Р Е Ш Е Н И Е № 537 гр. София, 20.12.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и единадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1468 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата на П. Т. П. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 120 от 7 юли 2011 г., постановено по в.гр.д. № 183 по описа на окръжния съд в гр. Ямбол за 2011 г. В молбата се сочи, че с атакуваното решение въззивният съд отхвърлил оплакванията на молителя против експертизата на вещото лице П. Д. и не уважил искането за нова експертиза с нови вещи лица, които да проверят режима на светене на светофара до мястото на пътното транспортно произшествие; вещото лице бил съученик на ищцата и не е проверил режима на светене на светофара, но отводът на вещото лице не бил приет от съда; на 27 юни 2011 г. национална телевизия излъчила репортаж-предаване за същия този светофар, в който говорител на [община] признал за работата на светофара; това обстоятелство потвърждава показанията на двама свидетели – очевидци, че автомобилът с ищцата е преминал на червена светлина. Представя се диск с видеорепортаж от телевизионно предаване. Иска се да се представи пълен запис на видеорепортажа. С допълнителна молба от процесуалния представител на молителя – адв. П. П., се иска да бъдат изискани заверени преписи от всички писмени документи, съставени във връзка и по повод на извършени ремонти и надстройки на всички системи на светофарната уредба и особено след датата на видеорепортажа, както и запис от втори видеорепортаж от около седмица след първия, показващ ремонта и надстройките на светофарната уредба от специалисти. Ответницата Д. Е. Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Г., в отговор по реда на чл. 306, ал. 2 ГПК изтъква, че молбата е недопустима и неоснователна, защото няма обстоятелства и не се представят писмени доказателства, които да не са били известни, или да не са могли да бъдат известни на молителя, тъй като възраженията са били направени и пред въззивния съд и са били обсъдени; опровергано е твърдението, че вещото лице е било длъжно да се откаже от експертизата поради близки отношения с ищцата; видеорепортажът касае момент от над три години след инцидента. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от лице, имащо интерес от исканата отмяна. За да постанови атакуваното решение съдът приел, че основанието за репариране на причинени вреди във връзка с установения безспорен деликт, е налице; неподкрепени с доказателства са твърденията на ответника по иска, че произшествието е настъпило по вина на водача на другата кола, тъй като спирачната му система била неизправна, преминал е на червен сигнал на светофара, движейки се с висока скорост, поради което негово е било задължението да спре и пропусне спрения косо, под ъгъл в платното, в което се е движил, автомобил на ответника; показанията на свидетелите за движение на насрещния автомобил с непозволена скорост и преминаването на червен сигнал са предположения; ответникът не е оспорил заключението на вещото лице, нито е направил искане за назначаване на друга експертиза; възражението за съпричиняване на вреди поради непоставяне на предпазен колан, е преклудирано, като направено за пръв път пред въззивната инстанция. С първоинстанционното решение молителят е осъден да заплати на Д. Д. 1201,44 лева причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта, както и 1200 лева неимуществени вреди със съответната законна лихва. Молителят твърди наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да може да се приложи посоченото правило, е необходимо представените от молителя писмени доказателства или посочените обстоятелства да притежават характеристиката на новооткрити, т. е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да посочи или представи пред инстанцията по същество, или те да са били известни на страната при решаването му, но страната, въпреки проявените от нея усилия да ги издири, не е могла да се снабди своевременно с доказателства за тях. Освен това представените доказателства или посочените обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода на делото в смисъл, че ако бяха известни на съда, биха променили извода му за основателността на предявения от ищеца иск за заплащане на обезщетение за претърпени вреди. Следователно, посоченото основание за отмяна представлява наличие на такава непълнота на фактическия или доказателствения материал, която касае решаващите изводи на съда, разкрита след влизането на решението в сила, която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняването на процесуалните й права. Молбата за отмяна е неоснователна. В разглеждания случай се твърди, че е налице ново доказателство за твърдяно в хода на процеса обстоятелство – нарушаване на правилата за движение от страна на водача на автомобила, в който се е намирала ищцата, което е довело до инцидента. На първо място, законът обвързва основателността на искането с откриването на нови писмени доказателства. В разглеждания случай писмени доказателства не се представят, а видеоматериалът не може да се причисли в категорията на писмените доказателства. По тези причини и съдът в настоящия си състав прецени, че не следва да приема представеното с молбата копие на видеоматериал и съответно не уважи искането за изискване на друг такъв. На второ място, новото обстоятелство или новото писмено доказателство следва да е от съществено значение за делото. Явно е, че молителят цели да обоснове тезата си за осъществено от страна на водача на другата кола съпричиняване на вредата, като усилията са концентрирани върху установяване на нарушаване на правилата за движение по пътищата – преминаване на червен сигнал на светофарна уредба. За тази теза е без значение какво са заявили представители на общината около три години и половина след пътното транспортно произшествие за начина на действие на светофара, нито пък какви точно ремонтни действия и настройки са били извършени на светофарната уредба по този повод, тъй като нито изявлението, нито необходимите ремонти и настройки установяват твърдения факт, изгоден за молителя, към релевантния момент. Най-сетне, заявеното в допълнителната молба искане да се изиска удостоверение от кмета на общината каква длъжност е заемал досега, заема и сега в [община] вещото лице по делото, е неотносимо към твърдяното обстоятелство. Ако всъщност се поддържа неистинност на заключение на вещото лице, то молителят първо следва да установи това обстоятелство по надлежния съдебен ред, както се сочи в чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Ответницата претендира заплащането на сторените за производството по отмяна разноски, които са в размер на 250 лева заплатени по договор за процесуално представителство, които й се дължат. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Т. П. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 120 от 7 юли 2011 г., постановено по в.гр.д. № 183 по описа на окръжния съд в гр. Ямбол за 2011 г. ОСЪЖДА П. Т. П., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплати на Д. Е. Д. с адрес в [населено място], к-с “Златен рог”, [жилищен адрес] сумата от 250,00 (двеста и петдесет) лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: