О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 139 гр. София, 15.03.2017 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 09 март през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 168 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-в несъстоятелност срещу определение №562/ 18.11.2016 г. по ч.в.гр.д. №635/16 на П., ІІІ гр.с-в, с което е потвърдено определението на ОС-Пловдив от 08.06.2016 г. по гр.д. №195/2014 за оставяне без уважение молбата на същия за освобождаване от внасяне на държавна такса по подадена въззивна жалба срещу постановеното по същото дело решение по иск по чл.135 ал.1 ЗЗД , предявен от страна на [фирма]-гр.П. срещу [фирма]-гр. К. и [фирма]-гр.К.. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност. Ответната страна [фирма] е депозирала отговор на същата, в който изразява становище за липса на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касация. Ответната страна [фирма]-гр.К. е депозирала отговор на същата, в който изразява становище за наличие на основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касация Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд се е позовал на неприложимостта на разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса на физически лица, за които е признато от съда, че нямат средства да ги заплатят. Изложени са и съображения, че обявяването на търговското дружество-молител в несъстоятелност с решение №952/11.05.2016 г. по т.д. №5471/2015 на САС със спиране на понататъшното производство при условията на чл.632 ал.1 ТЗ –поради липса на данни за имущество на длъжника, което да е достатъчно за покриване на началните разноски в това производство не води автоматично до извода за липса на възможност на това дружество да намери средства за заплащане на държавна такса по въззивната му жалба в размер на 5 310 лева, което обстоятелство не отделно доказано в молбата му за освобождаване до съда . В изложение на основанията за допускане до касация се поставят правни въпроси, от които само един е от значение за изхода по спора и който по същество се свежда до това, следва ли търговско дружество , обявено в несъстоятелност да внася държавна такса по подадена от него въззивна жалба , след като решението за обявяване в несъстоятелност е влязло в сила към датата на подаването на последната. Частният касатор счита, че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК . В настоящият случай въпросът, посочен по-горе, се явява обуславящ изхода по спора, съгласно задължителните указания в Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС-т.1. Не се обосновава наличие на предпоставките по чл. 280 ал.1,т.1 ГПК –противоречие по въпроса със задължителната за съдилищата практика на ВКС, доколкото и двете посочени от частния касатор определения са постановени по реда на чл.288 ГПК като с тях не е допуснато касационно обжалване, поради което и същите не представляват задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК/ така ТР № 2/28.09.2012 г. по тълк.дело № 2/2010 на ОСГТК-т.1./ Налице е основание за допускане до касация по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като налице необходимост от тълкуването на разпоредбите на чл. 649 ал.6 ТЗ и чл.620 ал.5 ТЗ, с оглед приложението им настоящия спор относно това, следва ли обявено в несъстоятелност търговско дружество да внася държавна такса по подадена от него въззивна жалба, след като решението за обявяване в несъстоятелност е влязло в сила към датата на подаването на последната. В действителност, разпоредбата на чл. 649 ал. 6 ТЗ се отнася за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса в производства по съответните отменителни искове/ вкл. и по чл.135 ЗЗД/ и такива за попълване на масата на несъстоятелността, предявени от синдика, органите на самия несъстоятелен длъжник, съответно кредитор на последния. Разпоредбата на чл.620 ал.5 ТЗ , уреждаща една от хипотезите на освобождаване на несъстоятелния длъжник от предварително внасяне на държавна такса, постановява, че и по отменителни искове държавна такса не се внася предварително, явно има предвид по-общия случай по отношение на страна по такъв спор в качеството й на търговец след откриване на производство по несъстоятелност, без да държи сметка дали последният има качество на ищец или ответник. Следователно в конкретния случай, след като търговското дружество е обявено в несъстоятелност към датата на подаване от негова страна на въззивна жалба срещу решение по иск по чл.135 ЗЗД, по което това дружество е ответник, липсва основание същото да внася предварително държавна такса по нея. Държавна такса ще се дължи от съответната страна в зависимост от произнасянето на съда по въззивната жалба. С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.3 ГПК за допускане до касация, а по същество въззивното определение и потвърденото с него първоинстанционно такова се явяват незаконосъобразни, поради което О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №562/ 18.11.2016 г. по ч.в.гр.д. №635/16 на П., ІІІ гр.с-в, с което е потвърдено определението на ОС-Пловдив от 08.06.2016 г. по гр.д. №195/2014 ОТМЕНЯ определение №562/ 18.11.2016 г. по ч.в.гр.д. №635/16 на П., ІІІ гр.с-в, както и потвърденото с него определението на ОС-Пловдив от 08.06.2016 г. по гр.д. №195/2014 г.. ОСВОБОЖДАВА [фирма]-в несъстоятелност от предварително внасяне на държавна такса по подадена въззивна жалба срещу постановеното по гр.д. №195/2014 г. решение ВРЪЩА делото по гр.д. №195/2014 г. на ОС-Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на въззивната жалба на [фирма]-в несъстоятелност срещу постановеното по същото дело решение. . . ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.