1 Р Е Ш Е Н И Е № 263 гр. София, 04 декември 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: МинаТопузова Валя Рушанова при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора Николай Любенов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1030 / 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК, с ангажирано основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК – поради разкриване на обстоятелство, което не е било известно на съда при постановяване на атакуваната присъда и имащо съществено значение за делото. Образувано е по искане на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – гр. Варна, за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на присъда № 139 от 25 април 2017 година на Районен съд – гр. Варна, постановена по нохд № 411 / 2017 година, в частта, с която на осъдения С. Р. К., при условията на чл. 25 във вр. чл. 23 от НК, е определено общо наказание за съвкупността от престъпления, предмет на посоченото нох дело и на осъждането на К. с влезли в сила присъди по други шест наказателни дела. В искането се твърди наличие на възникнало ново обстоятелство, свързано с липсата на отразяване в изготвената и приложена по делото справка за съдимост, на осъждането на К. по нохд № 1672 / 2016 година, което не е могло да бъде съобразено при формирането на съвкупността от престъпления, за които му е определено общо наказание. Това обстоятелство е ново по смисъла на закона и има съществено значение по делото при групиране на наказанията, доколкото би могло да е част от съвкупността. С искането се претендира отмяна на присъдата в частта относно определеното общо наказание за съвкупността от престъпления. В съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване на делото, като намира, че са налице законовите предпоставки за това. Осъденият С. Р. К. не участва лично в заседанието пред ВКС, редовно призован. Представлява се от назначения му по искане на ВКС служебен защитник – адвокат Д. А. от САК, която изразява становище за допустимост и основателност на искането за възобновяване на делото и за неговото уважаване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, обсъди доводите на страните и за да се произнесе, съобрази следното: С постановената по нохд № 411 / 2017 година по описа на Районен съд – гр. Варна присъда е ангажирана наказателната отговорност на С. Р. К. за извършено от него на 30. 08. 2014 година, в [населено място], престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, за което, при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. чл. 54 от НК, му е наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода и е определен първоначален „строг” режим на изтърпяването му. Със същата присъда, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо наказание за съвкупността от престъпления, предмет на осъжданията на К. по това нох дело и по нох дела №№№ 1143 / 2015 година на Варненския окръжен съд (ВОС), 594 / 2015 година на Бургаския окръжен съд (БОС), 1221 / 2015 година на Варненския районен съд (ВРС), 285 / 2015 година на ВОС, 5573 / 2013 година на ВРС и 1157 / 2014 година на ВРС, като е наложено най-тежкото наказание, а именно – две години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим. Приспадната е изтърпяната част от наказанията за престъпленията в съвкупността. Уважен е частично предявеният граждански иск, присъдени са направените по делото разноски и е извършено надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото. Присъдата не е атакувана по въззивен ред и е влязла в сила на 10. 05. 2017 година. Искането за възобновяване на нохд № 411 / 2017 година в частта му относно определяне на общо наказание, е направено от процесуално легитимирана страна, каквато е окръжният прокурор съгл. чл. 420, ал. 1 от НПК, в предвидения в закона срок за това. Оспорен е съдебен акт – влязла в сила присъда, който подлежи на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, съгл. чл. 419, ал. 1 от НПК. Затова ВКС намира искането за допустимо. Разгледано по същество, искането е основателно и съображенията за това са следните: Посоченото в искането основание за възобновяване на наказателното дело в частта за групиране на наказанията, наложени на осъдения К., се основава на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. Фактическото основание за искането обвинението е съзряло в съдържанието на приложените по делото справка за съдимост от 01. 03. 2017 година (л. 17 – 24 от нох дело) и копия от бюлетини за съдимост и от съдебни актове (л. 26 – л. 56 от делото), които не отразяват осъждането на К. с влязла в сила присъда по нохд № 1672 / 2016 година по описа на ВРС. Твърди се, че това осъждане не е било известно на съда, разгледал нохд № 411 / 2017 година и не е обсъждано при формиране на съвкупността от престъпления, тъй като съдът не е разполагал с пълните данни за осъжданията на К.. Твърди се също, че обстоятелството на това осъждане има съществено значение за делото при групиране на наказанията. ВКС намира за необходимо да отрази следните принципни положения, относими към настоящето производство: Първо, основното предназначение на възобновяването на наказателни дела, като извънреден способ за проверка, е да не допуска съществуването на неправилни съдебни актове, влезли в законна сила. Второ, хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК за възобновяване на наказателното дело съдържа две законови предпоставки, които трябва да са налице задължително и кумулативно – чрез разследване да се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил атакувания съдебен акт и те да имат съществено значение за делото. Съдебната практика е категорична, че тези обстоятелства са „разкрити чрез разследване”, когато това е сторено по реда на Глава седемнадесета от НПК или в хода на съдебно следствие, вкл. в рамките на друго наказателно производство или в нарочно производство (решение № 470 от 20. 11. 2009 година на ВКС, І НО, по нд № 498/2009 година). Новите обстоятелства могат да бъдат установени и при прокурорска проверка по реда на чл. 145 от ЗСВ в рамките на т.нар. „разследване в широк смисъл“ (решение № 288 от 23. 09. 2015 година на ВКС, ІІІ НО, по нд № 944/2015 година). Само по посочените начини те ще бъдат разкрити така, че да са установени по несъмнен и безспорен начин, за да се избегне неоснователната отмяна на влезлия в законна сила съдебен акт и засягането на стабилността му. В случая законовите предпоставки за възобновяване на наказателното дело в частта му за групиране на наказания са налице. Осъждането на К. по нохд № 1672 / 2016 година на ВРС, визирано в искането, е направено с присъда № 365 от 25. 11. 2016 година. С нея е ангажирана наказателната му отговорност за извършено на 28. 04. 2015 година престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, за което му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим на изтърпяване и глоба в размер на две хиляди лева. Присъдата е влязла в сила на 24. 02. 2017 година, след извършена въззивна проверка и постановяване на решение на ВОС от същата дата, с което присъдата е потвърдена изцяло. Осъждането на К. по това нох дело е било предмет на обсъждане в производство за определяне на общо наказание за съвкупност от престъпления по нчд № 1079 / 2017 година, по което е постановено определение № 809 от 12. 04. 2017 година и престъплението, предмет на осъждането е било включено в съвкупността. Тези обстоятелства обаче – наличието на влязла в законна сила присъда по нохд № 1672 / 2016 година на ВРС и на постановено определение по нчд № 1079 / 2017 година на ВРС за включването на престъплението, предмет на делото, във формираната съвкупност от престъпления, не са били и е нямало как да бъдат известни на съда при постановяване на атакуваната сега пред ВКС присъда. И това е така, защото присъдата е влязла в сила непосредствено преди издаване на 01. 03. 2017 година на справката за съдимост, поискана от съда и приложена по нохд № 411 / 2017 година и осъждането не е документално отразено в тази справка. Копие от присъдата липсва и сред приложените копия от бюлетини и съдебни актове, посочени по-горе. Тези обстоятелства имат съществено значение за правилното решаване на въпросите във връзка с определяне на общо наказание на К. за постановените по отношение на него осъждания. Във формираната съвкупност по нохд № 411 / 2017 година не е обсъждано осъждането на К. по нохд № 1672 / 2016 година на ВРС, защото не е било известно на съда, а при произнасянето на съда относно съвкупността от престъпленията по нчд № 1079 / 2017 година не е взето предвид осъждането по нохд № 411 / 2017 година на ВРС, доколкото то следва по време постановяването на определението. Във връзка със законовото изискване новоразкритото обстоятелство да е установено чрез разследване, съдържанието на искането позволява констатацията, че то е установено при извършените действия по привеждане в изпълнение на влезлите в сила присъди и определение, посочени по-горе и на наложените на осъдения К. наказания, вкл. определеното общо наказание. Изискана е актуална справка за съдимостта на К., която е приложена към искането. Справката е издадена на 08. 09. 2017 година и от съдържанието й (т. 12) се установява осъждането му по нохд № 1672 / 2016 година, както и определянето на общо наказание по нчд 1079 / 2017 година, които не са били известни на съда. Макар производството по привеждане в изпълнение на влезлите в сила присъди да не е приложено по делото, следва да се отбележи, че направеното искане изцяло е в полза на осъдения К.. Липсата на пълни данни за осъжданията на К. при постановяване на присъдата по нохд № 411 / 2017 година на 25. 04. 2017 година има за последица неправилно формиране на съвкупностите от престъпления, което винаги се извършва при най-благоприятния за осъдения вариант. Така че, новоразкритото обстоятелство сочи на несъмнена неправилност на влязлата в сила присъда в атакуваната й част и предпоставя нейната отмяна. Аргументи в тази насока се съдържат и в мотивната част на т. 1 от ТР № 3 / 2009 година на ОСНК на ВКС. Макар поставеният там въпрос относно групирането на наказания при установяване на новооткрити предходни осъждания, които не са били известни на съда, да е оставен без разглеждане единствено поради липсата на противоречива и неправилна съдебна практика, изложените съображения ясно указват утвърдения подход за решаването му. Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателните дела присъда № 139 от 25 април 2017 година на Районен съд – гр. Варна, постановена по нохд № 411 / 2017 година, в частта, с която на основание чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдения С. Р. К. е определено общо наказание от две години лишаване от свобода за съвкупността от престъпления по нохд № 411/2017 година и по нох дела №№№ 1143 / 2015 година на ВОС, 594 / 2015 година на БОС, 1221 / 2015 година на ВРС, 285 / 2015 година на ВОС, 5573 / 2013 година на ВРС и 1157 / 2014 година на ВРС. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на Варненския районен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.