Р Е Ш Е Н И Е № 235      гр. София, 04.06.2010 година        В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми  април през две хиляди и десета година в състав:                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  Камелия Маринова                                                                                                                                                                                                                                       Веселка Марева при участието на секретаря  Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева  гр. д.№ 176 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, № 1* от 13.10.2009г. постановено по гр.д. № 1379/2008г., с което отменено решение на Варненски районен съд по гр.д. № 295/2008г. в осъдителната му част и вместо това е отхвърлен предявения от В. Д. С. срещу Н. И. Н. иск за заплащане на сумата 5050лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди поради забавяне изпълнението на решение № 848/11.07.2006г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 107/2006г. за въвод във владение на недвижим имот, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучаване на наемна цена за периода 21.08.2006г. до 16.01.2008г., заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 16.01.2008г. до окончателното изплащане на основание чл. 218б, ал.5 ГПК/отм./ Жалбоподателят В. Д. С. поддържа в жалбата, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и в противоречие с решение на същия състав на Варненски окръжен съд по идентичен казус, по който той също е страна. Той счита, че е доказал обстоятелствата, обуславящи уважаване на иска, а именно, че е предприел принудително изпълнение срещу ответника, което е спряно от касационната инстанция; спирането се е оказало неоснователно с оглед отхвърлянето на касационната жалба; че е претърпял вреди, установени с договора за наем. Съдът обаче неправилно е поставил изискването договорът за наем да има достоверна дата спрямо ответника. Затова касаторът претендира отмяна на решението, така че да остане в сила решението на първоинстанционния съд. Ответникът по жалбата Н. И. Н., чрез пълномощника си адв. Г, я оспорва. Счита, че жалбата е неоснователна. Обръща внимание, че жалбоподателят следва да се счита за удовлетворен за вредите си от представеното обезпечение за спиране на изпълнението на невлязлото в сила съдебно решение до приключване на касационното производство. С определение № 193 от 26.02.2010г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК с оглед необходимостта от тълкуване и произнасяне по въпроса за прилагането на чл. 145 ГПК/отм./ с цел изясняване на кръга на визираните от закона „трети лица”, за които частният документ няма достоверна дата, което е от значение за точното прилагане на закона. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Предявеният от В. С. против Н. Н. иск е за заплащане на сумата 5 400 лв., представляващи пропуснати ползи от невъзможност за получаване на наемна цена за жилище на ул. „Н” № 19 в гр. В. за периода 21.08.2006г. до 16.01.2008г. – деня на завеждане на иска. Претенцията се основава на чл. 218б, ал.5 ГПК/отм./ тъй като увреждането е предизвикано от спиране на изпълнението на съдебно решение, което спиране се е оказало неоснователно поради неуважаване на подадената касационна жалба.становено е безспорно, че с определение № 341 от 21.08.2006г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. по гр.д. № 336/2006г. на основание чл. 218б, ал.3 ГПК/отм./ е допуснато спиране на изпълнението на решение на Варненски окръжен съд по гр.д. № 107/2006г., с което Н. И. Н. е осъден да предаде на В. Д. С. владението върху недвижим имот – апартамент от 63 кв.м. на четвъртия етаж в жилищна сграда на ул.”Н” № 19 в гр. В. срещу обезпечение в размер на 5200лв. С решение на касационната инстанция по посоченото дело от 09.01.2008г. обжалваното решение на Варненски окръжен съд е оставено в сила. За установяване на вредите си ищецът е представил договор за наем от 01.08.2006г., сключен с И. Д. Ц. за отдаване под наем на имота срещу наемна цена 300лв. месечно. Договорът е оспорен от ответника като такъв с недостоверна дата. При наличието на горните предпоставки за основателност на иска въззивният съд е счел, че ищецът не е доказал размера на претендираните вреди, тъй като представения договор за наем от 01.08.2006г. не носи достоверна дата и не може да бъде противопоставен на ответника. Според съда ответникът е „трето лице” по смисъла на чл. 145 ГПК/отм./ и след като той е оспорил датата на сключване на договора, макар и не в срока по чл. 154 ГПК/отм./, то ищецът е този, който следва да установи достоверността й или да докаже вредите си с други доказателствени средства. Поради това съдът е отхвърлил иска. По основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато с оглед осигуряване точното прилагане на закона чрез изясняване кръга на т.нар. „трети лица”, за които съгласно чл. 145, ал.1 ГПК/отм./, сега чл. 181, ал.1 ГПК, частният документ е необходимо да има достоверна дата, за да може да им бъде противопоставен. Визираната разпоредба постановява, че частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, от деня на смъртта на лицето или настъпила фактическа невъзможност за подписване, от деня, в който е възпроизведен в някой официален документ или изобщо от деня, в който настъпи факт, който прави несъмнено предхождащото съставяне на документа. Според разбирането на въззивния съд, застъпено в обжалваното решение, ”трети лица” са всички лица, извън участвалите в съставянето на документа и техните правоприемници. Това становище произтича от буквалното, обикновено значение на понятието „трети лица” и провеждането му докрай дава едно твърде широко тълкуване на понятието, което би довело до големи практически проблеми при доказването, тъй като в повечето случаи би било невъзможно доказването на факти с частен писмен документ поради липсата на достоверна дата. Настоящият състав счита, че за установяване точния смисъл на понятието „трети лица” следва да се изходи от целта на разпоредбата – чл. 46, ал.1 ЗНА. А целта на разпоредбата е да бъде предотвратено недобросъвестното използване на един документ за прехвърляне на едно право чрез антидатиране, така че да може да бъде противопоставен на лице, което придобило по-рано същото право. С оглед на тази цел следва да се възприеме по-тясно тълкуване на понятието „трети лица”, а именно, че „трето лице” по смисъла на чл. 145, ал.1 ГПК/отм./ и чл. 181, ал.1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшествува датата на документа. Следователно касае се до тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране Другите неучастващи в документа лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи. По основателността на касационната жалба и с оглед приетото по-горе съдът приема следното: Обжалваното решение е неправилно поради допуснато процесуално нарушение. Спорът е съсредоточен върху установяване размера на причинените на ищеца вреди и съответно на обезщетението, тъй като останалите предпоставки за уважаване на иска са безспорни, а именно: предприето от ищеца срещу ответника принудително изпълнение въз основа на невлязло в сила /но подлежащо на изпълнение/ съдебно решение за въвод във владение; допуснато спиране на изпълнението от касационната инстанция; неоснователност на спирането поради отхвърляне на касационната жалба. Следва да бъдат споделени изводите на въззивния съд досежно характера на отговорността по чл. 218б, ал.5 ГПК/отм./, сега чл. 282, ал.4 ГПК, като вид деликтна отговорност, специално уредена в процесуалния закон. При преценка на доказателствата за размера на обезщетението съдът не е кредитирал представения договор за наем като е счел, че няма достоверна дата спрямо ответника, който е трето лице съгласно чл. 145, ал.1 ГПК/отм./ С оглед на приетото по-горе това разбиране е незаконосъобразно. Ответникът не е такова трето лице по смисъла на закона, спрямо което е необходимо договорът да има достоверна дата, за да може да му бъде противопоставен. В случая ответникът не черпи някакви свои права от договора за наем както е приел въззивният съд, а договорът е представен от ищеца с цел доказване размера на претърпените пропуснати ползи. Поради това договорът за наем от 01.08.2006г. е годно доказателство за размера на уговорения наем, след като не са събрани други доказателства, които да го опровергават. Въз основа на горното следва да се приеме, че ищецът има право на обезщетение за ползите, които е пропуснал да реализира в периода на спиране на изпълнението и размерът на това обезщетение се определя въз основа на уговорената наемна цена, която той не е могъл да получи поради това, че владението върху имота не му е предадено. За исковия период от 21.08.2006г. до 16.01.2008г. размерът на уговорената, но неполучена, наемна цена по 300лв. на месец възлиза на 5050лв. В този размер искът е основателен. Възражението на ответника, че ищецът следва да се счита удовлетворен с получаването на внесената като обезпечение за спиране на изпълнението сума, е несъстоятелно. Вярно е, че тази сума е предназначена да обезщети евентуалните вреди от забавеното изпълнение, но ищецът би имал право да я получи само след постановяване на осъдително решение в негова полза. При тези изводи постановеното въззивно решение, с което искът е отхвърлен, подлежи на отмяна, като вместо това на ищеца следва да се присъди посочената сума 5 050лв. В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 5050лв. до предявения размер 5 400лв. решението на първата инстанция е влязло в сила като необжалвано. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ГПК касаторът – ищец в процеса има право на направените разноски в трите инстанции според уважения размер на иска, които възлизат на 1842лв. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 1* от 13.10.2009г. постановено от Варненски окръжен съд, Гражданско отделение по гр.д. № 1379/2008г. и вместо него постановява: ОСЪЖДА Н. И. Н. ЕГН ********** от гр. В., кв. Аспарухово, ул.”Н” № 19 да заплати на В. Д. С. от гр. В., кв. Аспарухово, ул.”Н” № 19 на основание чл.218б, ал.5 ГПК/отм./ сумата 5 050 /пет хиляди и петдесет/лв. обезщетение за вреди от неоснователно забавяне на изпълнението на решение на Варненски окръжен съд от 11.07.2006г. по гр.д. № 107/2006г., представляващи пропуснати ползи - неполучена наемна цена за апартамент в гр. В. на ул.”Н” № 19 за периода от 21.08.2006г. до 16.01.2008г., заедно със законната лихва от завеждане на иска - 16.01.2008г. до окончателното изплащане, както и сумата 1842 лв. разноски по делото за трите инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: