в искането и в становището на защитника по делото се съдържат твърдения относно качеството на реализираната защита в предходните стадии на процеса и ограничаването на процесуалните права на осъдения, ВКС извърши проверка и констатира следното: Заявените нарушения не са налице. В хода на досъдебното производство по отношение на Д. не са били налице законовите предпоставки на чл. 94, ал. 1, т. 6 от НПК за задължително участие на защитник. На осъдения е била взета мярка за неотклонение „Подписка”, с каквато е внесен и обвинителният акт в съда. В първото и единствено по делото съдебно заседание на 25. 01. 2011 година, подсъдимият Д. е участвал лично и с договорния си защитник адв. П. от АК – [населено място]. В това съдебно заседание надлежно е проведена процедурата по чл. 370 и сл. от НПК и е постановена присъдата по делото. Преди започване на съдебното следствие в това съдебно заседание и при активното участие на Д. и неговия защитник, са обсъдени с представителя на обвинителната власт условия за постигане на споразумение за решаване на делото, но такова не е постигнато (протокол от с. з., стр. 2). Доколкото единственият конкретен упрек в искането на осъдения относно качеството на неговата защита касае именно непостигане на споразумение за решаване на делото, ВКС намира за необходимо да отбележи, че решаването на делото със споразумение е само една правна възможност, но не и право на обвиняемия/подсъдимия. Изготвянето на споразумение може да бъде инициирано както от прокурора, така и от защитника, като във всички случаи съдържа съгласие относно посочени в закона обстоятелства, вкл. извършването на престъплението и видът и размерът на наказанието. Подлежи на одобряване от съда, при това само ако не противоречи на закона и на морала. Определянето на наказанието при условията на чл. 55 от НК е възможно, но не и задължително. При тези данни по делото оплакването за ограничаване на процесуалните права на осъдения Д. очевидно следва да бъде преценено като неоснователно. На базата на надлежно събрани и проверени доказателства, съдът е извел правнозначимите факти от кръга на подлежащите на доказване и им е дал по принцип правилна правна оценка. В тази връзка ВКС констатира, че и двете предходни съдебни инстанции не са изложили подробни правни съображения относно квалификацията на деянието като „опасен рецидив”, която са приели. Такива съображения липсват още във внесения с тази квалификация обвинителен акт. Съдът безкритично се е съгласил с нея, без да посочи точно кои от предходните осъждания на Д. обосновават хипотезата на чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК. А тя всъщност не е налице и това е така, защото: По три от общо петте осъждания на Д. за извършени от него престъпления от общ характер, са му наложени наказания „глоба” и „пробация” (нохд № 575/2003 година, нохд № 744/2005 година и нохд № 77/2006 година). Единствено по нохд № 43/2001 година Д. е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, при четиригодишен изпитателен срок и по нохд № 559/2007 година – на четири месеца лишаване от свобода при първоначален „общ” режим на изтърпяване. По отношение на първото осъждане обаче, към извършване на настоящето деяние, е изтекъл петгодишният срок по чл. 30 от НК, който при условното осъждане започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок, в случая – от 19. 10. 2005 година, т. е. този срок вече е изтекъл на 19. 10. 2010 година. Второто осъждане на четири месеца лишаване от свобода не удовлетворява изискванията на която и да е от двете хипотези на чл. 29, ал. 1 от НК за квалифициране на настоящето престъпление като извършено при условията на опасен рецидив. Поради това, по отношение на него неправилно е приложена нормата на чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК, вместо тази на чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК. Тази неправилност по приложението на закона би могла да бъде отстранена от ВКС в рамките на правомощията му по чл. 425, 1, т. 3 от НПК, защото изменението е в полза на осъдения. Прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление предполага обсъждане и на тежестта на ангажираната наказателна отговорност на осъдения, освен в рамките на неговото основно възражение в искането за възобновяване на делото. ВКС намира, че предходните съдебни инстанции по принцип правилно са отчели установените по делото обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК, както и правилно са приложили механизма на определяне на наказанието при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК. В рамките на нормата на чл. 195, ал. 1 от НК намира, че на осъдения Д. следва да бъде наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета, т. е. до размера на една година лишаване от свобода. Така определено, наказанието удовлетворява изискванията на чл. 54 от НК и изпълнява целите на наказанието по чл. 36 от НК. Тази промяна в приложимия материален закон не повлиява изводите за първоначалния режим на изтърпяване на наказанието и за типа затворническо общежитие за неговото изтърпяване (чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС). При изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателните дела, решение № 59 от 10 май 2011 година на Ловешкия окръжен съд по внохд № 46/2011 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 4 от 25 януари 2011 година на Районен съд – гр.Троян, постановена по нохд №45/2011 година, като п р е к в а л и ф и ц и р а престъплението, за което е осъден И. П. Д. по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК и го о п р а в д а в а по обвинението по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК и н а м а л я в а наложеното на същия наказание на една година лишаване от свобода. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.