Р Е Ш Е Н И Е   № 133   София, 17.02.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 февруари две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА                                       БОНКА ДЕЧЕВА   при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело  106 /2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 261/09 от 03.04.2009г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 95/17.07.2008г., постановено по гр.д. № 13/2008г. на Силистренски окръжен съд по касационна жалба, подадена от З. Ф. С. , починал на 20.08.2009г., заместен от наследниците си З. Х. С. , Х. З. С. и М. З. Ф. С обжалваното решение е обезсилено решение № 160/19.10.2007г., постановено по гр.д. № 385/2005г. на Дуловски РС и е прекратено производството по делото. С последното е отхвърлен иска, предявен от касатора против М. С. Б., Д. А. С., К. П. А., С. С. С., Н. С. В., Т. С. К., М. П. Г. и С. Д. Д. по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ да се признае за установена, че към момента на колективизацията, наследодателят на ищеца Ф. С. Х. е бил собственик на нивя от три дка с граници: Андрей Р. , Н. С. , И. М. и Ф. С. , продадена му от наследодателят на ответниците А с н.а. № 168/20.08.1958г. и да се прогласи нищожността на сключения договор за доброволна делба от 30.05.2003г. в частта му за имот 118218, както и да се отмени н.а. № 21/1997г. и решение № 15 от 18.03.1994г., издадено от ПК Дулово. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради неправилно възприемане на фактическата обстановка и оценка на доказаните факти. Твърди се противоречие с материалния закон – чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, допуснати съществени процесуални нарушения поради неправилна преценка за недопустимост на предявения иск и необоснованост. Ответниците по касация М. С. Б., Д. А. С., К. П. А., С. С. С., Н. С. В., Т. С. К., М. П. Г. и С. Д. Д. не вземат становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Силистренски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Дуловски РС е отхвърлил иска, защото е приел, че не е установено дали сделката от 20.08.1958г. е преди, или след обобществяване на земите, а с включването им в ТКЗС собствениците не могат да се разпореждат с тях. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като за процесния имот първоначално е било признато правото на възстановяване на собствеността на наследници на Ф. С. Х. с решение № 80/22.09.1992г., по преписка № 1* а с решение № 15 от 15.08.1994г. е възстановено и правото на собственост върху конкретен имот: нива от 3,031 дка в м. “А” № 1* по плана за земеразделяне на с. П.. Това решение обаче в последствие е било отменено, като е постановен отказ за възстановяване правото на собственост с решение № 15 от 27.01.1997г. по същата преписка с мотив, че липсва документ за покупко-продажба. Тъй като този отказ е влязъл в сила и с него е приключила административната процедура по възстановяване правото на собственост, възивният съд е приел, че ищецът няма правен интерес да предяви иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ Същевременно на ответниците – наследници на продавача по сделката от 1958г. Андрей П. Р. е възстановена с решение № 15 от 18.03.2004г. нива от 7,867, съставляваща имот 2178 по кадастралния план от 1851г., част от която са продадените три дка по посочения нот. акт. Тази нива от 7,867 дка е била предмет на договор за доброволна делба от 12.09.1997г. между наследници на А. П. Р. , на който се иска установяване на частична нищожност, касаеща имот 118218. Не е установено точно кога е образувано ТКЗС Правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, поради противоречие със съдебната практика е допустим ли е иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ при влязъл в сила отказ за възстановяване правото на собственост за ищеца, когато същия имот е възстановен на ответниците Приетото от въззивния съд, че е недопустим иска по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ ако е отказано възстановяване правото на собственост на ищеца, въпреки, че имота е възстановен на ответниците е в противоречие с актуалната практика на ВКС по приложението на чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, която приема, че е достатъчно за имота, предмет на реституция по ЗСПЗЗ да е признато правото на възстановяване поне на едната страна. Допустимостта на този иск се определя от наличието на спор за материалното право на собственост върху конкретен имот към момента на колективизацията му с оглед възстановяване на собствеността върху него. Обстоятелството, че е приключила административната процедура по възстановяване на собствеността пред ПК не е пречка за предявяване на този иск, тъй като въз основа на влязлото в сила решение по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ, ОСЗГ, като административен орган е обвързана от решението на съда и е длъжна на основание чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ да измени решението си относно лицата, на които е възстановена собствеността. Конститутивното действие на решението на ПК се отнася за обособяване обекта на реституция, но то може да се изменя относно субекта на правото на собственост. В този смисъл освен цитираното решение от касатора Р№ 1847/19.12.2001г. по гр.д. № 1583/2001г. на ІV гр.о. са и Р№1476/29.01.2009г. по гр.д. №650/07г. на ВКС V гр.о., Р№ 395/19.03.2000г. по гр.д. № 1570/00, V гр.о., Р№ 1204/29.12.2008г. ІІ гр.о. Неправилно е приложено ТР № 1/1997г., което е прието преди влизане в сила на чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ и смисълът на което е в това да е приключила административната процедура по признаване правото на собственост поне на една от страните за конкретен имот, предмет на заявяване пред ПК. Тъй като обжалваното решение противоречи на трайно установената практика с цитираните решения на ВКС, съдът намира, че е въззивното решение следва да се отмени, като делото се върне на въззивния съд за разглеждане на спора по същество. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 95/17.07.2008г., постановено по гр.д. № 13/2008г. на Силистренски окръжен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: